Решение № 3324 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110167662 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

„..” ЕАД е предявило срещу И. Д. Ш. и П. Д. Ш. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД при условията на разделна отговорност при квоти от по ½ за всеки от ответниците за сумата от 1247,86,24 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 281,53 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2023г., сумата от 10,40 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 09.2021 г., както и за сумата от 2,50 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 08.11.2023г..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на ответниците Ц. Х. Ш. и И. Б. Ш., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя 1 задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от 12.03.2014 г. – в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество.

Ответникът П. Д. Ш. не е подал отговор на искова молба в срока по чл.131 ГПК.

Ответникът И. Д. Ш. е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявил, че е сключил споразумение с ищеца за изплащане на претендираните по делото суми. Излага, че въз основа на НА №100, дело №36306 от 1997г. е станал едноличен собственик на процесния имот. С оглед изложеното от него становище, моли да не бъдат допускани поисканите от ищеца експертизи. Моли да бъде определено минимално юрисконсултско възнаграждение на ищеца. Твърди, че вече е извършил плащане по сключеното споразумение.

В о.с. з. на 02.12.2024г. ищецът е потвърдил сключеното споразумение между него и ответника И. Ш., с което е разсрочено задължението, предмет на делото, като е заявил, че е постъпило плащане в размер на 1141,57 лева, като оставали дължими суми от 613,67 лева.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№...

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл 2 на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за процесния имот от ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, който са придобили по наследство при условията на разделност при квоти ½ за всеки от тях. От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са наследници по закон на И. Б. Ш., който е починал на 13.01.2012г., и на Ц. Х. Ш., която е починала на 19.04.2004г., като на основание чл.5 ЗН същите имат равни дялове от наследството. Установява се от представен договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на 3

Наредбата за държавните имоти от 15.08.1984г., че И. Б. Ш. и Ц. Х. Ш. са придобили собствеността върху имот, представляваща апартамент с адрес гр.

София, ж.к. .. въз основа на заповед №212/20.07.1984г. Представен е нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №100, том LLLXXXV, дело №36306/97г. на нотариус Д. ., с който И. Б. Ш. и Ц. Х. Ш. са прехвърлили на внука си И. Д. Ш. собствеността върху апартамент с адрес гр.

София, ж.к. ...

Поради това съдът приема, че ответникът И. Д. Ш. е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен № .. през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. С оглед обстоятелството, че И. Б. Ш. и Ц. Х. Ш. са се разпоредили със собствеността върху процесния имот преди смъртта си, то не се установи ответникът П. Д. Ш. да е придобил идеални части от същия, поради което не се установи същият да е бил потребител на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците или техните наследодатели са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между ищеца и И. Д. Ш. са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

4

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „..” ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника И. Д. Ш. е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена не се оспорва от ответника И. Д. Ш. и се установява и от представените по делото писмени доказателства, които не са били оспорени

– фактура

№

1014235598/31.07.2021г. и

№1021523844/31.07.2022г.

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение:

По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ , дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ . Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с 5 лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №...