Решение № 330 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. С, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело № 20221110112725 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от М. Л. И., с ЕГН ********** срещу С О, с която се предявяват кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на опашна кост, в следствие на преминаване на 27.08.2019г. на тролейбус №2, с който е пътувал ищеца, през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на ул.“О“, като вредите са причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане и несигнализиране на опасност на общински път в района на ул.‘О“ към пресечката с ул.“М“ в гр.С, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 10.03.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 5144лв., представяваща законна лихва върху сумата за обезщетение за периода от 27.08.2019г. до 09.03.2022г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С О, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи се, че на 06.08.2019г. и 30.08.2019г. при текущ контрол, служителите на С О и „ф-ма“ ЕООД, на което дружество е възложено извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа по силата на Договор №СОА19-ДГ55-359/31.05.2019г., са установили с констативни протоколи, че на ул.“М“ няма дупки. В този смисъл, твърдят, че СО в качеството на стопанин на пътя е положил дължимата грижа и не е на лице противоправно поведение. Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът е следвало да съобрази, че сядайки на седалка, намираща се на последния ред на тролейбуса е възможно да падне и при 1 използване на спирачки от страна на водача. Претендираното обезщетение е счетено за прекомерно и не съобразено с действително понесените вреди.

Трето лице помагач /ТЛП/ на страната на ответника „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК ***** оспорва предявените искове и излага подробни съображения за тяхната неоснователност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от страна на ищеца, като приложение към исковата молба е представен Лист за преглед на пациент в КДБ/СО№129268/04.09.2019г. – спешен травматологичен кабинет в УМБАЛСМ „П“ ЕАД от който се установява, че М. Л. И. се е явил на преглед поради болки в таза, като поставената диагноза е Счупване на опашна кост – закрито.

Представено е Съдебномедицинско удостоверение №311.09/2019 г. от 05.09.2019г. за констатирани при преглед травматични увреждания: закрито счупване на опашната кост и кръвонасядане в седалищната област. В съдебномедицинското удостоверение е записано, че по данни на пострадалия М. Л. И., инцидента е настъпил на 27.08.2019г. около 17,00ч. докато пътувал в тролейбус, който попаднал в неравност, при което задната част на тролейбуса отскочила нагоре, пострадалия бил отхвърлен нагоре и паднал върху ръб на степенка в тролейбуса.

Представени са и амбулаторен лист №002775 от 09.09.2019г., в който е записано, че поради остра болка в опашната кост М. Л. И. е обслужен по спешност в П на 04.09.2019г. и два болнични листа, от които се установява, че на ищеца е назначен домашноамбулаторен режим на лечение за периода от 04.09.2019г. до 02.11.2019г. с диагноза

„Счупване на опашна кост“.

По делото е изслушана СМЕ, съгласно която констатираните увреди са причинили на М. Л. И. временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Претърпените болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 15-20дни, като пострадалия бил временно неработоспособен за период от 60 дни.

Сочи се, че лечението на такава увреда е покой и прием на обезболяващи лекарства. Вещото лице дава заключение, че съгласно представените писмени доказателства по делото и прегледания от вещото лице Лист за преглед на пациент в КДБ/СО№129268/04.09.2019г. – спешен травматологичен кабинет в УМБАЛСМ „П“ ЕАД, механизма на получените увреждания, отговаря по време и начин на съобщените от ищеца. В съдебно заседание от 05.12.2022г., при защита на заключението вещото лице посочва, че лечението при това счупване е покой и обезболяващи лекарства в рамките на персистиране на болката, като тя постепенно отслабва, като в случая няма данни за счупване с голямо разместване. Вещото лице описва мястото и значението на опашната кост в човешкия организъм - опашната кост е края на гръбначния стълб, счита се за рудиментарен орган, останал в развитието на човека.

2

Посочва, че не е подвижна част и е богато снабдена с нерви и когато се падне и се уцели тази част болката е голяма. След зарастване на травмата, обикновено няма оплаквания. При счупване се изпитва болка и има затруднение при ставане и сядане. Най- вече е затруднено сядането, при ходене затруднението е по-малко.

Съдът счита, че следва да се кредитира заключението на СМЕ, доколкото за извършването му са взети в предвид предоставени от ищеца документи, с които се установява безпротиворечиво, че е налице закрито счупване на опашна кост.

За установяване на място и механизъм на настъпване на увредата по делото са депозирани показания на свидетеля А П Н – пътувал в тролейбус №2 заедно с ищеца по време на инцидента. Посочва, че края на месец август 2019г. пътувал в тролейбус №2 в посока ж.к.“Х Д.“, седял най-отзад на последните седалки. В превозното средство се качили М. И., заедно с едно по-младо момче и седнали до него най-отзад на последните седалки, като свидетелят седял в ляво, до него седяло момчето и до него ищеца. Заявява, че по едно време, някъде към ул.„М*“ и ул.„О.“/при движение на тролейбус №2 по улица „М“ и завой към ул.“О“, тролейбуса пропаднал, получил се рязък отскок, всички подскочи ли и М. И. не успял да се задържи и паднал долу на стъпалата. Удари л се много лошо, надал вик на болка и не можел да се изправи.

Предполага, че М. И. се е ударил някъде около кръста. Посочва, че отзад е най- силен отскока, като самия свидетел и „младото момче“ отскочили също, но пред тях имало стъкло, за което се задържали. Пред М. И. обаче нямало стъкло, било открито и заради това той паднал, а свидетеля не. Младото момче станал да помогне на М. И., който се придвижил трудно и слязъл от тролейбуса, а свидетеля продължил да пътува.

Свидетелят посочва, че живее в ж.к.“Х Д.“ и често се движи с тролейбус №2.

След инцидента минал от там и видял, че на мястото има дупка - около метър широка и около 25-30 см дълбока. Заявява, че не е обърнал внимание тролейбусът да е минавал през тази дупка друг път, като предполага, че може други тролейбуси да са избягвали дупката, затова да не му е направило впечатление да са минавали през нея.

Заявява, че още тогава на място, „младото момче“ му поискал телефона, защото се бил обезпокоил от травмата на М. И.. Твърди, че тролейбуса спрял след като станал инцидента, за да може да слезе пострадалия и именно тогава „младото момче“ му поискал телефонния номер. Свидетелят посочва, че може и да бърка, поради изтеклия продължителен период от време, но мисли, че някой е сигнализирал на шофьора и той спрял тролейбуса приблизително около 10 метра след препятствието - между дупката и пазара, но не толкова близо до пазара.

По делото са депозирани показания и от Л М.ов И. – син на ищеца, който е пътувал заедно с него в тролейбус №2 към датата на инцидента. Случило се след обяд, пътували с тролейбус №2 в посока към магазин „П*“ , като се качили на спирката на Софийския университет. Седнали на най- задните три седалки, където седял вече 3 другия свидетел. Той бил в най- вътрешната страна към вратата, след това седнал свидетеля Л И. и след това баща му, като пред двамата свидетели имало преграда, а пред баща му нямало. След спирката на ул.О., задната част на тролейбуса подскочила, двамата свидетели се задържали, но М. И. паднал от отскока, не успял да се задържи и паднал на стъпало пред седалките. Ударил се в седалищната част и извикал силно от болка.

Не си спомня, дали тролейбуса е бил спрял на светофара между ул.„М*“ и ул.„О.“ и не му е направило впечатление да ускорява или да се движи по- бързо, съвсем нормално се движел. Произшествието се случило малко преди светофара, малко след като тръгнал от спирката на ул.О. и преди светофара на двете улици. Свидетелят не е сигурен за точното местонастъпване на инцидента поради това, че след като отскочил тролейбуса, вниманието ми било изцяло заето с баща му и не е следял къде е било точното място.

Свидетелят заявява, че тролейбуса не е спирал преди спирката на пазара в ж.к.“Х Д.“ и водача на тролейбуса не е разбрал за падането на ищеца. След като се случил инцидента и преди да слязат на спирката на пазара, баща му взел телефона на свидетеля Н.

Заявява, че когато настъпил инцидента той не е разбрал, защо тролейбуса е подскочил - н е е видял поради какво препятствие на пътя е подскочил тролейбуса защото вниманието му било заето с това, да помогне на баща си. Не са се връщали след инцидента, за да видят какво е било препятствието, веднага взели такси и се прибрали.

Посочва, че е пътувал с тролейбуси по същата улица и не се е случвало отново да попада в дупка. Заявява, че редовно минава през района и е виждал, че има дупки, като имало и една по-голяма дупка, като цяло терена там бил неравен заради наличието на дупки.

След прибирането на баща му с такси до дома му, свидетелят му помогнал да се качи, защото го боляло и трудно се движел сам. Заявява, че в началото баща му си мислел, че е някакво натъртване, но болката продължавала, което наложило да посети лекар в УМБАЛСМ „П“ ЕАД след по-малко от седмица след инцидента . В П му направили снимка и установили, че има счуване на опашната кост, като му предписали обезболяващи. Баща му споделил, че са му казали да не се натоварва, да си почива, да взима обезболяващи.

Свидетелят посочва, че през цялото време се е грижел за баща си, защото на него му било трудно за ежедневните неща, носил му храна, придружавал го до банята или до тоалетната, като само го е завеждал до там, за да е по-сигурен баща му. Друг не е полагал грижи за ищеца, като свидетелят се преместил да живее с него за периода на възстановяване.

Посочва, че баща му е изпитвал болки в продължение на два месеца и повече.

4

Приемал болкоуспокояващи през цялото време. Б ило му трудно да върши ежедневните си неща, изпитвал дискомфорт. Заявява, че баща му принципно е деен човек, но през тези два месеца, докато го боляло, не се е движел, стоял си вкъщи.

Болката с времето отшумяла, но минали над два месеца докато това се случи. На кратки разстояния можел да се движи сам, не е ползвал помощни средства. При обичайната грижа за себе си понякога имал нужда от чужда помощ, като това зависело от това колко го боли.

С оглед на изложеното, настоящия състав намира от правна страна следното:

Уважаването на предявения иск по чл. 49 ЗЗД е обусловено от положителното доказване на факти, които могат да се субсумират под хипотезата на чл. 45 ЗЗД /противоправно поведение под формата на действие или бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата/.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства са в състояние да обусловят извод за наличието на така установения в материалния закон фактически състав по отношение на претендираните вреди.

От представените медицински документи, както и от показанията на свидетеля Л И. безспорно се установява, че в края на м.август 2019г. ищецът е получил сочените в исковата молба травматични увреждания – закрито счупване на опашна кост. От представеното Съдебномедицинско удостоверение и от заключението на вещото лице се установява, че това увреждане може да се получи по начина, посочен от ищеца – чрез падане и удар в областта на опашната кост – в областта на седалището и долната част на гърба.