Решение № 973 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20261100901301 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, чрез законния му представител – управителя Р., срещу Отказ № 20260601154844-2/05.06.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20260601154844/01.06.2026 г. за вписване на настъпили промени в подлежащи на вписване обстоятелства, а именно : прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „ВИВУС.БГ“ ЕООД от 4файнанс Холдинг С.А. в полза на Мелену Холдинг С.А, както и вписване на последния за едноличен собственик на капитала.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ.

Жалбоподателят посочва най-напред реализиране на процесуално нарушение от ДЛР, тъй като обжалваният негативен охранителен акт е постановен само няколко минути след даване на указания до заявителя за отстраняване на пропуски по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, чрез подаване на заявление по образец Ж1. Така не е бил спазен разписания от законодателя 3-дневен срок за преодоляване на пропуските в заявлението на жалбоподателя, респективно същия не е имал обективната възможност дори и да желае да се запознае и да изпълни адресираното към него указание от ДЛР в пределите на 7 минути, колкото е било времето между даването на указанието и постановяването на отказ, заради неизпълнението на същото. Така се е стигнало до отнемане на предоставената от закона възможност заявителя да постигне отстраняване на констатираните пропуски в заявлението му и да постигне целения от него резултат – вписване на заявените промени. Резерви се изказват и по материалните съображения използвани от ДЛР са да постанови обжалвания отказ. В мотивите на същия е видно, че ДЛР приема, че ангажираните със заявлението два броя пълномощни дадени от законните представители на дружествата участвали в сделката по прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „ВИВУС.БГ“ ЕООД в полза на лицето – З. Р. не съдържат клауза, която да овластява същия да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Подобен извод обаче не намирал потвърждение в представените към заявлението документи, а тъкмо обратното – от съдържанието на пълномощните 1 еднопосочно се изяснявало, че всяко от дружествата – страни по сделката изрично и съзнателно е упълномощило едно и също физическо лице да подпише договор за прехвърляне на дялове между конкретен продавач и купувач. В упълномощителните сделки ясно били индивидуализирани, както страните по тях, така и предметът на разпореждането, в т.ч. броя на прехвърляните дружествени дялове, както и правомощието на пълномощника да подпише съответния договор за прехвърляне на тези дялове. Това показва, че волята на упълномощителите е ясна и недвусмислена.

Тоест представляващите и двете дружества по сделката за прехвърляне на дялове са били напълно информирани за конкретните параметри на същата, както и начина на нейното осъществяване, в т.ч., че те ще бъдат представлявани от пълномощник, който е едно и също лице. Последното личи и от това, че пълномощните са издадени на една и съща дата, удостоверяваният в тях са дело на един и същи нотариус и касаят една и съща разпоредителна сделка. При това положение формалното отсъствие на буквалния израз „договаряне сам със себе си“ в текста на пълномощните не може да обоснове извод за липса на представителна власт. Целта на чл. 38, ал. 2 ЗЗД е да предпази представлявания от потенциален конфликт на интереси, когато пълномощникът действа едновременно от името и на двете страни по сделката. В случая волята на управителните органи на тези две дружества е ясна и тя е за реализиране на такава сделка, тъй като има надлежно приети решения за прехвърляне на дяловете и издадени въз основа на тях пълномощни. Неправилно били изводите на ДЛР и относно формата на пълномощните. Последните са издадени в чужбина от чуждестранни юридически лица, като съгласно правилата на МЧП относно формата на едностранните волеизявления и правни сделки се приема, че същата е действителна ако тя кореспондира на изискванията на правния ред на държавата, в която е извършено съответното действие. Това означава, че органа по регистрацията не разполага с правомощие да въвежда допълнителни изисквания към съдържанието на чуждестранните пълномощни извън предвидените в приложимото право, и извън тези които законът изрично поставя за валидността на представителната власт. В случая с дадените указания от ДЛР по отношение на представяне на пълномощни със заверка извършена в пределите на Р. България се е стигнало до недопустимо разширяване на проверката, която органа по регистрация е снабден да прави в пределите на компетенциите си по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като подобен подход е несъвместим с естеството на производството, което като охранително по характера си не е предназначено да разрешава спорове относно действителност на гражданскоправни сделки. Договорът за прехвърляне на дяловете е сключен в предвидената от ТЗ форма.

Нотариусът извършил удостоверяването на подписите на пълномощника на страните, както и на съдържанието на текста на договора е извършил необходимата проверка, като е счел, че може да осъществи поисканите от него удостоверявания въз основа на ангажираните пред него документи, в това число е преценил обема на представителната власт, която следва от ангажираните пред него пълномощни. В обобщение от жалбоподателя се иска съдът да отмени обжалваният отказ на ДЛР при АВ и да укаже извършването на вписване на заявените със заявление № 20260601154844/01.06.2026 г. промени.

На основание чл. 25, ал. 2, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията не е подаден отговор на постъпилата жалба.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуална допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на регистърното производство, образувано по заявление вх. № 20260601154844/01.06.2026 г., което е подадено от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, чрез законния му представител – управителя Р.. При разглеждането му ДЛР при АВ е постановил Отказ № 20260601154844-2/05.06.2026 г. да впише заявените промени в обстоятелства по партидата на дружеството-заявител.

В подкрепа на заявеното искане за вписване от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458 са представени редактиран учредителен акт с отразяване на новия титуляр на правата на дружествените дялове; договор за прехвърляне на дружествени дялове от 29.05.2026 г. с нотариална заверка на подписите на З. С. Р. в качеството му на пълномощник на страните по договора - 4файнанс Холдинг С.А – продавач и Мелену Холдинг С.А-купувач, както и на съдържанието на договора, които удостоверявания са извършени също на датата – 29.05.2026 г.; протокол от 29.05.2026 г. с взети решения от СД на 4файнанс Холдинг С.А относно това споменатото дружество да продаде притежаваните от него 100 % от дружествени дяла /167 601 479/ в капитала на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458 в полза на Мелену Холдинг С.А, като за целта е взето решение да бъде упълномощен – З. С. Р.; два броя декларации по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 ТЗ подписани от законните представители на „ВИВУС.БГ“ ЕООД и на 4файнанс Холдинг С.А; извлечения от търговския и дружествен регистър на Великото херцогство Люксембург отразяващи актуалното състояние и представляващите - 4файнанс Холдинг С.А и Мелену Холдинг С.А с надлежни преводи на български език; два броя пълномощни от 4файнанс Холдинг С.А и Мелену Холдинг С.А за упълномощаване на лицето - З. С. Р., като подписите на представляващите дружествата продавач и купувач на дяловете са нотариално заверени от нотариуси практикуващи в Люксембург и Латвия. Освен това от законния представител на дружеството-заявител е представена и декларация по смисъла на чл.

13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ – З. Р. за истинност на заявените за вписване обстоятелства.

На 05.06.2026 г. ДЛР при АВ на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е дал указания към заявителя, а именно да се представят пълномощни от страните по сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове относно упълномощаване на лицето - З. С. Р. да ги представлява при сключване на тази сделка, като същите следва да отговарят на изискванията правния ред установен по мястото на регистрация на заявителя – в случая Р. България / чл. 37 ЗЗД/, а така също да се представи писмено потвърждение от съответните представляващи двете дружества по реда на чл. 42 ЗЗД, което потвърждение да има нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Отново на 05.06.2026 г. ДЛР при АВ на основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ е отказал да впише заявените посредством заявление с вх. № 20260601154844/01.06.2026 г. обстоятелства – прехвърляне на дялове и нов едноличен собственик на капитала на „ВИВУС.БГ“ ЕООД. Негативният охранителен акт е мотивиран от ДЛР – липса на прилагане на пълномощно дадено от представляващите продавача и купувача по договора за прехвърляне на дружествени дялове, от което да е видно, че лицето, което бива упълномощавано да сключи упоменатата сделка е изрично овластено да договаря сам със себе си, като това не е направено и допълнително в процедурата по отстраняване на нередовност на заявлението, чрез подаване на заявление – образец Ж.

Жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ се предвижда, че регистърният орган проверява дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, а според нормата на 3 чл.22 ал.5, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. В случая относно поисканото вписване на промЯ. в притежателя на дружествените дялове във „ВИВУС.БГ“ ЕООД се установява, че между 4файнанс Холдинг С.А и Мелену Холдинг С.А е била сключена сделка с предмет продажба на дружествени дялове, а именно едноличния собственик на капитала на

„ВИВУС.БГ“ ЕООД - 4файнанс Холдинг С.А се е разпоредил прехвърляйки всички притежавани от него 167 601 479 дружествени дяла в полза на Мелену Холдинг С.А, като това е направено при спазване на установената в чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност – писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните и на неговото съдържание. Ангажирани са доказателства, че сделката е предшествана от взето решение от ръководния орган на 4файнанс Холдинг С.А за прехвърляне на тези дялове именно в полза на Мелену Холдинг С.А, а последното на свои ред е взело решение да ги придобие. Същевременно са представени две пълномощни, с които страните по договора за прехвърляне на дружествени дялове са упълномощили едно и също физическо лице - З. С. Р., което да ги представлява при сключването на такава сделка, като е посочено, че става 167 601 479 дружествени дяла от капитала на „ВИВУС.БГ“ ЕООД. В пълномощните са упоменати и конкретните страни продавач и купувач по договора, но няма изрично съгласие за това пълномощникът – З. С. Р. да може да действа в идентично качество й от името на дружеството /продавача; купувач/, с което следва да сключи договора. Съвсем уместно в тази хипотеза ДЛР е констатирал, че сделката е сключена в условията на висяща недействителност по смисъла на чл. 38 връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Тази сделка може да породи действие само при извършено последващо одобрение от представлявания, като до тогава е в състояние на висяща недействителност /Решение №50090 от 2023 г. на ВКС/. Одобрението става посредством изрично потвърждаване от представлявания /в случая от законните представители на дружествата продавач и купувач по договора за прехвърляне на дружествени дялове/, като при това волеизявление трябва да се спази същата форма, която се изисква за упълномощаването за съответния договор – така чл.

Разпечатката съдържа 24 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e322b23-ab72-4269-ad6f-cd1884b5e3de