Решение № 38 от 09.06.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. ХАСКОВО, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Търговско дело № 20215600900085 по описа за 2021 година Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г.Ф. - гр. С., с която е предявен иск против С.И.А.. за заплащане на сумата от 49 111.45 лв., представляваща изплатено от Г.Ф. обезщетение по щета № 210369/14.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В първоначалната искова молба се твърди, че Г.Ф. – С. на основание чл. 288, ал. 1, т.

2, б. “а“ от КЗ (отм.) е изплатил по щета № 210369/14.11.2016 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49 111.45 лв. на И.М.И., на 16 г., в качеството му на пострадал при ПТП като пътник на задна седалка в лек автомобил „О.К.“ с държавен контролен номер * **** **. Причинител на вредата е ответникът С.И.А.., признат за виновен по силата на споразумение, одобрено по НОХД № 1188/2016 г. по описа на Хасковския районен съд, неправоспособен и алкохолно повлиян, който е управлявал лек автомобил „О.К.“ с държавен контролен номер * **** **, собственост на Т.В.В. от гр. Хасково. С исковата молба са представени споразумение по НОХД № 1188/2016 г., констативен протокол за ПТП, протокол за оглед със скица - 5 бр., протоколи за разпит на свидетели, съдебна автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, епикриза, снимки от фотоалбум, справка от информационния център на Гаранционния фонд. Твърди се, че на 14.09.2015 г. около 02:30 ч. по пътя с. Нова Надежда – с. Узунджово при управление на лек автомобил „О.К.“ с ДКН * **** **, управляван от неправоспособния и употребил алкохол ответник, на около 200 м от селото, излизайки от десен завой по посока на движение и при скорост от около 82 км/ч, водачът А. губи контрол над управлявания от него автомобил.

След задействане на спирачната му уредба, същият е поднесъл и напуснал пътното платно от западната му страна, след което навлязъл в разорана нива. Вследствие на ПТП пострадалият И.М.И. получил травматични увреждания, а именно: тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа вляво темпорално, епидурален кръвоизлив вляво темпорално с малка колекция кръв, пневмоцефалия и множество охлузвания по лицето, контузии по тялото. На основание чл. 288 от КЗ (отм.), сега чл. 577 от КЗ, Г.Ф., след като бил сезиран от пострадалия И.М.И. и тъй като нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска 1 отговорност“ за лек автомобил „О.К.“, образувал щета № 210369/14.11.2016 г. и след решение на Управителния съвет на Г.Ф. било взето решение да се изплати обезщетение в размер на 15 000 лв. на И.М.И. на 01.03.2017 г. Последният не бил съгласен с размера на обезщетението, поради което предявил срещу Г.Ф. иск, въз основа на който е образувано гр. д. № 9290/2017 г. по описа на Софийски градски съд за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. Въз основа на постановено решение по делото И. се снабдил с изпълнителен лист и отправил покани за доброволно изпълнение до Г.Ф., след получаването на които ищецът изплатил по влязлото в сила решение сумите, както следва: 1072 лв. на 22.04.2019 г.; 1317.23 лв. на 15.05.2019 г. и 31 722.22 лв. на 09.10.2019 г. След изплащане на сумите виновният водач бил поканен да възстанови платеното от Г.Ф., като до настоящия момент плащане от страна на ответника не било извършено. Отправя се искане на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) ответникът С.И.А.. да бъде осъден да заплати на Г.Ф. исковата сума от 49 111.45 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета № 210369/14.11.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски по посочена банкова сметка. Допълнително е уточнено със становище от 29.11.2021 г., че законната лихва се претендира, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител адв. В.Х., АК - Хасково, назначен с определение от 13.12.2021 г. С отговора на исковата молба особеният представител взема становище, че предявеният иск е частично неоснователен, като излага съображения за това. В отговора се прави възражение относно размера на обезщетението, определен по гр. д. № 9290/2017 г. на Софийски градски съд, като счита, че обезщетението е неправилно определено.

Необосновано бил завишен размерът му в резултат на проявена груба небрежност от страна на Г.Ф. при доказване на иначе основателни, своевременни възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че непосочването и несъбирането на относими доказателства по възраженията за груба небрежност по смисъла на чл.223, ал.2, изр.2 от ГПК са довели до неоснователно отклоняване на възражението за съпричиняване и респективно определяне на обезщетението без намаляването му на половина, тоест 40 000 лв. вместо 20 000 лв., ведно със съответните лихви, такси и разноски. На следващо място след влизане в сила на решението по гр. д. № 9290/2017 г. на Софийски градски съд на 27.03.2019 г., фондът е могъл да договори с пострадалото лице заплащане на определеното обезщетение и деловодни разноски доброволно и без предприемане на действие по изпълнението. Счита, че това са разноски извън хипотезата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), респективно чл. 558, ал. 7 от действащия КЗ, в които случаи законът винаги ограничава суброгацията до необходимите разноски, които разноски са в размер на 1368.17 лв. законна лихва върху 25 000 лева за периода от 27.03.2019 г. до изплащането на сумата на 09.10.2019 г. Счита, че това становище не противоречи на Тълкувателно решение № 1/2014 на ОСТК на ВКС. Намира за неоснователни и претенциите за законна лихва върху тези суми и съразмерните им разноски от завеждане на настоящото дело. По изложените в отговора на исковата молба съображения, моли искът срещу ответника да бъде отхвърлен като неоснователен, в това число платеното обезщетение над размера 20 000 лв., както и искът за сумата 1368.17 лв., представляваща законна лихва по присъденото обезщетение в размер 25 000 лв. за периода от 27.03.2019 г. до 09.10.2019 г.

С допълнителната искова молба подадена в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът поддържа първоначалната искова молба. Оспорва изцяло отговора на исковата молба и наведените с него възражения, които счита за неоснователни. Неоснователни счита и възраженията относно претендираните лихви за забава и разноски, сторени в съдебните производства. Твърди се в допълнителната искова молба, че непосредствено след приключване на исковото производство пострадалият и процесуалният му представител са 2 се снабдили с изпълнителни листове и са образували изпълнителните производства пред ЧСИ Г.К., по които изпълнителни производства Г.Ф. е изплатил определените от съда суми веднага след получаване на поканите за доброволно изпълнение. На следващо място, в допълнителната искова молба се твърди, че независимо от обстоятелството дали обезщетението е било претендирано извънсъдебно или по съдебен ред, вземанията са с акцесорен характер и се дължат доколкото се дължи и главницата, а съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.) Г.Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В конкретният случай, разноските за определянето на застрахователното обезщетение били определени по съдебен ред и са част от обичайните разноски, които по силата на закона са част от регресната претенция на Г.Ф..

В постъпилия допълнителен отговор на допълнителната искова молба особеният представител на ответника поддържа становището си в отговора на исковата молба и направените с отговора възражения. Поддържа се, че с оспорената част от иска по чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) Г.Ф. е предявил претенции за компенсиране на надплатени задължения, които са резултат от собственото му противоправно поведение, излизащо от разбирането за грижата на добрия стопанин търговец, което сочи за упражняване на права в нарушение на чл. 3 от ГПК, а именно за „злоупотреба с право“, поради което и счита в тази му част предявеният иск за недопустим и моли производството по същия да бъде прекратен.

Поддържа се становището, че разноските в изпълнителното производство по определение не са с акцесорен характер. Определят се по ГПК и Закона за частния съдебен изпълнител, а не по чл. 119 от ЗЗД, а натрупаните лихви от влизане в сила на решението по гр.дело № 9290/2017 г. на Софийски градски съд на 27.03.2019 г. и по време на изпълнението не са по вина на ответника С.А., и затова искът в тази му част счита за неоснователен. Заявява, че ще се ползва от посочените от ищеца доказателства, които счита относими по спора. С допълнителния отговор се прави искане оспорените частично като недопустими искове да бъдат отхвърлени като такива и производството прекратено, а в останалата оспорена част исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените в отговора и допълнителния отговор съображения. С отговора и с допълнителния отговор поддържа искането си по чл. 129, ал.2 от ГПК за нередовност на исковата молба.

Предявен е иск против С.И.А.. с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. § 22 ДР и чл. 558, ал. 7 от КЗ (нов) – за заплащане на сумата от 49 111.45 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета № 210369/14.11.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски по посочена банкова сметка. Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По делото са приети писмените доказателства, представени с исковата молба, както и приложеното гр.д. № 9290/2017 г. на СГС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

С констативен протокол № 115/14.09.2015 г. е установено осъществяването на ПТП, случило се около 03.40 часа на същата дата на пътя между село Нова Надежда и село Узунджово, област Хасково. Произшествието е инициирано от лек автомобил марка и модел „О.К.“ рег. № * **** **, управляван от С.И.А.. след употреба на алкохол, който загубва контрол върху превозното средство, излиза вдясно по посока на движението и се установява неподвижно в близката земеделска площ. В резултат на произшествието са пострадали И.М.И., Х.П.П. и А.В.А., които са пътували в управлявания от А. лек автомобил. Въз основа на данните за произшествието е образувано ДП № 865/2015 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, приключило с внасянето на споразумение, по което е образувано НОХД № 1188/2016 г. на Районен съд – Хасково. Със споразумението, одобрено с определение от 3

10.10.2016 г., водачът С.И.А.. е признат за виновен за това, че на 14.09.2015 г. в землището на село Узунджово, област Хасково, на път между селата Нова Надежда и Узунджово при управление на лек автомобил марка „О.К.“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.М.И. от село Нова Надежда, област Хасково, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на тежка черепномозъчна травма, като деецът е управлявал, без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2- ро вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Наложено е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.

След извършена справка е установено, че за превозното средство не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Подадена е молба до Г.Ф. от името на един от пострадалите – И.М.И., входирана на 14.11.2016 г. Отправено е искане на основание чл. 557 КЗ за изплащане на обезщетение в полза на пострадалия за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Искането са основава на приложени към него преписи от съдебно-медицинска експертиза и епикриза, приети като доказателства в наказателното производство. Въз основа на същите се установявало, че И. е получил тежка черепно-мозъчна травма; контузия на мозъка; счупване на черепа; контузия на главата и тялото; охлузвания по лицето. Пострадалият е постъпил в МБАЛ – Хасково в тежко общо състояние, приет е веднага в ОАИЛ. Констатирано е увредено общо състояние; ГКС (Глазгоу кома скала) 7-8 точки; психомоторно възбуден; не контактен; изтичане на кръв от левия слухов проход; множество охлузвания по лицето. Проведено е КАТ изследване – субарахноидален кръвоизлив; малка епидурална колекция кръв в ляво слепоочно; счупване на черепа в лява; пневмоцефалия. Вещото лице е приело, че по този начин е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 НК.