Решение № 206 от 16.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Кърджали, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20255100500299 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение рег. № 187/28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, Прокуратура на Република България и Областна дирекция на МВР – К. са осъдени да заплатят солидарно на Е. Р.

А. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК по ДП № 125/2024 г. по описа на РУ - М. при ОДМВР - К., прекратено от РП – Кърджали, ТО – Момчилград, с постановление от 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 11.03.2025 г. - датата на прекратяване на ДП № 125/2024 г. по описа на РУ - М., до окончателното й изплащане. С решението Прокуратура на Република България и Областна дирекция на МВР – Кърджали са осъдени да заплатят солидарно на Е. Р. А. сумата от 960 лева, направени по делото разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците Прокуратура на Република България и Областна дирекция на МВР – Кърджали.

В подадената въвззивна жалба от Прокуратурата на Република България се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно. Излагат се съображения, че в хода на производството не са установени незаконосъобразните действия на Районна прокуратура – Кърджали, ТО – 1

Момчилград, за които Прокуратурата на Република България следва да понесе отговорност. Навеждат се доводи, че производството е започнало като бързо такова, не е било образувано срещу ищеца, последният не е бил привличан като обвиняем, съответно не му е налагана мярка за неотклонение. Сочи се, че не са налице незаконосъобразни действия на Районна прокуратура – Кърджали, от които да произтичат неимуществени вреди за ищеца. Посочва се, че първият момент, в който ищецът е бил заплашен от обвинение, евентуално би могъл да бъде моментът на изготвяне на експертизата, и то при условие, че експертът е установил наркотично вещество в кръвната му проба.

При тези съображения представителя на прокуратурата счита, че не следва да се приема, че разследването е проведено срещу ищеца Е. А.. Оспорват се доводите на първоинстанционния съд относно претърпените неимуществени вреди от ищеца, като се посочва, че било видно, че изброените от съда трудности и преживявания от ищеца са свързани със задържането му за срок до 24 часа и отнемането на свидетелството му за управление на МПС, които действия били извършени от служителите на ОДМВР – Кърджали и то преди РП – Кърджали да е уведомена за образуваното наказателно производство. На следващо място се сочи, че по делото не са събрани доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изброените от съда неимуществени вреди не сочели конкретни факти и обстоятелства. Не били представени и медицински документи относно твърдения психически и емоционален дискомфорт на ищеца. Сочи се още, че размера на присъдената сума от 5000 лева е силно завишен, който несъответства на твърдените вреди, както и не е съобразен с изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. При тези съображения, представителят на Прокуратурата на Република България моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Отправя се алтернативна молба, в случай че съдът приеме иска за основателен, присъденото парично обезщетение да бъде намалено.

В подадената от ОДМВР – Кърджали въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо. В тази насока се посочва, че в първоинстанционното производство не е участвал прокурор, което е задължително, тъй като са налице двама ответника, срещу които ищеца е предявил исковата си претенция. Излагат и доводи, че О. - К. не се явява пасивно легитимирана да бъде ответник по делото. Сочи се, че издаването на заповед за задържане и отнемането на СУМПС на ищеца са административни дейности. По отношение на тези актове бил допустим самостоятелен контрол за законосъобразност, който се осъществявал по реда на АПК. Когато тези актове не са били обжалвани и се претендирало обезщетение във връзка с отпаднало основание за развитието на наказателно производство, то неимуществените вреди от тези действия се поглъщали от отговорността на правозащитния орган – Прокуратурата на Република България. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението за извършено престъпление от общ характер, а не полицейските 2 служители. Цялата досъдебна фаза била под ръководството на прокурора, като същевременно същият осъществява поС.ен надзор за законосъобразното и своевременно провеждане на наказателното производство. Представителят на О. - К. счита, че с ангажираните по делото писмени доказателства ищецът не е доказал главно и пълно пасивната легитимация на последната солидарно с Прокуратурата на Република България. Твърди, че в случая разследващите органи, в частност МВР, нямат участие, предвид това, че в досъдебната фаза прокурорът е решаващият орган.

На следващо място, във въззивната жалба подадена от О. - К. се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и е в противоречие с материалния закон. Сочи се, че е неоснователен иска за сумата от 5000 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди. Излагат се съображения, че наказателното производство е протекло в разумен срок – около шест месеца и половина; провеждано е срещу неизвестен извършител; на ищеца не е повдигано обвинение, следователно не е налице твърдяното третиране като обвиняем, за да може да изпитва страх, стрес и срам; експертизата била назначена своевременно, като продължителното й изготвяне не е по вина нито на Районна прокуратура – Кърджали, нито на О. К.. Посочва се, че са недоказани твърдените от ищеца преживени стрес, срам и неудобство пред близки, колеги и цялото общество. Не били представен медицински документи в тази насока. Ищецът не бил притесняван по никакъв повод и не бил търсен във връзка с воденото досъдебно производство.

Полицейските органи не били разгласявали факти от досъдебното производство, и ако това се е случило, то не е по вина на О. - К.. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК свидетелски показания не се допускат за установяването на обстоятелства, за които законът изисква писмен акт – амбулаторни листове, епикризи и болнични листове. Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че ищецът е претърпял някакви вреди, които са оказали неблагоприятно влияние върху неговото психическо съС.ие, то тези вреди не са настъпили от воденото досъдебно производство, а се коренели в обективен факт – показанията на техническото средство, което е отчело положителна проба за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят счита, че се касае за лошо стечение на обстоятелствата, което не може да обоснове уважаване на иска, тъй като липсва основен елемент от фактическия състав за търсене на отговорност от държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

На последно място се прави възражение срещу размера на присъденото обезщетение от 5000 лева, който бил крайно завишен. Не било доказано, че твърдените негативни преживявания са в причинно – следствена връзка с воденото досъдебно производство.

При тези съображения представителят на О. - К. моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Алтернативно моли на бъде намален размера на присъденото 3 обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции, както и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се представят доказателства за реално заплатено такова над минималния размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подадени отговори на въззивните жалби.

В съдебно заседание въззивникът Прокуратура на Република България, представляван от прокурор от Окръжна прокуратура - Кърджали, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Счита, че подадената жалба от О. - К. е основателна. В хода на съдебните прения излага съображения, идентични на тези, изложени във въззивната жалба. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Алтернативно моли обжалваното решение да бъде отменено и присъденото обезщетение да бъде намалено.

В съдебно заседание въззивникът ОД на МВР - Кърджали, представляван от юрисконсулт С. Ч., поддържа и двете подадени въззивни жалби. В хода на съдебните прения посочва, че е изложил подробни съображения във въззивната жалба. Прави искане първоинстанционното решение да бъде обезсилено, като недопустимо. Алтернативно моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият Е. Р. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Е. П. от АК - К.. Последната счита, че въззивните жалби са неоснователни. В хода на делото по същество излага съображения за правилността на първоинстанционното решение. Претендира разноски, направени във въззивната инстанция.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Кърджали, като контролираща страна на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, не се представлява.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбите оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок и от лица, които има интерес от обжалването, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбите.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. Р.

А. против Прокуратура на Република България и ОД на МВР - Кърджали, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците да му заплатят сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконно 4 обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК по досъдебно производство № 125/2024 г. по описа на РУ - М., прекратено с постановление на Районна прокуратура – Кърджали, ТО – Момчилград, от 11.03.2025 г., на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

От фактическа страна по делото е установено, че на 27.08.2024 г. около 19.00 часа ищецът Е. Р. А. е управлявал личния си лек автомобил марка "А.", модел "А."“, с рег. № ********* в гр. М., в близост до сградата на РУ - М., когато е спрян за проверка от служители на РУ - М., по време на която е тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drug Test” 5000 с фабр. № ******, отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. Съставен му бил АУАН серия GA ********** г., и му било отнето СУМПС № **********. Издаден му бил талон за медицинско изследване № ********* и седем броя холограмни стикери с № *********.

Придружен бил от полицейските служители до СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. Кърджали, където са му взети кръв и урина за изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в организма му. В последствие бил отведен в РУ - Кърджали, където му бил извършен личен обиск и задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

От приетото като доказателство по делото досъдебно производство № 125/2024 г. по описа на РУ - М. се установява, че същото е образувано на 27.08.2024 г. като бързо производство на основание чл. 356, ал.1 от НПК за това, че на 27.08.2024 г. в гр. М. е управлявал МПС лек автомобил марка "А.", модел "А."“, с ДК№ ********* след употреба на наркотично вещество амфетамин, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК. Установява се още, че по отношение на въззиваемия е издаден АУАН, като са му били наложени принудителни административни мерки „временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца“. По досъдебното производство въззиваемият е дал кръв и урина за изследване на наличието на наркотични вещества и видно от Протокол за извършена експертиза № ******** г., в представената за изследване кръвна проба, взета от Е. Р. А., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл.