Решение № 25 от 27.02.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 1478/2025
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Тетевен, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330101478 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск ,с посочено основание чл.439 от ГПК.
Ищците твърдят,че са длъжници по изпълнително дело №щг по описа на ЧСИ с рег.
№897 с район на действие ОС-Ловеч В. П.,а ответникът е всзискател по делото.
На 23.08.2025г ищецът А. А. получил покана и тогава разбрал,че срещу него се води изпълнителното дело,а ищецът П. А. разбрал на 22.10.2025г,когато се прибрал в България,от брат си.Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпърнителен лист,издаден на 14.11.2011 година по ч.гр.д. №860/2011г по описа на РС-Тетевен.
С поканата е приложено и копие на изпълнителния лист,с отбелязване за последното изпънително действие,извършено на 16.09.2020г по изпълнително дело №кг по описа на ДСИ при РС-Тетевен.
При извършенасправка по изп.дело №щг ,преобразувано эот изп.дело №кг на ДСИ при РС-Тетевен установили,че ищците са констоитуирани като наследници на щ А.
С.,починал през 2025 година.Изпълнително действие след последната вноска от длъжника щ С. на 28.01.2015г до прехвърлянето на изпълнителното дело в Ловеч не е извършвано и е прекратено,като перемирано.
Считат,че посочената на гърба на изпълнителния лист дата за последнот изпълнително действие е невярна.Твърдят,че не дължат процесните суми,поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение,а оименно 1 погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Твърдят,че вземането е погА.о по давност още поизп.дело №кг по описа на ДСИ при РС-Тетевен. Перемпцията по изп.дело №щг по описа на ЧСИ В. П. е настъпила още през 2017г и всички изпълнителни действия след тази дата са обезсилени по право.Петгодишният давностенсрок от последното изпълнително действие е изтекъл още през 2021г по време на действие на изп.дело №кг.
Молят да бъде постановено решение,с което се ппризнае по отношение на ответника,че ищците не му дължат сумата от 16154.84 лева,откоито 5000.00 лева главница,ведно със законната лихва върху нея от 14.11.2011г в размер на 7629.08 лева,както и неолихвяема сума в размер на 2275.32 лева,включваща съдебни разноски и сумата в размер на 1250.44 лева такси по изпълнителното производство,на основание чл.439 от ГПК.
Позовават се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба,в който ответникът счита искът за частично недопустим,по отношение на суми за такси и за вземания на ТД на НАП,като присъединен кредитор. Оспорва се иска по основание и размер,счита същия за неоснователен и недоказан.Излага се,че инициатор на заповедно производство по описа на РС-Тетевен №860/2011г е била Банка ДСК.По делото е издадена Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.Въз основа на изп.лист е било образувано изп.дело №кг по описа на ДСИ при РС-Тетевен, поканата за доброволно изпълнение на Стаефан А. С. е била връчена на дата 29.12.2020г,видно от отбелязване на съдебния изпълнител.Изпълнителната давност е започнала да тече от 11.01.2021г.Давността,с изтичане на която се погасява вземането е 5 годишна,към датата на образуване на изп.дело №кг е била в сила.Новите обстоятелства,обективирани в т.10 от ТР №2/2015г започват да се прилагат от 26.06.2015г.,занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.Доколкото изпълнителното производство по изп.дело №кг е било образувано и висящо ,даност не е текла до 26.06.2015 година и е следвало да изтече на 26.06.2020 година.
След 26.06.2015г са приложими постановките дадени в т.10 от ТР №2/2015г.По изпъ лнително дело №кг са били поискани изпълнителни действия,кэоито са прекъснали давността.Отбелязано е на изп.лист,че последното изпълнително действие е от дата 16.09.2020 година.Освен това на дата 31.08.2020г отстрана на новия кредит ЕОС Мйатрикс е изпратена молба до съдебния изпълнител за конституиране по делото с посочени изпълнителни способа-искане да се насрочи опис на движими вещи.Акткивността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,защототой не може да извършва сам изпълнително действие.Перемпцията е без значение за прекъсване на давността.Единствената и последица е,че съдебния изпълнител следва да о образува новото искане в ново изпълнително дело.След прекратяване на делото с постановленията на съдебния изпълнител и преди да изтече давностния срок е изтегленизпълнителния лист и на дата 17.04.2024г е образувано изп.дело №щг.,като още с молбата за образуване са поискани от взискателя изпълнителни действия.Предприети са нови действия по изпълнението,като 2 след конституиранена наследниците по делото на дата04.06.2025г са наложени запори в множество търговски банки,запор върху трудово възнаграждение,с които изпълнителни действия давността е прекъсната.Давността е била спирана на 13.03.2020г по време на извънредното положение.
Моли да бъде отхвърлен иска,като неоснователен и недоказан.Позавава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Въз основа на молба на Банка ДСК и з резолюция от 14.02.2012г на ДСИ при РСТетевен е било обрлазувано изпълнително дело №кг по описа на СИС при РС-Тетевен.С молбата са били представени Заповед №595/14.11.2011г за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.дело №860/2011г по описа на РСТетевен и изпълнителен лист,издаден на същата дата 14.11.2011г/приложен понастоящем в изп.дело №щг по описа на ЧСИ В. П./.С молбата на Банка ДСК е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника щ А. С. от град Тетевен,Лов.обл.
Със съобщение от 16.02.2012г ДСИ при РС-Тетевен е поискал справка от РД на АДВЛовеч,на същата дата е била изпратена покана задоброволно изпълнение до длъжника,коятоне му е била връчена.На 16.02.2012г е било изпратенозапорносъобщение до „с-Ботевград,полуучено на 28.02.2012 година.
С постановление от 23.07.2012г на ДСИ е бил конституиран като взискателпо делото ОТП Факторинг България –ЕООД-София.
Приложени са платежни наруждания за удържани от работодателя на длъжника суми.
С постановление от 11.09.2020г като всискател по делото е бил конституиран „ЕОС Матрикс“-ЕООД-София.С молбата за конституирането си взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника.
На 16.09.2020г е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,невръчена,с отбелязване,че лицето е починало.С постановление от 17.12.2020г като длъжници по делото са били конституирани ищците в настоящето производство.
Поканата за доброволно изпълнение до ищеца А. С. А. му е била връчена на дата 29.12.2020г.
С постановление от дата 02.01.2024г на ДСИ при РС-Тетевен,на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изп.дело №кг е било прекратено.
На 17.04.2024г в деловодството на ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч В. П. е била входирана молба от ответника за образуване на изпълнително дело,към която е бил приложен изп.лист издаден по ч.гр.д. №860/2011г по описа на РСТетевен,с отбелязване от ДСИ при РС-Тетевенза последноизпълнително действие на гърба на листа на дата 16.09.2020 година.
Образувано е било изпълнително действие по описа на ЧСИ П. №щг с отбелязване за 3 дата на образуване 17.04.2024 година.
На 05.08.2024г е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника П. С.
А.,получена отсъщия на дата 15.08.2024 година,а поканата до длъжника А. С. А. е била получена/връчена/ на 23.08.2024 година.
В поканите са отразени следните дължими от длъжниците суми: 5000.00 лева главни,ведно със законна лихва от 14.11.2011г в размер на 6743.20 лева,неолихвяема сума в размер на 2275.32 лева,включваща съдебни разноски и такси и такса в размер на 1250.44 лева и присъединени публични вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата.
В последващи съобщения е посочена от ЧСИ различна дължима сума от длъжниците/ищците/ като изтекла законна лихва.
С молба от 07.03.2025г взискателят „ЕОС Матрикс“ е поискал извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците.На 04.06.2025г са били изпратени запорни съобщения ,за налагане на запор върху сметки на длъжника А. с А. в Банка ДСК,Ти Би Ай Банк, Изипей АД,,за налагане на запор върху лек автомобилна длъжника до ОД МВР-Ловеч.
На 19.06.2025г е било получено запорно съобщение,за налагане на запор върху лек автомобил на длъжника А. С. А.,получено отсъпугата на същия.
На 13.11.2025г е било изпратенозапорно съобщение,за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника А. А..на дата 19.11.2025г запорно съобщение за налагане на запорпо сметка на длъжника П. А..
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила съдебно решение, и то само ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.Настоящият случай е такъв, доколкото ищецът се позовават на изтекъл давностен срок след влизане в сила на Заповедта по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д. №860/2011г по описа на РС-Тетевен.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение/каквато е и настоящата хипотеза,съобразно приравнената хипотеза за заповедното производство/, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. С посоченото разрешение е прието, че ППВС № 3/1980 г., постановено в обратния смисъл, е изгубило сила.При изпълнителния процес давността се 4 прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това прекратяване става по силата на закона /ex lege/, като актът на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на производството, има констативен, а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.