Определение № 45451 от 07.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45451 гр. София, 07.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело № 20231110131583 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, подадена от ищеца В. В., чрез адв. И. Г., упълномощен процесуален представител на ищеца, с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адв. Г. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чрез присъждане в полза на ищеца на сумата от 126 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на изпълнително дело въз основа на издадената по настоящото обезпечителна заповед. В молбата се посочва, че в процесния случай се касае за оказана безплатна правна помощ по делото, при която липсата на писмен договор не възпрепятства доказването в процеса на постигнато съгласие процесуалната представителна власт да бъде осъществена безплатно. Изтъква се, че в случая процесуалните действия по изготвяне на исковата молба, искането за обезпечение, представителството в откритите съдебни заседания, е осъществено именно от адв. Г..

Поддържа се, че същият и ищецът са роднини и близки приятели и колеги, като по делото няма данни за заплащане на адвокатски хонорар. Наред с това, в проведено второ о.с.з. ищецът лично е потвърдил представителството от адв. Г. и следващото се на същия адвокатско възнаграждение за положения труд. Намира за справедлИ. присъждането в полза на същия на възнаграждение за положения труд, предвид частичното уважаване на претенцията. В молбата се посочва, че на присъждане подлежат и сторените от ищеца разноски в рамките на образуваното изп. дело № 2193/2023 г. по описа на ЧСИ М.П. въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, тъй като на присъждане от съда по съществото на спора подлежат както разноските по допускане на обезпечението, така и в производството по неговото налагане. Изтъква се, че последните не са от естество да бъдат събрани в хода на изпълнителния процес. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата.

В депозирания по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна – ответникэт „Юробанк България“ АД, чрез пълномощника си юрк. К., оспорва молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна и неподкрепена с необходимите доказателства и с искане за оставянето й без уважение. Посочва, че с постановеното по делото решение, при разпределяне на отговорността на страните за разноски, е извършена правилна правна преценка на представените писмени доказателства, довела до правилен извод относно липсата на 1 законови основания за присъждане в полза на процесуалния представител на ищеца на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С отговора се оспорва реалното предоставяне на правна помощ от адв. Г. в полза на ищеца с довод, че последният също е адвокат, с юридическа правоспособност и процесуален опит. Намира явяването и процесуалните действия и поведение на адв. Г. за такива с формален характер, предвид и личното явяване на ищеца и извършваните от него процесуални действия. Посочва се, че липсата на договор за правна помощ лишава съда от възможността да установи не само размера, но и условията на възнаграждението и неговото заплащане, респ. възмездността на предоставените услуги. При липсата на такъв договор, в който да е уговорено предоставянето на правна защита безплатно на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, то адвокатът следва изрично да заяви пред съда конкретното основание, въз основа на която е заявена претенцията му, което не е налице. Отбелязва се, че представеният по делото е неподписан договор за правна защита и съдействие е с дата 18.03.2024 г. – датата на последното съдебно заседание, поради което не е налице формално основание да се приеме, че до този момент правни услуги реално са предоставени на ищеца от страна на адв. Г.. Ответната страна оспорва претендирания размер на адвокатско възнаграждение от 400 лева като прекомерен такъв, с оглед липсата на по-висока фактическа и правна сложност на делото от подобен тип дела, както и предвид конкретното процесуално поведение и действия на ищеца и на процесуалния му представител. Счита, че с оглед разрешенията, дадени в актуалната практика на СЕС, НМРАВ не следва да се прилага, тъй като нарушава правилата на свободната конкуренция, чрез нейното ограничаване. По отношение на разноските, свързани с налагането на обезпечителни мерки, ответната търговска банка изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането, оспорвайки наличието на обезпечителна нужда от обезпечението, доколкото се касае за ответник – търговска банка и с оглед размера на исковете. Счита, че на присъждане от съда подлежат единствено разноските, направени пред съда по обезпечителното производство в неговата съдебна фаза, намирайки за неоснователно становището на молителя относно невъзможността тези разноски да бъдат събрани в хода на образуваното изпълнително дело, след влизане в сила на съдебното решение в исковото производство. С тези доводи „Юробанк България“ АД отправя искане за постановяване на определение, с което молбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес – от ищеца, чрез пълномощника си, в частност във връзка с отправено искане за присъждане на разноски за оказана безплатна адвокатска защита.

Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните съображения:

С постановеното по настоящото дело Решение № 14270/19.07.2024 г. „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749 е осъдена да заплати на В. А. В. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по клиентската сметка на В. А. В., открита в „Юробанк България“ АД и непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на В. А. В. без правно основание за това – за 2 погасяване на неоснователно начислени такси за изготвяне на хартиено извлечение от сметки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 889,55 лева или за сумата от 689,55 лева.

С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на ищеца В. А. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,59 лева, представляваща сторени разноски по делото.

В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно причините, поради които в полза на процесуалния представител по пълномощие на ищеца – адв. И. Г. не следва да бъдат присъдени разноски за оказаната от него адвокатска защита, приемайки, че не е проведено доказване на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв - липсата на доказателство относно постигнато съгласие и от двете страни, респ. за изразено такова от представляваното лице – ищеца по делото за защита, и за осъществяване на представителство именно по този ред, предвид подписване на договора от 18.03.2024 г. единствено от упълномощения адвокат, но не и от представляваната страна – клиент. В решението съдът е изложил и съображения относно сумата от 126 лева, претендирана от ищеца като разноски за държавна такса за налагане на обезпечителна мярка, сторени в образуваното въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед изпълнително дело № 20238510402193/2023 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие СГС, намирайки, че не е налице основание за присъждането й с крайния съдебен акт в настоящия процес, доколкото същата не представлява разноски, направени в хода на съдебното производство по обезпечението на иска, а във връзка с налагане на допуснатата обезпечителна мярка в хода на изпълнителното дело, при което подлежи на събиране в изпълнителния процес.

Съдът, като взе предвид изложените от страните твърдения в депозираната молба по чл. 248 ГПК и в отговора на същата, намира, че не са налице основания за изменение на вече формираните изводи в решението относно тази част от разноските по делото.

В производството по настоящото дело ищецът В. А. В. е представляван от адв. И. Г. на основание представено по делото пълномощно от 07.06.2023 г. (л. 8 от делото), по силата на което в полза на адв. Г. е учредена представителна власт спрямо ищеца за представителство пред всички съдилища в страната, в т.ч. пред Софийски районен съд чрез предявяване на иск срещу „Юробанк България“ АД, в частност чрез подаване на молба за обезпечение – до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. По делото е представен от ищцовата страна, чрез адв. Г., и приложен списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за безплатна правна защита и съдействие от 18.03.2024 г. между ищеца В. В. и адв. И. Г., подписан от адв. Г.. В последния е отразено, че има за предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на искова молба и процесуално представителство по делото, вкл. подаване на молба за обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК и процесуално представителство през ЧСИ П. във връзка с налагане на обезпечението. В графа: „дължимо възнаграждение“ е вписана сумата от 400 лева, с отбелязване, че същата не е заплатена, тъй като адвокатът оказва безплатна правна помощ на клиента на основание чл. 38, ал. 1 ,т. 2 и т.

2 ЗАдв – предвид това, че адвокатът и клиентът са първи братовчеди, колеги-юристи и близки приятели. Договорът е неподписан в графа „клиент“.

Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица, а именно: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, и на роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, 3 адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не понисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата страна да го заплати.

Действително, както се посочва в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, както и, че законът не предвижда писмена форма за действителност на договора. Същевременно, при липсата на такъв договор, който да обективира съгласието и на двете страни относно начина на представляване в процеса, в частност на представлявания, и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв, в която не само е изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже безплатна адвокатска защита, но и такава да е възложена от страната, то не е налице основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В тази връзка и с оглед конкретните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е установено наличието на такова изявление от страната, упълномощител и клиент - ищеца В. В., а именно, че като лице измежду посочените по чл. 38, ал. 1 ЗАДв и конкретно роднина, колега и близък на адв. Г., ще бъде представляван от него в процеса безплатно. По делото е представен договор за безплатна правна защита и съдействие от 18.03.2024 г. за такова представителство, но последният обективира волята на представляващия адвокат, но не и на страната, каквато не е налице и в приложеното пълномощно. Именно в тази връзка в решението си съдът е посочил, че по делото липсва доказателство относно постигнато съгласие и от двете страни, респ. за изразено такова от ищеца за защита по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, предвид подписване на договора единствено от упълномощения адвокат. Този извод не се разколебава от изразената от ищеца позиция за принципна дължимост на адвокатско възнаграждение в хода на устните състезания пред настоящата инстанция. Предвид това и с оглед липсата на изходящ от представляваната страна документ, обективиращ нейното изявление, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от роднини/близки/колеги на представляващия, (в т. см. Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д.