Определение № 4214 от 15.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4214 гр. Варна, 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101620 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от С. Б. Б. срещу Д.

М. П..

След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и предявеният иск е допустим, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответната страна за отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.

140 ГПК, в хода на която намира следното:

По допустимостта на производството:

Исковата молба, уточнена с последваща молба на л. 23 от делото, има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за наличие на мандатно правоотношение между тях и неизпълнение на задълженията на ответника по него. Възраженията на ответницата за недопустимост на иска поради „освобождаване от отчетна сделка“ касаят основателността на претенцията.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени съгласно представени по делото пълномощни (за ищеца – на л. 12 от делото и за ответника – към отговора на исковата молба).

Правният интерес на ищеца от предявения осъдителен иск следва от твърденията му за наличие на изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява.

1

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото съгласно чл. 104 и чл. 105 от ГПК.

Предвид наличието на нормативно установените процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявеният иск не попада в приложното поле на особените искови производства по Част трета от ГПК, поради което същият следва да бъде разгледан по реда на Глава XIII от ГПК.

По доказателствата:

Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателствени средства - надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

Следва да бъде отхвърлено като неотносимо доказателственото искане на ответницата за приемане на представените към отговора на исковата молба документи, касаещи здравословното й състояние и болничния й престой в периода м.12.2024 г. – м.04.2025 г., следващ релевантните за спора събития и факти.

Като неотносими следва да бъдат отхвърлени и направените в отговора доказателствени искания за приобщаване на приложената снимка на ответницата, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Национална система тел. 112, доколкото обстоятелствата, които страната цели да установи с тези доказателства, са ирелевантни по делото.

На основание чл. 190 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи намиращи се у него документи, а именно: предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2024 г., сключен с купувача Л.С.Т, всички сключени анекси към предварителния договор, както и договор за посредничество, сключен между ищеца и „Хоум Ту Ю България“ АД във връзка с продажбата на процесния апартамент. На страната следва да бъде предоставен срок за изпълнение на задължението, както и да й бъдат указани последиците при неизпълнение.

На ответницата следва да бъде предоставена възможност да доведе в о.с.з. поисканите двама свидетели, като бъде отложено произнасянето по допускането им до разпит след изясняване фактическата страна на спора и преценката за относимостта и необходимостта на свидетелските показания.

На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се 2 призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

Предмет на разглеждане е предявен от С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. **********, против Д. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. *************, осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 154 113 лв., представляваща неотчетена от ответницата сума, получена от нея, в качеството й на пълномощник на ищеца, като продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 13, том II, рег. № 6007, дело № 196 от 30.07.2024 г. на нотариус М.П с рег. № 579 на НК, по който продавач е ищецът С. Б. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик по наследство на апартамент с идентификатор № *** по КК, находящ се в ***************, с площ от 77,60 кв.м., заедно с прилежащите изби № 4 и № 1, ведно с избен коридор, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана.

Сочи, че е вдовец и живее сам. Поради напредналата му възраст и влошено здравословно състояние не можел да се грижи и поддържа имота си и отделно имал нужда от парични средства, поради което решил да го продаде. В началото на 2024 г. при търсене на купувач с него се свързала ответницата, която му заявила, че има познати в „Хоум Ту Ю България“ АД и следвало да сключи договор за посредничество с тях във връзка с продажбата. По този повод страните започнали да контактуват и да се срещат, като постепенно отношенията им прераснали в приятелски и ответницата заявила, че ще се грижи за него и ще го подкрепя при решаването на всякакви проблеми. На 11.03.2024 г. ищецът, с помощта на брокерската фирма, сключил предварителен договор за продажба на имота при цена от 172113 лв., като в деня на подписването му получил задатък в размер на 18000 лв. Впоследствие обаче здравословното му състояние се влошило и на 28.05.2024 г. бил опериран, като лечението му продължило в домашни условия в периода 22.05.2024 г. – 24.08.2024 г. Затова и купувачът по предварителния договор се съгласил да подпишат анекс за удължаване на срока за изповядване на сделката пред нотариус след възстановяването на ищеца. Въпреки подписания анекс обаче ответницата заявила на ищеца, докато той все още бил лежащо болен и зависим от възстановителни медицински процедури, че трябва срочно сделката да бъде изповядана, за да може с получените средства ищецът да покрива лечението си и да заплати важни възстановителни операции, без които ще настъпят фатални за здравето му последици, както и поради възможността да дължи предвидените в предварителния договор неустойки за забава. Заявила му също, че, за да се случи всичко това бързо и безпроблемно, трябва да я упълномощи да го представлява при подписване на нотариалния акт и да получи продажната цена по нейна банкова сметка, тъй като той е обездвижен и не може да ходи до банката да тегли средства за заплащане на всякакви необходими разходи, вкл. и за лечението му. Ответницата обещала още, че щом купувачът плати дължимия остатък от продажната цена, тя ще го 3 нареди по банковата сметка на ищеца, като остави някаква малка сума за заплащане на неговите разходи. Ищецът се съгласил и при тези условия между страните бил сключен неформален договор за поръчка, като на 26.07.2024 г. ищецът подписал пълномощно в полза на ответницата, което било нотариално заверено от посетилия на място дома му нотариус. На 30.07.2024 г. бил сключен окончателен договор за покупко-продажба между купувача по предварителния договор и ищеца, представляван от ответницата, като негов пълномощник, за което бил съставен нотариален акт № 13, том 2, рег. № 6007, дело № 196/30.07.2024 г. на нотариус М.П с рег. № 759 в НК. В същия ден по банкова сметка на ответницата била преведена от купувача сумата от 9873 лв., а останалата част от продажна цена в размер на 144 420 лв. била преведена пак по нейната банкова сметка след предоставен на купувача банков кредит от „Банка ДСК“ АД. Така общо получената от ответницата за сметка на ищеца сума от продажбата на имота възлизала на 154 113 лв. След получаването на същата ответницата прекъснала всякаква комуникация с ищеца и отказала да му предаде получените парични средства.

По изложените съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответницата да му заплати получената от нея неотчетена продажна цена в общ размер на 154113 лв., ведно със законна лихва. Претендира и разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че по волята на ищеца, изразена в пълномощното от 26.07.2024 г., изрично е освободена от отчетна сделка при изпълнение на правата й по пълномощното, поради което намира иска за недопустим, евентуално – неоснователен. Оспорва като неверни твърденията на ищеца във връзка със запознанството им. Поддържа, че двамата са се запознали през м. януари 2023 г., когато ищецът й предложил приятелство по интернет, и от началото на м. март 2023 г. двамата заживели заедно в съжителство без брак, в нейното жилище, като тя поемала домакинската работа и по-голямата част от издръжката на общото им домакинство. Сочи, че на 22.05.2024 г. ищецът посетил собственото си жилище, където паднал и си счупил таза. След като разбрала за инцидента, тя веднага отишла на място, обадила се на тел. 112 и организирала превоза на ищеца с линейка до Спешното отделение на Окръжна болница. Той бил приет в ортопедичното отделение на болницата, където на 29.05.2024 г. бил опериран. Междувременно ответницата всеки ден му ходила на свиждане в болницата и му носила нужните лични вещи, храна, лекарства и консумативи.

Пак тя платила дължимите суми в болницата и с частна линейка преместила ищеца до препоръчания от медицинските лица рехабилитационен център в гр.

Девня. Ищецът останал там в периода от началото на м. юни 2024 г. до края на м. август 2024 г., като ответницата продължила да се грижи за него, да заплаща и осигурява лечението му.

Поддържа, че тя не е имала никакво първоначално участие при договарянето и подписването на предварителния договор между ищеца и „Хоум Ту Ю България“ АД, като ищецът сам посетил сочения посредник през м. декември 2023 г. Впоследствие се оказало, че баджанакът на сина на ответницата, с който ищецът се запознал на семеен празник на 26.12.2023 г., бил брокер при същия посредник и той му обещал да го изтегли при себе си и 4 да направи сделката с негово участие. Ответницата твърди, че не е знаела за тези уговорки и не би ги одобрила, понеже разделяла служебните от личните отношения. Поддържа, че не е била нейна и идеята тя да участва по сделката.

Това било самостоятелно решение на ищеца, с което той впоследствие я запознал и помолил да приеме, като изричното му желание било парите от продажбата на собствения му апартамент да бъдат предадени на ответницата (по нейна банкова сметка) и да останат за нея, като форма на благодарност и върнат от него заем за грижите и финансите, които дотогава тя е положила за него. Затова ищецът поискал от представител на посредника „Хоум Ту Ю България“ АД документите да бъдат оформени по този начин, като текстът на пълномощното бил съгласуван между ищеца, брокерката на купувача и служители от нотариалната кантора, отново без участието на ответницата.