Решение № 164 от 31.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Й.

Членове:

Даниела Ил. Писарова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000215 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на АВТОМАГИСТРАЛИ -ЧЕРНО МОРЕ АД, ЕИК 127001597, Шумен, чрез адв.Н.Д. от ШАК, срещу решение рег.№3/19.01.2026г., постановено по ТД №67/2024г. по описа на ОС Шумен с оплаквания, че същото е произнесено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В жалбата се твърди, че съдът е основал мотивите си на част от събраните доказателства, без да обсъди всички допустими и относими, събрани по делото, без да посочи защо отхвърля част от тях като недостоверни. Твърди се, че мотивите на съда не отразяват тази правоприлагаща дейност.

Въведени са основно оплаквания, че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на разпоредбата на чл.117а от ЗОП като е приел, че нормата не създава автоматично право на индексация, а възможностите за изменение на договорите в чл.116 ЗОП са само такива, основани на взаимно съгласие на страните, каквото в случая не е налице. Жалбоподателят изрично оспорва това тълкуване. Страната се позовава на решение по Адм.дело №8366/2024г. с позоваване и на разпоредбата на чл.266 ЗЗД. Счита, че справедливо индексиране на цената по договора може да бъде постигнато въз основа на коефициентите по чл.2 от Методиката. Твърди, че ответникът е отказал подписване на анекс, с който да бъдат индексирани цените за приетата работа по посочените сертификати до достигане на законоустановения праг от 50% от стойността на договора за ОП. При подписване на такъв анекс ищецът твърди, че би получил цена в рамките на ограничението, в размер на 1 424 211.83 лева с ДДС. Въззивникът счита, че приложението на чл.117а ЗОП изключва общия ред за изменение на договора по чл.116 ЗОП, като твърди, че всички предпоставки на приложимата разпоредба са налице. При това изменение от значение за размера на индексацията са именно правилата по Методиката в специфичната хипотеза на настъпили 1 инфлационни процеси. Тази хипотеза не включва писмено съглашение на страните. Поради изложеното, въззивникът счита, че липсата на воля и съгласие от страна на възложителя не може да препятства изпълнителя да предяви по съдебен ред правата си, основани на същественото изменение на икономическите условия и приложимост на чл.117а от ЗОП.

Страната се позовава на легитимните цели на ЗОП и нормата на чл.117а от същия. /цит. решение №1376/17.12.24г. по адм.дело №8366/2024г. на ВАС/ Въз основа на възпроизведените в съдържанието на жалбата цитати от съдебното решение, въззивникът счита, че правото му произтича пряко от закона и попада изцяло в обхвата на чл.117а от ЗОП и Методиката, като цената на СМР е определяема по този ред, вкл. по отношение началната дата на инфлацията – 31.12.2020г. /цит. се съдебни актове с аналогично тълкуване на разпоредбата, които същата урежда, а именно решение по ВТД №161/2025г. на САС; по ВТД №56/2025г. на САС/ Оспорват се изцяло мотивите на първата инстанция относно необходимостта от постигнато между страните по договора съгласие за изменение на цената.

Счита, че възприемането на този подход за преценка нуждата от индексация на отделните правоотношения би довело до неравнопоставеност между изпълнителите по договори за ОП.

Въззивникът се позовава и на противоречие в мотивите на първоинстанционния съд относно императивния характер на чл.117а от ЗОП и възможността за изменение цената на договорите за ОП поради инфлация. Счита, че задължение на възложителя по договора е да приеме такова изменение, когато същото се дължи на определен факт, какъвто е инфлацията.

Препраща към разпоредба на чл.118 и чл.116, ал.1, т.3 от ЗОП. Счита, че Водоснабдяване и канализация -Шумен ООД не е имало основание да откаже индексация на вече направени от изпълнителя разходи за обекта по договора. За тези доводи страната се аргументира и с редакцията на чл.117а към 05.08.22г. /както впрочем е приел и съда/ Посочва, че правото на индексация е потестативно по своя характер, тъй като макар да възниква по силата на закона, при определени обективни икономически условия, упражняването му изисква заявяване от страна на изпълнителя. Твърди се, че по отношение на променените драстично икономически условия – непредвидени и непредвидими – са събрани достатъчно доказателства по делото, вкл. две съдебни експертизи.

Страната посочва, че по делото не е спорно подписаното допълнително споразумение от 12.12.22г., с което е договорена индексация в размер на 556 265.17 лева с ДДС, представляващи 15% от стойността на договора, съответно заплащането им със средства от оперативна програма „Околна среда“. Съгласно пар.6 и пар.7 от допълнителното споразумение, не се ограничава възможността на страните по договора да увеличат цената, прилагайки Методиката за индексация от 27.09.22г., надвишавайки финансирането по ОПОС до 15% от стойността на договора, при спазване на чл.116 ЗОП. Поради изложеното, въззивникът счита, че дължимата от ВиК -Шумен ООД сума за индексация по договора не се изчерпва с размера, уговорен в допълнителното споразумение от 12.12.22г., тъй като такъв извод противоречи на материалния закон и на самото споразумение. Съдът изобщо не бил коментирал пар.6 и пар.7, което довело до необоснованите му изводи.

Не се споделя извода в мотивите на обжалвания акт, че при предложение на изпълнителя за индексиране на цената и несъгласие на възложителя, първият разполагал единствено с възможността да претендира изменение на договора поради стопанска непоносимост съгласно чл.307 ТЗ или прекратяване на договора. Изводите на съда не съответстват и на разпоредбите на ЗОП, съгласно които единствено възложителят разполага с възможността да иска прекратяване на договора. /цит.чл.118 от ЗОП/ Необсъждане от съда на тази възможност по отношение на ОП се изтъква от въззивника и като нарушение на процесуални норми, свързани със събирането и обсъждането на всички доказателства. Съдът неправилно посочил също, че за защита на правата си изпълнителят е разполагал с иска по чл.307 ТЗ, като не е съобразил, че поради спецификата на ДОП /както и на концесионния и 2 приватизационния договор/, спрямо него не е приложима нормата на чл.307 ТЗ, регулираща търговскоправни отношения. /цит. решение на ВКС/

Въззивникът оспорва и съображенията на съда, изложени по повод евентуално предявените искове с правно основание чл.55 и чл.59 ЗЗД. Счита, че необосновано съдът е приел, че възложителят не може да носи отговорност по тези текстове, доколкото се твърди, че страните са обвързани от договор за изпълнение на СМР. Твърди, че действително въззиваемият се е обогатил неоснователно със стойността на вложените материали и труд за допълнително извършените работи по не анексиран договор за ОП. Излага се, че претенцията по евентуалните искове не касае договорната цена за СМР по договора, а само стойността на индексацията, която изобщо не е предвидена в ДОП. Твърди се, че именно тази разлика между първоначално уговореното и престираното впоследствие, представлява получено на неосъществено основание, тъй като липсва анекс за индексиране цената на договора. Дейностите, чиято индексация се търси, са включени в предмета на договора, същите са изпълнени и приети от възложителя, но са разплатени съобразно първоначално уговорените цени, въпреки нормативно установеното наличие на инфлация и законов механизъм за преодоляването й. Според въззивника, сумата за индексация, получена при прилагане на коефициента за увеличаване стойността на изпълнени СМР по чл.4 от Методиката, е нормативно признат разход за изпълнителя, поради което последният не следва да доказва реално вложените средства за изпълнението. Доколкото повишението на цените е ноторно известен факт, подкрепен и от експертизите, и от официалната информация от НСИ, за изпълнителя е достатъчно да докаже общата стойност на извършените СМР, приети след 30.06.2021г. с протокол за приемане на извършени СМР и приложимия съгласно формулата индекс от НСИ. Независимо от публичния характер на данните за повишение на цените, въззивникът аргументира отново наличието на основания за индексацията. Поради изложеното се изтъква довод, че напълно необосновано е заключението на съда, че ищецът не бил доказал реалните си разходи за извършените СМР.

Излага, че обсъдените обстоятелства, довели до рязък ръст на цените и последиците от това, не са могли да бъдат предвидени при изготвяне и представяне на възложителя оферта по конкретния договор. В сключения между Шумен Аква ДЗЗД и ВиК -Шумен ООД договор за ОП липсват клаузи за преразглеждане и индексиране на цените, поради което единствената възможност за ищеца за такава промяна са именно разпоредбите на чл.116 вр.чл.117а от ЗОП, ведно със съответните подзаконови нормативни актове. Посочва се, че експертизата по делото е посочила извършените и приети от възложителя работи след 30.06.2021г., а разпоредбата на чл.116 ЗОП предвижда максималния праг за допустима индексация от 50% от основния договор, поради което и съгласно заключенията, индексацията попада изцяло в тези рамки.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания и във връзка с необсъдени от съда възражения на страната срещу претендирани от насрещната страна разноски. Счита, че съдът неправилно е присъдил на ответната страна разноски за адв.възнаграждение.

Въззивникът намира, че насрещната страна не е доказала уговаряне в първата инстанция на присъденото в цялост адв.възнаграждение /75 698 лева/ за процесуално представителство с адвоката, осъществил такова по делото. Съдът не бил отчел и направеното в последно заседание по делото възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.

В обобщение, въззивникът моли въззивния съд да приеме, че са осъществени всички предпоставки за уважаване на иска – за прилагане разпоредбата на чл.117а от ЗОП, като съобразно това да уважи изцяло иска, евентуално обусловените искове, съобразно увеличението им, ведно със законната лихва върху главницата от 32 000 лева с ДДС, считано от подаване на исковата молба на 12.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху главницата от 1 392 054.60 лева с ДДС, считано от молбата за увеличение на иска до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.

3

Предмет на производството е и частна жалба на АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ АД, чрез адв.Н.Д. от АК-Шумен, срещу определение №36/16.03.2026г., постановено по реда на чл.248 ГПК по ТД №67/2024г. на ОС-Шумен. По повод на тази жалба се изтъква, че съдът е обсъждал възражения на ищеца, каквито последният не е правил – че липсвало упълномощаване на адв.В. за процесуално представителство по делото. Напротив, страната не е отричала упълномощаването на последния редом с други адвокати, но е възразила, че договорът за правна помощ е сключен с други адвокати, които реално не са осъществили процесуално представителство по делото /адв.М.а и адв.М./, а такова е било осъществено именно от адв.В. и адв.Д.. Тези съображения не са обсъдени и по повод възражението за прекомерност, което съдът неправилно е определил като неоснователно. Излагат се подробно съображения по приложението на чл.78, ал.5 ГПК. Претендира се отмяна изцяло на обжалваното определение и отхвърляне искането на ответника за присъждане на разноски.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор на насрещната страна Водоснабдяване и канализация -Шумен ООД, чрез пълномощника адв.Р. И., за нейната неоснователност.

Моли за оставането й без уважение и за потвърждаване на съдебното решение.

Ответникът излага, че не е налице спор относно сключването на Договор за обществена поръчка на 07.07.2021г. и неговия предмет, съответно уговорената в чл.7 от същия обща цена от 3 300 795 лева без ДДС, съгласно ценово предложение на изпълнителя – ДЗЗД Шумен Аква, в което съдружници са ищецът Автомагистрали -Черно море АД и Виа про инженеринг ЕООД. Твърди, че във връзка именно с настъпилите инфлационни процеси и приетата с ПМС №290/27.09.2022г. Методика за изменение цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, на осн.чл.117а от ЗОП, страните са сключили допълнително споразумение. /цитирани са клаузите му/ Твърди се, че ответникът е заплатил на ДЗЗД уговорената съгласно споразумението сума от 3 764 349.31 лева без ДДС. Не се спори относно изпълнението на договора, за което е бил съставен и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа Акт обр.№15. Основният въпрос по спора – дали следва да бъде увеличено дължимото на изпълнителя възнаграждение – е получил, според страната, обоснован и правилен отговор в съдебното решение на ОС-Шумен.