Определение № 1526 от 12.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. Варна, 12.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900399 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ИМ на И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв. – неимуществени вреди и 1 945,78 лв. – имуществени вреди, ведно с мораторна лихва, считано от датата на произшествието до датата на подаването на ИМ (10.09.2019 год. – 27.05.2022 год.) и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на ИМ – 27.05.2022 год. до окончателното изплащане на обезщетението вследствие на ПТП, виновно причинено от М.С. на 10.09.2019 год., при управлението на застрахован при ответното дружество лек автомобил „СмартФорфор“, с ДКН В0367ВА по бул. „Осми Приморски полк“, в близост до № 162 с кръстовището на улиците „И. И.ов“ и „Д. М.“.

С ИМ ищецът е представил писмени доказателства, направил е искане за изискване на НОХД № 2241/2021 год. по описа на ВРС, XXXVI състав, разпит на трима свидетели и провеждането на САТЕ, СМЕ и СПсЕ.

В срока по чл. 367 ГПК, ответното дружество депозира отговор на ИМ, в който изразява становище по допустимостта и основателността на исковете и отправените в ИМ доказателствени искания, като формулира и нови такива.

В срока по чл. 372 ГПК, по делото не е постъпила ДИМ, поради което съдът приема размяната на книжа за приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който за ищеца са настъпили имуществени и неимуществени вреди, произтекли от телесно увреждане, получено при ПТП, причинено по вина на водач на МПС, застраховано при ответното дружество, съгласило се да покрие риска с оглед сключен договор за застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите.

Заедно с ИМ е представена отправена до застрахователя извънсъдебна претенцияс дата 28.02.2022 год., за датата на връчване на която обаче липсват доказателства. С оглед на обстоятелството, че по делото е представено уведомление от застрахователя от 22.03.2022 год. за изискване на допълнителни документи, то това води до извод, че претенцията е била депозирана преди тази дата и 3-месечният срок за произнасяне по нея е изтекъл в хода на настоящото производство (най-късно на 22.06.2022 год.) поради, което съдът приема, че е 1 спазено изискването на чл. 380 КЗ.

С оглед на гореизложеното, съдът намира предявените искове за допустими.

По предварителните въпроси:

Тъй като предявените искове са с предмет право по застрахователно правоотношение, същите следва да бъдат разгледани по реда на глава XXXII от ГПК “Производство по търговски спорове”.

Съдът констатира, че претенцията за имуществени вреди е останала неуточнена, доколкото ищецът не е посочил какви разходи твърди да е направил в посочения общ размер от 1 945.78 лева чрез индивидуализиране на единичния разход по вид, размер и дата на заплащането му. Затова на същия следва да се даде възможност най-късно до датата на съдебно заседание, с писмена молба, с препис за ответната страна, да уточни горното, като при неизпълнение, производството в частта относно претендираните в общ размер от 1 945.78 лева имуществени вреди ще бъде прекратено.

Доколкото също така в обстоятелствената част на ИМ ищецът заявява, че застрахователят дължи заплащането на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от момента на извършване на разходите, а в петитума на ИМ се претендира присъждане на 1. мораторна лихва от датата на произшествието до датата на подаване на ИМ, което като начален момент съответства на изложеното по отношение на лихвата за неимуществените вреди и на 2. законна лихва от момента на подаване на ИМ, то на ищеца следва да бъде указано да конкретизира дали претендира присъждането на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и в случай на положително становище – да конкретизира периода на искането си и да формулира надлежен петитум на ИМ в срок до първото по делото открито съдебно заседание.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което те следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважено ищцовото искане за изискване на НОХД № 2241/2021 год. по описа на ВРС, XXXI състав.

СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за допускане на разпит на трима свидетели за установяване на преживените физически и емоционални болки и страдания следва да бъде уважено само по отношение на двама от поисканите свидетели, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК. За третия свидетел

СЪДЪТ преценя като допустимо и относимо към спора провеждането на САТЕ, но от въпросите следва да бъде изключен ищцовият въпрос 5, доколкото такова питане ще бъде поставено по СМЕ. По отношение на искането на ответното дружество за провеждане на САТЕ, което съдът възприема като искане за допълване на поставените от ищеца въпроси, същото следва да бъде допуснато, тъй като именно с формулираните питания, дружеството се домогва да докаже възражението си за съпричиняване.

СЪДЪТ намира за допустимо и относимо към спора провеждането на съдебномедицинска и съдебно-психиатрична експертиза.

СЪДЪТ преценя, че следва да бъде уважено и искането на застрахователя за разпита на един свидетел – водачът на процесния автомобил за изясняването на факти и обстоятелства, свързани с произшествието, който свидетел доколкото не посочено да се иска да бъде допуснат при призоваване следва да се допусне при режим на водене.

2

СЪДЪТ счита, че искането на ответника за изискване на справка от НИМХ относно метереологичните условия в деня, часа и мястото на произшествието следва да бъде оставено без уважение, тъй като въпросите, с които желае да бъде допълнена САТЕ изискват проверката на тези данни от вещото лице.

СЪДЪТ намира, че не следва да бъде уважавано искането на ответника по чл. 190 ГПК, тъй като въпросите, с които желае да бъде допълнена поисканата от ищеца СМЕ изискват анализиране на тези данни. По същата причина, не следва да се допуска и изискването на данни от НЗОК от медицинското досие на ищеца, като за периода преди датата на ПТП съдът го намира и за неосносимо.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно заседание да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ вр. чл. 45 и 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв. – неимуществени вреди и 1 945,78 лв. – имуществени вреди, ведно с мораторната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното изплащане на обезщетението вследствие на ПТП, виновно причинено от М.С. на 10.09.2019 год., при управлението по бул. „Осми Приморски полк“, в близост до № 162 с кръстовището на улиците „И. И.ов“ и „Д. М.“ на застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/119000829482 лек автомобил „Смарт Форфор“, с ДКН В0367ВА.

Изплащането на сумите може да бъде направено по следната банкова сметка:

Титуляр: адвокат К. Л. М.

IBAN: ***

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА най-късно в срок до първото по делото открито съдебно заседание, с писмена молба с препис за ответната страна, да конкретизира какви разходи твърди да е направил в посочения общ размер от 1 945.78 лева чрез индивидуализиране на единичния разход по вид, размер и дата на заплащането му и дали претендира присъждането на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и в случай на положително становище – да посочи периода на искането си и да формулира надлежен петитум на ИМ.

3

ПРЕДУПРЕЖДАВА ИЩЕЦА, че в случай на неизпълнение на указанията, производството по иска в частта относно имуществените вреди ще бъде прекратено.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В ИМ се излага, че на 10.09.2019 г. около 12:30 часа, при движението си с велосипед по бул. „Осми Приморски полк“ в посока от кв. Виница към центъра на гр. Варна, в близост до № 162, с кръстовището на ул. „И. И.ов“ и ул. „Д. М.“ ищецът бил блъснат от движещата се в обратната посока М.С., която управлявала л. а. марка „Смарт Форфор“, с ДКН В0367ВА, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/119000829482 с валидност до 20.03.2020 г. При достигане до кръстовището, С. започнала маневра - завой наляво, но не спазила предимството на велосипедиста и го блъснала, като в следствие на удара ищецът паднал и счупил дясната си ключица.

На 13.09.2019 г., ищецът бил опериран в МБАЛ „Света Анна“, като му била поставена титаниева заключваща плака за ключица, която била премахната по оперативен път на 04.06.2020 год. В следствие на катастрофата и оперативните намеси, ищецът изпитвал физически болки, отрицателни психически и психологически изживявания, негативна промяна в личния и социалния си живот.

След проведено по случая досъдебно производство, С. била осъдена с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 2241/2021 год. по описа на ВРС. В производството било установено по безспорен начин, че вината за настъпване на ПТП била нейна, което изключвало необходимостта от доказването отново по настоящото дело. В следствие на постановяването на окончателния съдебен акт, на 26.11.2021 год., към застрахователя била отправена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди № 0801006954/2021-02 и претенция за имуществените вреди № 0801-006954/2021-01.Тъй като доброволно плащане от застрахователя до момента на подаване на ИМ не последвало, ищецът инициирал настоящото производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът депозира отговор на ИМ, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани, поради което отправя искане за тяхното отхвърляне. В евентуалност, в случай, че бъдело прието противното, се формулира искане за намаляване на размера на обезщетенията поради тяхната прекомерност.

Застрахователят признава наличието на валидна застрахователнаполица № BG/30/119000829482 по отношение на процесния автомобил и образуването от него на щета № 0801-006954/2021-01-02. Бланкетно обаче се оспорват всички твърдения в ИМ, наличието на елементите от състава на непозволеното увреждане и механизма на проишествието.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, базирано на твърдения за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3, т. 5 и чл. 80 ЗДвП. То елиминирало изключителната вина на водача на МПС и се отразявало на причинноследствената връзка между произшествието и неимуществените вреди. Възразява се и че размерът на претендираната сума за неимуществени вреди бил завишен и в случай, че искът бил приет за основателен, прецененото за справедливо обезщетение следвало да бъде редуцирано значително заради приноса на ищеца към вредоносния резултат.

Бланкетно се оспорва като неоснователен и недоказан и искът за обезщетяване на имуществените вреди. Искът за заплащането на мораторна лихва за периода от датата на ПТП до входиране на ИМ в съда бил неоснователен, защото лихвата била дължима едва от датата на отправяне на извънсъдебната претенция за обезвреда към застрахователя – 29.11.2021 год., а не от датата на произшествието.