Решение № 873 от 11.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Благоевград, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20221210101205 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Соларпро Кънстракшън“ АД, с ЕИК 205194721, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Иван Михайлов“ 58Д, представлявано от М. В. В. - изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. П. В., съдебен адрес гр.С.,, ул.“Г." № срещу И. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“П.“ № , ет..

Твърди се от ищеца, че въз основа на сключен трудов договор № 300995/28.07.2021г. ответникът И. А. Д. е назначен на длъжност „Работник в строителството“ при ищеца. Сочи се, че трудовият договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр. с чл.70 КТ, като е уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 650 лв., като предвид липсата на изрична уговорка относно срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор, то той е 30 дни, съгласно чл.326, ал.2 КТ. Твърди се, че с допълнително споразумение № 300995-2/11.01.2022г. ответникът е бил командирован в Ирландия при условията на чл.121а КТ, като съответно е договорено и трудово възнаграждение, както следва: за Ирландия 10,50 евро на час. Така последното трудово възнаграждение на ответника за пълен отработен месец е в размер на 2860,00 лв., тъй като е полагал труд в Ирландия.

Твърди се, че на 20.03.2022г. ответникът е депозирал молба до работодателя си за прекратяване на трудовия договор, в която изрично е записал, че няма да спази уговореното в трудовия договор предизвестие и след тази дата не се е явил повече на работа. Във връзка с подаденото заявление работодателят е издал Заповед № 0965/20.03.2022г., с която на основание чл.326, ал.1, вр. с чл.220, ал.1 КТ трудовото правоотношение с ответника е прекратено.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за отработване на 30 дневното предизвестие, предвидено в чл.326, ал.2 КТ.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска, на основание чл.220, ал.1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размера 2860,00 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска до изплащането.

Претендират се разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба е връчена на 1 ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който се оспорва като неоснователен предявения иск, без посочване на конкретни съображения и основания за това.

Ответникът е депозирал и насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск.

С насрещния иск И. А. Д. иска осъждане на „Соларпро Кънстракшън“ АД, с ЕИК 205194721 да му заплати следните суми и на следните основания: сумата в размер на 224,00 / двеста двадесет и четири евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 438,00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС

- 300995 - 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за четиринадесет работни дни, положени през месец януари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 320,00 / триста и двадесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 626,00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995- 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за двадесет работни дни положени през месец февруари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 208,00 / двеста и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 407,00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за тринадесет работни дни положени през месец март 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 505,00 / петстотин и пет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 987,00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец януари 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 720,00 / седемстотин и двадесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 1 408,00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец февруари 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 468,00 / четиристотин шестдесет и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 915,00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец март 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 2 485,00 /две хиляди четиристотин осемдесет и пет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 4 858.00 лева, представляващи неизплатени дневни пари за командироване в чужбина, съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 9 230,00 / девет хиляди двеста и тридесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 18 044,00 лева, представляващи неизплатени квартирни 2 пари за командироване в чужбина, съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително; сумата в размер на 1 575,00 / хиляда петстотин седемдесет и пет евро/, или тяхната равностойност в лева, в размер на 3 079,00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за 10 дни, положен през почивни дни / подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба/ за целия период на командироване - 11.01.2022 година до 19.03.2022 година ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, сумата в размер на 168,00 / сто шестдесет и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 328,00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за един ден положен през официален празник — 03.03.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; сумата в размер на 1 080,00 / хиляди и осемдесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 2 111.00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на девет дни.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Твърди се в насрещния иск, че И. Д. е започнал работа при ответника на 28.07.2021г. по трудово правоотношение, на основание сключен трудов договор № 300995/28.07.2021г. на длъжност „Работник в строителството“, която изпълнявал до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 0965 от 20.03.2022 г.

Сочи се, че трудовия договор бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, вр. с чл.70, ал.1 от КТ - срочен трудов договор до завършване на определена работа със срок за изпитване от шест месеца уговорен в полза на работодателя, при пълно работно време -8 часа при петдневна работна седмица. Основно задълженията по длъжността се състояли в извършване на монтаж на соларни елементи. Твърди се, че с Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022г. към трудовия договор бил командирован на работа в Ирландия за изграждане на фотоволтаични електроцентрали според приложен график /точка 1 от допълнителното споразумение/. Съгласно точка 2 от допълнителното споразумение командироването било за срок от 11.01.2022г. до 15.04.2022г. Съгласно точка 3 от допълнителното споразумение размера на брутното трудово възнаграждение бил определен на 10.50 евро за всеки изработен час с включен транспорт и настаняване в държавата на командироване.

Сочи се, че на 11.01.2022г. Д. пристигнал заедно с други работници в Ирландия, графство Уотърфорд, а считано от 12.01.2022г. започнал изпълнение на трудовите си задължения съгласно сключеното допълнително споразумение, като работата се състояла в извършване на монтаж на соларни елементи на фотоволтаични електроцентрали.

Твърди се от ищеца, че през целия период на командироването полагането на труда се извършвало от понеделник до събота с продължителност на работния ден от осем часа за времето от понеделник до петък включително, и шест часа в събота, както и по време на националния празник - трети март. Местата, в които бил настанен да живее заедно с другите работници обикновено се намирали извън населено място, а полагането на труд се извършвало на няколко различни обекта, които били значително отдалечени от местата, в които живеели и се налагало всеки ден да пътува до работното място в рамките от тридесет минути до повече от един час. Независимо от уговорката по точка 3 от допълнителното споразумение за заплащане на сумата в размер на 10.50 евро за всеки изработен час, за целият период на командироването се твърди, че работодателят заплащал значително по ниско възнаграждение, както и че положения извънреден труд също не е бил заплащан.

Освен това обаче от договореното възнаграждение работодателят се твърди, че е удържал и суми за транспорт и за настаняване.

Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 20.03.2022г. с предизвестие от ищеца е имал неползван платен годишен отпуск в размер на девет дни, за които ответника не е изплатил парично обезщетение.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока от ищеца по насрещните 3 искове се обосновава правен интерес от предявяването им, както и искане за осъждане на ответника да му заплати неизплатената част от трудовото възнаграждение договореното съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366 - 7 от 11.01.2022 година за положен труд за целия период на командироване, като се позовава на разпоредбата на чл.121а, ал.4 и ал.5 от КТ вр. с чл.6, ал.2 от НУРКИРСРПУ работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по-нисък от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общо приложими по съответния ред.

Предвид това и изложените по — горе фактически твърдения, се сочи, че ответника дължи заплащането на разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, което е в размер на над 15 евро за всеки отработен час.