Решение № 81 от 18.03.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Добрич, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г. като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20233230201186 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Г. Г., ЕГН **********, адрес: ****, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-0255-**** от **** г., издадено от Началника на Второ РУ към ОДМВР - Добрич, с което на П. Г. Г., ЕГН **********, адрес: ****, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 3 (три) месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен 1 срок и от лице, което има правен интерес.

Въззивната инстанция, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 19.09.2023 г. свидетелите Я. В. М. и Я. Д. Д., и двамата полицейски служители при Второ РУ при ОД на МВР - Добрич били в състав на автопатрул, обслужващ територията на община Добричка, като Я. М. бил водач на патрулния автомобил, а Я. Д. - старши на автопатрула. Около 01:00 часа на същата дата, полицейските служители се придвижвали с патрулния автомобил от град Добрич към с. Бранище. Патрулирайки в района, полицейските служители навлезли в с. Бранище, придвижвайки се по главната улица към центъра на селото, когато видели движещ се срещу тях лек автомобил „****“ с рег. № ****. Виждайки полицейският автомобил, водачът на лекия автомобил „****“ с рег. № **** завил надясно в посока с.

****. Полицейските служители решили да извършат проверка на водача на автомобила, поради което свидетелят М. завил наляво, следвайки лекия автомобил „****“ с рег. № **** в непосредствена близост. След извършената справка, полицейските служители установили, че лекият автомобил „****“ с рег. № **** е собственост на К.Г.К., ЕГН **********, за когото знаели, че е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство. С цел да бъде спрян водачът на лекия автомобил „****“ с рег. № ****, полицейските служители включили звуковата и светлинната сигнализация на полицейския автомобил. Забелязвайки полицейския автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация, водачът на лекия автомобил „****“ с рег. № **** рязко ускорил скоростта на управлявания от него автомобил и продължил движението си по земен (черен) път, в резултат на което се вдигнала пушилка, ограничаваща силно видимостта. Полицейските служители докладвали на оперативния дежурен и отчитайки влошените условия на видимост, както и релефът на местността, преустановили преследването на лекия автомобил „****“ с рег. № ****. Свидетелите М. и Д. извършили обход на селото, но автомобилът не бил открит. По случая М. и Д. изготвили докладни записки до началника на Второ РУ при ОД на МВР - Добрич.

На 20.09.2023 г. от собственика на автомобила К.Г.К. били снети писмени обяснения, видно от които, на 19.09.2023 г., около 00:30 - 01:30 часа, автомобилът е бил управляван от неговата майка П. Г. Г..

2

На 20.09.2023 г. свидетелят Н. Р. Д., в присъствието на нарушителя - П.

Г. Г. и на свидетеля Я. В. М., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е бил предявен и връчен по надлежния ред на нарушителя. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до П. Г. Г. с рег. № 2550004781/**** г. (л. 21 от делото).

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на П. Г. Г., за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП са били наложени административни наказания глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Я. В. М. и Я. Д. Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От своя страна, чл. 170, ал. 3 от ЗДвП указва, че при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от 3 органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез поС.но светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ - СПРИ!” (чл. 207 от ППЗДвП).

С посочените правни норми, законодателят изчерпателно е изброил сигналите и начините за тяхното подаване, които налагат задължение на водачите на пътни превозни средства да спрат.

Същественият в случая въпрос е доколко подаването на светлинен и звуков сигнал от осъществяващия преследване полицейски автомобил съставлява сигнал за спиране по смисъла на закона.

В настоящия случай, с оглед установените факти по делото може да се приеме, че полицейските служители, намиращи се в полицейския автомобил са отдали на водача на лекия автомобил „****“ с рег. № **** надлежно нареждане за спиране за извършване на проверка. Това е така последните съображения:

Съобразно нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗДвП, моторно превозно средство със специален режим на движение (какъвто безспорно е обозначеният полицейски автомобил) подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал. Тези сигнали, подавани от приближаващо моторно превозно средство със специален режим на движение, съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, задължават водачите на пътни превозни средства да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. Т.е. спирането от страна на водача при възприемане на приближаващото моторно превозно средство със специален режим на движение е задължително, когато е необходимо да се осигури преминаването на този автомобил. В случая, делото изобилства от доказателства, че за жалбоподателя е съществувала такава необходимост да спре управляваното от него моторно превозно средство. От показанията на свидетелите Я. В. М. и Я. Д. Д. става ясно, че полицейският автомобил, с безспорно включен звуков и светлинен сигнал, се е движел непосредствено зад автомобила на жалбоподателя, поради което е логично да се приеме, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, и най-вече поведението на последния, са били пречка полицейските служители, имащи намерение да 4 спрат автомобила, управляван от жалбоподателя, да го застигнат и да му подадат някои от сигналите за спиране, посочени в нормата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. От тези показания се налага извода, че поведението на полицейските служители - свидетелите Я. В. М. и Я. Д. Д. е съобразено с изискванията на разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, като водачът на преследвания автомобил е възприел сигнала за спиране, но не само, че не е преустановил движението на управлявания от него автомобил, а напротив – ускорил е скоростта и се е отправил в неизвестна посока.

Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение, следва да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

В настоящия случай, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на П. Г. Г., по следните съображения:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена една законова презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението или лицето, посочено от него.

Както вече бе посочено, на 20.09.2023 г. от собственика на автомобила К.Г.К. са били снети писмени обяснения, видно от които, на 19.09.2023 г., около 00:30 - 01:30 часа, автомобилът е бил управляван от неговата майка П.

Г. Г.. Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като физическо лице, извършило нарушението, респективно – като лице, ползвало и управлявало автомобила.

При така очертаната фактическа обстановка, за П. Г. Г. е възникнало задължение да спре управлявания от нея автомобил в най-дясната част на платното за движение по смисъла на чл. 103 от ЗДвП. Визираното нарушение – не спиране на водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи е именно нарушение на нормата на чл. 103 от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение. Неизпълнението на това задължение по същество представлява отказ за изпълнение нарежданията на органите за контрол и регулиране на движението. В тази насока е константната съдебна практика (Виж: Решение № 183 от 30.04.2018 г. на АдмС - Добрич, Решение № 46 от 5

10.02.2017 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 649/2016 г., Решение № 337 от 17.10.2016 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 448/2016 г., Решение от 10.02.2014 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 873/2013 г., Решение от 7.11.2011 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 659/2011г.).

С оглед изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Издаденото наказателното постановление (НП) обаче се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 962477/20.09.2023 г., който акт е бил електронно генериран.

Както е известно от теорията, една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено от него конкретно нарушение. В АУАН са посочени две различни дати и два различни часа на извършване на нарушението, а именно: посочено е, че нарушението е извършено на 20.09.2023 г., в 09:31 ч., както и, че същото е извършено на 19.09.2023 г. около 01:00 часа. Това противоречие относно датата и часа на извършване на нарушението опорочава АУАН до степен, обуславяща неговата отмяна, тъй като възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да упражни правото си да възрази и да упражни правото си на защита.