Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2492 от 20.04.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8273/2017
Вид
Решение № 2492
Подписан
20.04.2018
В сила
22.06.2019
Състав
НЕВЕНА БОРИСОВА ЧЕУЗ

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 20.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Радослава

Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 273 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 206 719 лв.

В исковата молба на С.К.И. се твърди, че на 15.07.2016 г., около 07.20 часа, на главен път I-9, между гр. Шабла и с. Езерец е настъпило ПТП, при което микробус „Мерцедес 312 Спринтер” с рег. №*******, управляван от Д.М.Д., поради несъобразена скорост самокатастрофира, излизайки от платното за движение и окончателно спирайки в банкета, обърнал се настрани. Твърди се, че вследствие на ПТП на ищцата, като пътник в микробуса, са причинени телесни повреди, изразяващи се в счупване на първа и втора ребрени дъги вдясно, счупване на втора ребрена дъга вляво, счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени, счупване на страничните израстъци на първи, четвърти, пети, шести и седми гръдни прешлени. Твърди се, че е приета по спешност в МБАЛ „Света Анна – Варна” АД, където престоява 15 дни. В болничното заведение й била извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в поставяне на средна транспедикуларна стабилизация и един конектор за открита хирургична техника. Твърди се, че впоследствие е приета в МБАЛ „Света Марина”, където й били извършени допълнителни операции респ. трети прием в болнично заведение за нова операция и рехабилитация. Твърди се, че в резултат на уврежданията претърпяла значителни болки и страдания. Изживяла сериозен шок и ужас, имала проблеми със съня и силно главоболие. Твърди се, че не можела да работи, което допълнително засилвало негативните й емоции. Направила и разходи за средна транспедикуларна стабилизация и конектор за открита хирургична техника в размер на 6 719 лв.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на микробус „Мерцедес”, да й заплати сумите, както следва 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 6 719 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „Д.З.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Страните не са депозирали допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

Исковете се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Свиленова.

Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ташев.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена присъда № 8 от 25.04.2017 г. на ОС - Добрич, постановена по нохд 73/2017 г., влязла в сила на 11.05.2017 г. От съдържанието на същата се установява, че Д.М.Д. е признат за виновен за това, че на 15.07.2016 г., около 07.20 часа, на главен път I-9, между гр. Шабла и с. Езерец, при управление на МПС – микробус „Мерцедес 312Д Спринтер“ с рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва – чл. 20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – Г.О.Р.и телесни повреди на повече лица, а именно: С.К.И., Д.А.П.и на О.М.Б..

По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че микробус „Мерцедес Спринтер” с рег. № *******е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип само за предните седалки. В съдебно заседание от 26.02.2018 г. вещото лице е коригирало заключението си в тази част като е заявило, че микробуса е оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за всички седалки.

По делото е изслушана и комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.М.Д. /ортопед/ и д-р П.С.П. /неврохирург/. В заключението на същата вещите лица са обосновали извод, че ищцата С.И. е получила гръбначна травма, изразяваща се в счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени, счупване на дясната половина на дъгата на първи гръден прешлен, счупване на напречните израстъци вдясно на телата на първи, четвърти, пети, шести и седми гръдни прешлени, счупване на първа и втора ребрена дъга вдясно и на втора ребрена дъга вляво паравертебрално, без засягане на белодробния паренхим.

Обоснован е извод за извършени две хирургични интервенции. Посочено е в заключението, че най-интензивните оплаквания при ищцата са били непосредствено след инцидента до първата хирургическа интервенция и в дните след нея като поради малфункцията и малпозицията на транспедикуларната стабилизация болевите усещания са се възобновили няколко седмици по късно. Вещите лица са посочили, че последица от счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени е гибусът /гърбицата/ в зоната на трети – осми прешлени на гръдния отдел на гръбначния стълб. Посочено е, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, тялото й е свободно подвижно и е изпаднала от седалката.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.Й.И., син на ищцата.

Страните не спорят, че в хода на съдебното производство ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5 375, 20 лв. – обезщетение за имуществени вреди като са представени платежни документи, установява банков превод за сумите.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена от влязлата в сила присъда на ОС - Добрич, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.

Установено по делото, от заключението на САТЕ и присъдата на наказателния съд, приета като неоспорена от страните, е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на микробус «Мерцедес Спринтер», изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в нарушение на правилата за движение. При наличните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че се установяват данни за наличие на поведение на ищцата, с което същата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. С оглед приетите в съдебно заседание от 26.02.2018 г. писмени доказателства на ответника респ. изявлението на вещото лице по САТЕ процесният микробус е бил оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за всички седалки, които задържат тялото към седалката. Ищцата е пътувала без поставен такъв, поради което тялото й е изпаднало от седалката. Налице е нарушение на нормата на чл. 137а ал.1 от ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което заявеното възражение за съпричиняване от ответника, настоящият съдебен състав намира за основателно.

Според настоящият съдебен състав процентът на съпричиняване от страна на ищцата е 20%.

Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза.

Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които съдът цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищцата.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични увреждания, настъпилата временна промяна в стереотипа й на живот, отраженията в емоционалното й състояние и създаден дискомфорт представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, претърпените хирургични интервенции, последицата от същите – установеният гибус /гърбица/ от вещите лица, изготвили СМЕ справедливо би било да се присъди сума от 100 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Определеното обезщетение следва да се намали с възприетия процент на съпричиняване т.е. същото възлиза на сумата от 80 000 лв. / 100 000 – 20%/. С оглед данните по делото и липсата на формиран спор между страните относно обстоятелството, че е сторено плащане в хода на съдебното производство от страна на ответника със сумата от 50 000 лв., същата следва да се приспадне от размера на определеното обезщетение т.е. същото следва да се определи на сумата от 30 000 лв.

С оглед представените по делото писмени доказателства фактура **********/18.07.2016 г. и кредитно известие към нея от 20.07.2016 г. / стр.

136, 137/ се установява заплащане на сумата от 5 399 лв. от страна на ищцата за закупуване на медицинско изделие. С оглед приетия процент на съпричиняване /20%/ дължимото за ищцата обезщетение за имуществени вреди възлиза на сумата от 4 319, 20 лв. В хода на съдебното производство ответното дружество е заплатило сумата от 5 375, 20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, поради което този иск е неоснователен като погасен чрез плащане в хода на съдебното производство.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.

По разноските: Процесуалният представител на ищцата е заявил искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.

Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, а в приложеното пълномощно е посочено, че процесуалното представителство е осъществено по този ред / стр.