Решение № 815 от 16.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 815

Перник, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ДИЛЯН СТОЯНОВ ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА канд № 20267160600103 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от началника на отдел "О*** к*** и к**по р** п** м***" към Дирекция „А*** на р** и о*** к**“ /А***/ при Агенция "П*** и***" /А**/, срещу Решение № 4**/18.12.2025 г. постановено по АНД № 16**/2025 г. по описа на Районен съд – П****.

С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 9599/10.09.2025 г. издадено от началника на отдел "О** к****и к*** по р*** п** м***" към Дирекция А*** при Агенция "П** и***" – [населено място], с което на Г. Н. Г. [ЕГН] за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като се излагат подробни аргументи. Претендира се отмяна на решението на районния съд и изменение на административнонаказателния акт, като се иска преквалифициране на основанието с оглед налагане на по-благоприятно за дееца наказание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор, като счита подадената касационна жалба за неоснователна и като такава предлага да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 769 от 18.03.2026 година, от касационният жалбоподател, чрез пълномощника юрк. Т., с която поддържа жалбата по съображения подробно изложени в същата, като претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответната страна.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба Г. Н. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило Становище с вх. № 722/13.03.2026 г. от пълномощника на ответника адвокат Ц. от САК, който оспорва касационната жалба. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, по мотиви подробни изложени в представения отговор на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - П*** счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – П***, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С НП № 95***от 10.09.2025 г., въз основа на съставен от главен инспектор в Дирекция А**** акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 109*** от 21.08.2025 г., началник на отдел О*** към Д*** при А*** е наложил на Г. Н. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева, за това, че на 21.08.2025 г., в 08:14 часа, на път А3, км 30+200, на пътен възел Б***, в посока [населено място] – [населено място], същият управлявал и извършвал превоз на товари с моторно превозно средство (МПС) с четири оси, с две управляеми оси, [Марка], модел Ф** с рег. № [рег. номер], като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на трошен камък 0-4 мм, видно от кантарна бележка № 232224***/21.08.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118*** и ролетка № 13**/18/5 м/, при което е констатирано следното:

При измерено разстояние между осите 1.44 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.170 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредбата, като превишаването е с 11.170 т. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Със съдебно решение № 405 от 18.12.2025 г., постановено по АНД № 1605 по описа за 2025 г. на Районен съд – П****, издаденото наказателно постановление е отменено.

За да отмени НП, районният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като наказаното лице не е адресат на задължението, посочено като нарушено в АУАН и НП, поради което и не е субект на нарушението, обусловено от неизпълнение на посоченото задължение.

Решението е правилно.

Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установената от Районен съд - П*** фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. По смисъла на тази разпоредба съществува забрана за фактически установявания в касационното производство, като правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми.

Настоящият касационен състав на Административен съд - П***намира, че решаващият съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства и е приобщил веществени доказателствени средства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Посочил е фактите, които приема за установени и доказателствата, на които се основават. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. на Върховния административен съд и на Общо събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Според изложените в тълкувателното постановление мотиви, лицата, задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид. Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.

В случая, доколкото е безспорно, че наказаното лице не е собственик на превозното средство, респективно не е превозвач, а само водач на превозното средство, осъществявал управлението му по силата на трудов договор, сключен със собственика и превозвач „Т*** 2***“ ООД, то не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП. При това положение незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд.

За първи път с касационната жалба са наведени доводи за изменение на административнонаказателния акт, като искането е настоящата инстанция да преквалифицира нарушението и да приложи закона за по-леко наказуемо такова по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Касационният състав намира за необходимо изрично да посочи, че административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. В случая следва да се съобрази нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, както и даденото с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, I и II колегия, тълкуване, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания именно районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Предоставена е възможност на въззивната инстанция не само да намали наложеното от административния орган наказание, а и да се произнесе по същество относно наличието на извършено административно нарушение с различна от посочената в санкционния акт правна квалификация. Районният съд разполага с правомощието, когато установи, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон при [жк], да подведе изложените факти под правилната правна [жк], ако тя е за същото, еднакво, или по-леко наказуемо административно нарушение, и да измени наказателното постановление, като посочи правилната правна квалификация. С оглед на изложеното направеното пред настоящата съдебна инстанция искане се явява преклудирано.