Определение № 229 от 18.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Пазарджик, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20265200900055 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.374 от ГПК.

Настоящето дело е образувано по искова молба предявена от Национална агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от С. Х., срещу „Булгар Минерали Стрелча“ АД /н/, с ЕИК 200117532, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. “Рудник Фелдшпати“ № 1, представлявано от синдика М. Х. Г. с адрес гр.

***********, по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ /неприето вземане/, в която са изложени обстоятелства, че с Решение № 35 от 21.03.2011 г., постановено по т.д. № 66 по описа за 2010 г. на Окръжен съд Пазарджик, на осн. чл. 630, ал.

1 от ТЗ, е била обявена неплатежоспособността на „Булгар Минерали Стрелча“ АД, гр. Стрелча, с началната дата 14.03.2010 г., и е било открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е било вписано в Търговския регистър под № 20110404151145.

Твърди се, че с молба с изх. № 37-30-576 25#5/07.11.2025 г.

Националната агенция за приходите била предявила публични вземания в общ размер на 129 520,34 лв. или 66 222,70 €, представляващи задължения за местни данъци и такси и за държавни такси.

Сочи се, че в Търговския регистър и РЮЛНЦ под № 20260106091845 по партидата на „Булгар Минерали - Стрелча“ АД били обявени изготвените от синдика допълнителен списък на приетите вземания и допълнителен списък на неприетите вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на дружеството, в които списъци били включени предявените от Националната агенция за приходите с молба с изх. № 37-30-57625#5/07.11.2025 г. публични вземания, като от тях в списък на неприети вземания синдикът бил включил публични вземания за държавни такси в размер на 255 лв. или 130,38 евро €.

Сочи се, че с Определение № 260034 от 20.03.2026 г., постановено но т.д. № 66 по описа за 2010 г. на Окръжен съд Пазарджик, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от Националната агенция за приходите възражение с изх. № 37-30-57625#6 от 12.01.2026 г. относно неприетите държавните такси в общ размер па 130,38 евро дължими съгласно Изпълнителен лист № 260045 от 14.08.2025 г., в който били посочени 1 две съдебни решения, за които съдията, издал листа, е установил, че подлежат на изпълнение. Определението било вписано в ТРРЮЛНЦ на 20.03.2026 г. под № 20260320175630.

В законоустановения срок и на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл.

124, ал. 1 във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК, е предявен настоящия иск за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания за държавна такса в общ размер на 130.38 €, дължима съгласно Изпълнителен лист № 260045 от 14.08.2025 г.

Ищецът е изложил обстоятелства, че за да остави без уважение депозираното от НАП възражение срещу включването на публичното вземане за държавна такса в списък на неприети вземания, съдът по несъстоятелността бил приел, че не e съществувало изпълнително основание, както и че възразилият кредитор не доказал стабилизиран съдебен акт, послужил за издаване на изпълнителния лист. Не били събрани доказателства за това дали е провеждано производство по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, респ. какъв е резултатът от това, поради което приел, че въпреки, че не са налице доказателства, оборващи съществуването на самото изпълнително основание, вземането не съществувало.

Сочи се, че вземането за присъдена в полза на държавата държавна такса възниквало по силата на закона - чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 6 от ГПК съдът служебно издава изпълнителния лист за присъдени в полза на държавата суми. Същите представлявали публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и събирането и обезпечаването им се осъществявало по реда на ДОПК.

Ищецът сочи още, че държавните такси са публични вземания и за тях била приложима разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, съгласно която дължимата лихва се начислявала от възникване на задължението за заплащане на присъдената държавна такса, за която има издаден изпълнителен лист, в случай, че длъжникът не плати в законоустановения срок публичните вземания, дължи лихви до окончателното погасяване на главницата, както и тази на специалния закон - Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, където в чл. 1, ал. 1 е посочено, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събирали със законната лихва.

Лихвите за вземанията, установени с влезли в сила решения на съдилищата, също били публични вземания - арг. на чл. 162, ал. 2, т. 9 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Законната лихва за забава се определяла на база основния лихвен процент, определен от Българска народна банка за съответния период плюс надбавка от 10 пункта.

Сочи се, че разпоредбите, регламентиращи установяването и събирането на публични задължения, били приети в обществен интерес.

Същите се явявали императивни такива и задължавали синдика служебно да издири и включи в списъка на приетите вземания всички публични задължения на несъстоятелния длъжник, установени с влязъл или не в сила акт, като в последния случай вземанията се включвали под условие. В 2 подкрепа на този извод е била и въведената забрана публичното вземане да може да бъде оспорено по реда на част IV от Търговския закон. Сочи се съдебна практика.

Твърди се, че изводите на съда по несъстоятелността били несъобразени с разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК, според която принудително изпълнение на публични вземания се допускало въз основа на предвидения в съответния закон акт - изпълнително основание за установяване на вземането, така и с нормата на чл. 164, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ДОПК, която изрично предвиждала, че в хипотезата на предприето събиране на публични вземания чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника, установеното с влязъл в сила акт публично вземане подлежало на незабавно включване от синдика в списъка на приетите от него вземания, както било предявено. Това вземане не подлежало на оспорване по реда на част IV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.

Сочи се, че предвиденото служебно приемане на установените с влязъл в сила акт публични вземания било законодателно разрешение, което било в съгласие с вмененото с чл. 687, ал. 2 от ТЗ задължение на синдика. Това означавало, че публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, установено с влязъл в сила акт подлежало на приемане от синдика и без носителят му да го бил предявил в производството по несъстоятелност. Сочи се съдебна практика.

Съгласно изискванията на чл. 366 от ГПК се сочи, че размера на неприетите в производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали Стрелча“ АД, гр. Стрелча, публични вземания е 130,38 € главници, и било дължимо съгласно Изпълнителен лист № 260045 от 14.08.2025 г., в който били посочени две съдебни решения, за които съдията бил установил, че подлежели на изпълнение.

Сочи се, че доколкото не съществувало спор относно размера на неприетото публично вземане за държавна такса съгласно Изпълнителен лист № 260045 от 14.08.2025 г., в който били посочени две съдебни решения, за които съдията бил установил, че подлежали на изпълнение, а само относно неговата дължимост, се моли съда да постанови определение, с което да отдели като безспорен факт, че размерът на неприетото публично вземане е в размер на 130,38 € главница.

Във връзка с изложеното, се моли съда на основание чл. 694 от ТЗ да постанови решение, с което да признае за установено съществуването и дължимостта на предявеното от Националната агенция за приходите, публично вземане за държавни такси в размер на 130,38 €, представляващо главница, дължимо съгласно Изпълнителен лист № 260045 от 14.08.2025 г., които вземания били включени от синдика в списък на неприетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20260106091845 по партидата на „Булгар Минерали - Стрелча“ АД, в несъстоятелност, възражението срещу който било оставено без уважение с Определение № 260034 от 20.03.2026 г., постановено по т. д. № 66 по описа за 2010 г. на Окръжен съд Пазарджик, ведно с лихвите до окончателното плащане на 3 главниците.

Претендират се направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Представени са писмени доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор от синдика на „Булгар МинералиСтрелча“ АД /н/ М. Х. Г., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че ищецът обосновавал претенцията си на издаден изпълнителен лист, на основание диспозитива на Решение № 575/21.08.2023 г. по т.д. № 40/2023 г. на САС 13-ти състав, но това решение било отменено с Решение № 65/28.02.2025 г. по т.д. № 2103/2023 г. на ВКС включително и в частта за разноските. Твърди се, че в тази част „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ било осъдено да заплати държавна такса в размер на 250 лв., която Софийският Апелативен съд бил счел, че дължи, след като незаконосъобразно бил отменил решението, постановено по т.д. № 193/2020 г. на СГС, с което молбата на кредитора „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ е била уважена и е било открито производство по несъстоятелност на „Ватия трейдинг“ ЕООД /н/.

Сочи се, също, че с това решение, с което е уважена тази молба бил осъден длъжника „Ватия трейдинг“ ЕООД да заплати дължимата държавна такса за подаване и разглеждане на молба по чл. 625 от ТЗ. Сочи се, че след отмяната на неправилното решение на САС от страна на НАП вземането срещу „Ватия трейдинг“ ЕООД /н/ за дължимата държавна такса по т.д. № 193/2020 г. - VI-8 състав на СГС било предявено и било прието от синдик на това дружество. Твърди се, че с депозираната искова молба от страна на НАП се претендирало да се събере втори път една и съща държавна такса, по едно и също дело, която такса се дължала от страната, против която било постановено съдебното решение. С оглед постановено решение от ВКС, след като молбата по чл.625 от ТЗ, подадена от кредитор била уважена и производството по несъстоятелност било открито, подалият молбата кредитор не дължал никакви държавни такси, още повече, че с това решение на ВКС бил отменен съдебният акт, с който „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ е било осъдено да заплати такава такса.

Твърди се, че е неоснователен доводът на ищеца, че това вземане следвало задължително да се приемело от синдика, тъй като представлявало публично държавно вземане. Неговата дължимост не била установена с влязъл в сила акт по реда на ДОПК, а представлявала съдебно присъдено вземане по реда на ГПК. То се дължало в полза на съдебната система, като само събирането му, но не и установяването му било възложено на НАП. След като претендираното вземане било установено по реда на ГПК, то правилата по неговото изпълнение /в случая на универсалното изпълнително производство това става чрез включването му в списъка на приетите вземания/ или неизпълнение следвало да се установявало не с разпоредбите на ДОПК, а на ГПК. Сочи се, че в този кодекс била предвидена разпоредбата на чл. 433, ал.

1, т. 4, според която при отмяна на акта, на основание на който е издаден изпълнителният лист, изпълнителното производство се прекратявало. В част IV на ТЗ нямало предвидена изрична процедура за хипотеза като настоящата, но според чл. 621 от ТЗ следвало да се прилагат разпоредбите на ГПК.

4

Следователно не можело да се провежда принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден на основание отменен съдебен акт /Решение №575/21.08.2023 г. на САС/

Приложени са писмени доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ и е процесуално допустим.

Съдът счита, че е компетентен да разгледа настоящия правен спор между страните.