Решение № 716 от 02.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Варна, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100500757 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.

„Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 104518621, представлявано от пПл.Ст.Ст., Я.М.Д. и Д.Д. срещу Решение №53/10.01.2022г., постановено по гр. дело №6590/2021г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу К. ИВ. К. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 311,61 лв., представляваща предоставена мрежова услуга, за периода от 21.06.2020г. до 20.01.2021 г., за обект с клиентски номер 1100112495 и с абонатен номер 1621111, находящ се на адрес: град Бяла № 210, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 7,48 лв., представляваща сбора на дължима лихва за забава върху всяка една от издадените фактури, за периода от 02.09.2020 г. до 19.02.2021 г. вкл., за които суми има издадена 1 заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2021 г. по описа на ВРС на осн. чл.

410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 14456/23.08.2021г. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск. На първо място твърди, че ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик на процесния обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, при реално предоставена и резервирана от дружеството мощност в размер на 62 квТч. На следващо място счита, че от събраните по делото доказателства - в това число констативни протоколи за монтаж и демонтаж на СТИ на обект с аб. № 1621111, находящ се в гр. Бяла, се установява по безспорен начин, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа /в какъвто смисъл е и заключението на в.л.

Н.В. и изложените от него съображения в о.с.з., проведено на 10.12.2021г., като „Енерго Про Продажби" АД доставя ел.енергия до обект с абонатен номер 1621111 и клиентски номер 1100112495 още от началото на 2013 г.

Твърди се, че още през 2013 г. между „Енерго Про Продажби" АД и праводателя на ответника е съществувало облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия до процесния обект, с абонатен № 1621111, находящ се в гр. Бяла, местност „Лагерите", поради което изводът на първоинстанционния съд за липса на правоотношение между ответника и ищеца е неправилен и в разрез както с нормативната уредба, така и с тълкувателната практика на ВКС и събраните по делото доказателства.

Излага, че ответникът е физическо лице и стопанисва обект, който представлява поземлен имот 0758.305.1118 по КККР на гр. Бяла, в който не съществуват сгради, което изключва възможността в обекта да се потребява ел.енергия за битови нужди. След като обектът се ползва за небитови нужди /с оглед неговото предназначение/, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката. Счита, че при постановяване на оспорваното решение, ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е изложил мотиви досежно неприемане на заключението на назначената СТЕ, според което предоставената и резервирана мощност от капацитета на мрежата за собствения на ответника обект, находящ се в гр. Бяла, регистриран 2 под аб. № 1621111 е в размер на 62 квт. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск установителен иск по чл. 422 вр. 415 ГПК бъде уважен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор срещу въззивната жалба в предоставения срок. В о.с.з чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е образувано по предявени от „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691 срещу К. ИВ. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 311,61 лв., представляваща предоставена мрежова услуга, за периода от 21.06.2020г. до 20.01.2021г., за обект с клиентски номер 1100112495 и с абонатен номер 1621111, находящ се на адрес: гр. Бяла №210, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 7,48 лв., представляваща сбора на дължима лихва за забава върху всяка една от издадените фактури, за периода от 02.09.2020г. до 19.02.2021г. вкл., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2021 г. по описа на ВРС по реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с 3 разпореждане № 14456/23.08.2021. Ищецът излага, че доставя ел.енергия до обект с абонатен номер 1621111 и клиентски номер 1100112495. Още през 2013г. е резервирана мощност на капацитета на електроснабдителната мрежа с цел осъществяване на достъп до мрежата и доставка на ел. енергия, а от 18.12.2019г. собственик на процесния обект е ответникът. Твърди, че за целия процесен период ползвател на услугата е ответникът, а дължимите суми за мрежови услуги следва да се заплащат на ищеца. През целия процесен период е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия за обект с абонатен номер 1621111 и клиентски номер 1100112495, като всеки небитов абонат какъвто е и ответникът, заплаща цена за поддръжка на резервирания от него капацитет от мрежата независимо от момента на консумация при наличието на присъединяване към мрежата; цената не зависи от ползваното количество ел.енергия. Твърди, че за процесния период не е начислявана стойност за потребена ел.енергия. Задължението за заплащане на мрежови услуги може да отпадне само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електропреносната мрежа. Твърди, че в процесния случай не са прекратени облигационните правоотношения като през процесния период непрекъснато е предоставяна услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисва от физическо лице. Посочва, че ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект, нито към 01.10.2020, нито към настоящия момент. Не е налице и сключен типов договор по §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Твърди, че обектът е преминал служебно към „Енерго Про Продажби“ АД като краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго Про Продажби“ АД в качеството му на търговец на свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал.1 ПТЕЕ заплащането за мрежови услуги се дължи на съответния търговец, който от своя страна ги заплаща на мрежовия оператор. Фактурите са издадени в полза на праводателя на ответника, тъй като действителния ползвател на услугата не е изпълнил задължението си и не е уведомил ищеца за настъпилото правоприемство. По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени като му се присъдят сторените разноски.

Ответникът, чрез депозирания писмен отговор, както и чрез възражението по реда на чл. 414 ГПК, оспорва предявените искови претенции като заявява, че не е в облигационни правоотношения с ищеца. Твърди, че в закупения от него поземлен имот няма постройки и съоръжения, а предишният собственик също не е бил в облигационни правоотношения с ищеца. Кабелите на ищеца не влизат в имота, а електромер за имота няма и не е имало нито в имота, нито на границата му. По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и за присъждане на сторените в производството разноски.

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

4

По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу К. ИВ. К., е образувано ч. гр. д. № 3584/2021 г. по описа на ВРС, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като е била издадена заповед № 241/12.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3584/2021 г. С разпореждане № 14456/23.08.2021 г. по реда на чл. 247 ГПК е поправена допусната в заповедта очевидна фактическа грешка.

В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.

В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото справка № 231247/26.02.2021г., се установява, че собственик на имот, находящ се в град Бяла, ул. „Лагерите“ със стар идентификатор ***, номер по предходен план 1071, кв.137, парцел ХХV и нов идентификатор ***, е К. ИВ. К. въз основа на договор за покупко – продажба от 18.12.2019г. като е закупил същият от „Волжани“ ООД, който е придобил имота от предходния собственик К.Н.К..

От представения протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер от 08.01.2013 г. се установява, че на същата датата е извършена проверка на СТИ, находящо се в град Бяла с аб. № 1621111 в присъствието на собственика К.Н.К., след което от „Енерго – Про Продажби“ АД, е издадена фактура № 0095549498/28.01.2013г., от която се установяват задължения за лицето К.Н.К. за периода от 14.12.2012 г. до 31.12.2012 г. за обект на потребеление, находящ се в град Бяла, № 210, включително има начислени суми и за мрежови услуги.

От констативен протокол № 26.08.2020 г. се установява, че е извършена подмяна на СТИ, на обект за потребление, находящ се в град Бяла, ул. „Хан Терелик“ в присъствието на Й.Д.Ц..

По делото са представени седем бр. фактури както следва – 13.08.2020 г., 15.09.2020 г., 08.10.2020 г., 05.11.2020 г., 04.12.2020 г., 05.01.2021 г. и 04.02.2021 г., за обект на потребление град Бяла, № 210, аб. № 1621111, от които е видно, че за периода от 21.06.2020 г. до 20.01.2021 г. обект – град Бяла № 210 са начислявани мрежови услуги – достъп до разпределителната мрежа на база предоставената мощност в общ размер от 311,61 лева като срокът за плащане на всяка от задълженията е както следва за фактура от 13.08.2020 г. – до 01.09.2020 г., за фактура от 15.09.2020 г. – до 01.10.2020 г., за фактура от 08.10.2020 г. – до 27.10.2020 г., за фактура от 05.11.2020 г. – до 16.11.2020 г., за фактура от 04.12.2020 г. – до 15.12.2020 г., за фактура от 05.01.2021 г. – до 15.01.2021 г. и за фактура от 04.02.2021 г. – до 15.02.2021г.