Решение № 888 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600160 по описа за 2022 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

БЕТИНА БОШНАКОВА при секретаря Рени Атанасова и в присъствието на прокурора А. Н., като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 160 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 28.09.2021 г., постановена по НОХД № 15773/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, подсъдимата М. Р. С. е призната за невиновна в това, че на 27.12.2019 г., около 16.00 часа, в гр. София, кв.

„Слатина“, на ул. „******* самоволно, не по установения от закона ред – чл. 124, ал. 1 от ГПК – „Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това“ и чл. 310, ал. 1 от ГПК – „По реда на тази глава се разглеждат искове… т. 2: „За опразване на наети и заети за послужване помещения “, е осъществила едно оспорвано от другиго – К. Г.Т., ЕГН **********, в качеството му на наемател, предполагаемо право – чрез неустановен по делото ключар сменила патрона на ключалката на ап. 84, находящ се на горепосочения адрес, като по този начин е ограничила достъпа на К. Г.Т. и членовете на семейството му до наетото от тях жилище на основание Договор за наем от 29.12.2015 г. и случаят не е маловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. С. е оправдана по повдигнатото й обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнение към него от прокурор при СРП. С така депозирания протест срещу първоинстанционната присъда се претендира нейната неправилност и незаконосъобразност, като се сочи, че същата противоречи на фактическата обстановка, установена от събраните по делото доказателства.

Твърди се, че от показанията на свидетелите К. Г.Т., С.И. Т., Ц. Й.Г., К.Б.С., както и от писмените доказателствени средства – договор за наем от 29.12.2015 г., нотариална покана от 19.07.2019 г., констативен протокол от 05.09.2019 г. и протокол от 21.09.2019 г., обвинението, повдигнато срещу подс. С., е безспорно доказано. Отправя се искане така постановената оправдателна присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата С. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В подаденото допълнение към протеста на СРП се развиват аргументи, че решаващият първоинстанционен съд неправилно е приел, че случаят е маловажен, респективно – че деянието е несъставомерно по възведения престъпен състав. Сочи се, че за да формира изводите си за маловажност на случая, първият съд е приел, че договорът за наем, сключен между С. и Т., е бил прекратен повече от два месеца преди извършване на деянието, считано от 06.10.2019 г., като по този начин Съдът се е произнесъл по висящия гражданско–правен спор между страните – предмет на гр. д. № 6698/2020 г., без да е бил сезиран за това и без да е в правомощията му. Оспорва се приетото от СРС, че е бил налице друг спор между страните, възникнал преди 27.12.2019 г., изразяващ се в това, че в срока на действие на наемния договор Т., действайки без знанието и съгласието на С., и в нарушение на т. 4.5. от договора, извършил промяна във фактическото положение, като сменил патрона на входната врата на наетия от него апартамент и инсталирал СОТ в имота, като по този начин ограничил достъпа на С. до имота и последната била поставена в невъзможност да упражнява правата си по договора за наем и в частност – тези по т. 4. 4 от договора – да проверява как се стопанисва имотът от наемателя. Развиват се доводи, че от обясненията на подс. С. и от показанията на св. С. се установява, че те са разбрали за сменения патрон и монтирания СОТ едва в деня на извършване на инкриминираното деяние – 27.12.2019 г., и следователно спор между страните преди тази дата не е възниквал. Възразява се срещу прието от Съда, че промяната във фактическото положение, извършена от наемателя, следва да се приравни на „ремонт“, за който наемодателят е следвало да бъде уведомен и да даде 2 съгласие, като се сочи, че промените във фактическото положение са били от такова естество, че възстановяването на първоначалното положение би могло да се осъществи в пълен обем за кратко време, без влагане на значителни средства и труд. Изтъква се, че събраните по делото доказателства не позволяват извод, че правото на С., произтичащо от т.

4.4 от договора, е било нарушено, тъй като не се установява по време на действие на договора подсъдимата да е поискала да посети имота и да провери как се стопанисва същият, и това й искане да е останало неудовлетворено, поради смяната на патрона на входната врата и поставянето на СОТ. Акцентира се, че посещението на С. за оглед в имота е следвало да се извърши след предварително уведомление и при съгласие на наемателя, който би могъл да ограничи достъпа на С. до имота и без да сменя патрона или да поставя СОТ.

В допълнението към протеста се развиват доводи, че първият съд не се е обосновал въз основа на какви обстоятелства е формирал извод, че случаят е маловажен. Сочи се, че в резултат на действията на подсъдимата са били засегнати чужди права върху имота и дори да се приеме, че това основание е било отпаднало, законът изисква собственикът да възвърне владението си по установения в закона ред, а не самоволно. Ангажират се доводи, че деянието – предмет на настоящото производство, разкрива съответната степен на обществена опасност, визирана в състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като в резултат на същото подс. С. е лишила св. Т. и членовете на неговото семейство от достъп до жилището и намиращите се там техни лични вещи, включително такива от първа необходимост. Излага се, че вместо да потърси защита на правата си по гражданско–правен ред, подс. С. е иззела решаването на спора и със собствени сили и средства, подменяйки патрона на входната врата, едностранно е лишила св. Т. и семейството му от възможността да упражняват правата си на наематели.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така депозирания протест с допълнение, по съображенията, изложени в него. Намира, че в конкретния по делото случай са осъществени всички признаци от обективна и субективна страна от вменения на подсъдимата престъпен състав, поради което пледира присъдата на първия съд да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено справедливо наказание.

Единият от упълномощените защитници на подсъдимата М. Р. С. – адв. М. П. – от САК, пледира депозираният протест да бъде оставен без уважение, а присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, както и постановена в съответствие със събраните по делото доказателства. Намира, че в хода на въззивното съдебно следствие не са събрани доказателства, които да доведат до различни изводи по фактите от приетите от първия съд.

Другият от упълномощените защитници на подсъдимата М. Р. С. – адв. К. К. – от САК, също пледира присъдата на решаващия първоинстанционен съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Ангажира становище, че извършвайки подробен анализ на събраните по делото доказателства, първият Съд правилно е приел, че са налице единствено гражданско–правни отношения между страните. Оспорва твърденията в протеста, че наемателят е бил ограничен във възможността си да ползва своите лични вещи, като сочи, че същият по своя инициатива е напуснал жилището и е инициирал гражданско дело.

Подсъдимата М. Р. С., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитниците си.

3

В последната си дума моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил показанията на св. К. Г.Т., снети в о.с.з. на 16.07.2021 г. (л. 71/гръб – л. 75/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 53 – л. 54) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. С.И. Т., снети в о.с.з. на 16.07.2021 г. (л. 76 – л. 78 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 35) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. Ц. Й.Г., снети в о.с.з. на 16.07.2021 г. (л. 78 – л. 79 от съдебното производство); показанията на св. К.Б.С., снети в о.с.з. на 28.09.2021 г. (л. 82 – л. 86/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 36) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, и обясненията на подс. М. Р. С., снети в о.с.з. на 28.09.2021 г. (л. 87/гръб от съдебното производство); докладни записки, изготвени от Б. А. Б. от 27.12.2019 г. (л. 26 и л. 29 от досъдебното производство); протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 27.12.2019 г. (л. 31 от досъдебното производство); заверени преписи от разписка № 197/20.08.2019 г. към нотариална покана № 197, том ІІІ от 2019 г. (л. 40 от досъдебното производство), нотариална покана от М. Р. С. до К. Г.Т. чрез нот. М.И., рег. № 260 на Нотариалната камара с район на действие СРС, рег. № 6581/19.07.2019 г. (л. 41 от досъдебното производство); констативен протокол с общ рег. № 7880/05.09.2019 г. (л. 43 от досъдебното производство); саморъчен протокол от 21.09.2019 г. (л. 44 от досъдебното производство) и договор за наем от 29.12.2015 г., сключен между М. Р. С., в качеството й на наемодател, и К. Г.Т., в качеството му на наемател (л. 45 – л. 46 от досъдебното производство); извлечение от банкова сметка, разкрита в „Банка ДСК“ (л. 47 – л. 56 от досъдебното производство); писмо от СРС, І ГО, 167-ми състав, вх. № 21037312/24.06.2021 г. по описа на СРС, ведно със заверен препис от искова молба от К. Г.Т. срещу М. Р. С., вх. № 2002709/07.02.2020 г. по описа на СРС и решение № 20009911/13.01.2021 г., постановено по гр. д. № 6698/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 167-ми състав (л. 57 – 68 от съдебното производство); справка за съдимост на подсъдимата С. (л. 17 от съдебното производство).

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, Съдът е дал вяра на обясненията на подсъдимата С. и на показанията на свидетелите С., Т., Т. и Г., отчитайки индивидуалните особености на всеки човек да възприема и пресъздава възприети от него факти и обстоятелства, като е преценил, че същите са единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства по делото. Съдът не е констатирал съществени противоречия между така събраните гласни доказателствени средства, нито евентуална заинтересованост или недобросъвестност на разпитаните по делото свидетели. Първият съд е кредитирал с доверие и събраните по делото писмени доказателствени средства.