Протоколно определение № 1516 от 25.03.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1516 гр. Варна, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева

Съдебни

Емил П. Янакиев заседатели: Мая Ив. Вълчанова при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева и прокурора П. Цв. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Сияна Генадиева Наказателно дело от общ характер № 20263110200257 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ В. Г. Т., редовно призован, явява се лично и с адв. Г. С. при В. надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. В. Г. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

СЪДЪТ снема самоличността на подсъдимия

ПОДС. В. Г. Т. роден на ** г. в гр. В., живущ в гр. В., ул. „П. С.“, № 9, ет. 6, ап. 18, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ след тайно съвещание като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира следното Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу подс. В. Г. Т. за престъпление по чл.234 ал.3 т.3,вр.ал.1 пр.2 от НК от НК. Делото е подсъдно на РС-В..

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Съдът счита, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на гарантираното от НПК право на защита на обвиняемите.

Съгласно трайната съдебна практика /ТР № 2/2002 на ВКС/ с обвинението следва да 1 се конкретизира престъпното деяние като се посочи, както времето и мястото на извършване, така и неговите фактически обективни и субективни признаци.

С обвинителният акт прокурорът следва да развие в пълнота своята обвинителна теза, т.е. да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на предмета на доказване и осъществяване на правото на защита.

Липсата на посочване на всички факти, които обуславят съставомерността на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Изложената в ОА фактическата обстановка е непълна и неясна и не съответства на диспозитива на обвинението. Съдът констатира съществени непълноти в ОА доколкото в обстоятелствената част липсва описание на т.нар. фактическа страна на обвинението – съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление.

Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и определя рамките, в които ще се развие процеса на доказване. В конкретния случай между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива има несъответствие. В обстоятелствената част, където се излагат фактите от действителността, даващи основание едно деяние да се квалифицира като престъпление.

Доколкото се сочи извършено деяние по държане на акцизни стоки без бандерол, то в ОА следва в пълнота да се изложат факти относно държането на тези стоки. Фактическата обстановка и действията на подс.лице спрямо акцизните стоки е минималистична и сведена фактически до няколко изречения.

"Държането" като изпълнително деяние по чл. 234, ал. 1 НК по своето съдържание представлява трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ, при която деецът разполага с възможността да постъпи с предмета на престъплението, както намери за добре. В тази посока липсват ясно очертани факти.

В ОА не е ясно очертана ангажираността към процесните стоки на втория управител на дружеството и безспорно действащ в търговския обект където се намирали и разпространявали акцизните стоки без поставен акцизен бандерол. Сочи се само, че е подпомагал дейността. Няма ясно и точно формулиране действията на двамата управители по отношение на процесната стока, както и най вече защо се приема, че именно подс.лице Т. е автор на деянието и то в периода след настъпилата промяна в закона и държането на стоките в обекта.

Съдържанието на обвинителния акт е вътрешно противоречиво, защото в обстоятелствената част липсва фактическо описание, което да корелира с диспозитива, в който са описани нарушенията на цитираните разпоредби касателно "държане", но и "продажба" на акцизни стоки без бандерол.

Това е така, защото състава на чл. 234, ал.1 от НК съдържа две форми на изпълнителното деяние, които се изразяват в действия свързани с държане и действия свързани с продажбата/разпространението на предмета на престъпление. Това уточнение е важно, защото не само се ограничава правото на защита на обвиняемото лице, да организира 2 в пълнота същата, но и в случая не би се реализирала в пълнота наказателната санкция, така както е установена от законодателя в санкционната част на диспозицията на процесната норма, а и от друга страна решаващия съд, който следва да приложи правилно и законосъобразно закона би бил поставен в невъзможност да изпълни т.4 от задължителното за него ТР № 2 от 18.12.2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСНК на ВКС.

В ОА се сочи, че се касае за търговски обект, но не се сочи дали тези стоки са били предназначени за продъжба към момента на извършване на проверката от страна на митническите власти, не се сочи къде са се намирали те и в този момент какво е било отношението на подс.Т. към тях, с оглед възведеното обвинение, че той ги държи с което именно е осъществил състава на престъплението. Не се сочи дори към момента на установяване на деянието дали той се е намирал търговския обект или изобщо каква е неговата фактическа власт върху процесните стоки.

Неяснота има и относно факта дали се касае за стока останала от преди изменението в закона или се касае за нова стока предназначена за продажба. По отношение на този факт има две различни твърдения в ОА, а досъдебното производство е изобилства от доказателства в тази посока.

Липсва описание къде се е намирала стоката, единствено е посочено в търговския обект, каквото и да представлява той като помещения, без описание на стоката там.

Съдът не приема изложените възражения за допуснати СПН от страна на защитата досежно непосочване механизма на облепяне на стоките с акцизен бандерол след законодателната промяна и непосочване на нужните действия след настъпилата промяна в Закона за акцизите и данъчните складове. В случая закона изисква да се посочат само съставомерните факти в ОА, но не и законовите разпоредби даващи указания какво следва да се предприеме със стоката налична след законодателната промяна, ако изобщо тази стока е придобита преди нея.

По отношение наведеното възражение, че не е посочена нарушената правна норма съдът следва да посочи, че прокурора е посочил в ОА приетите от него като нарушени правни норми и те съдържат именно тези по чл. 12б от ЗАДС.

Предвид изложеното, съдът счита, че визираният обвинителен акт не е годен да осъществи наказателно-процесуалната си роля, поради липса на изискуемото според закона съдържание, което е съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава правото на защита на подсъдимото лице.

Недостатъкът в случая е от такова естество, че поправянето му е възможно единствено след връщане на делото на прокурора и въз основа на този ОА съдът не би могъл да постави съдебно решение.

Липсата на каквато и да е констатация, относно действията на подсъдимия, съответно описание на фактическите обстоятелства, в които се е изразило изпълнителното деяние, начинът и времето на осъществяването, като обективни елемент на престъплението илюстрира съществената непълнота на обвинителния акт, която го прави негоден да изпълни 3 процесуалната си роля. В тази връзка посоченият порок ограничава правото на защита на съответния обвиняем.

Така изброените допуснати съществени процесуални нарушения са отстраними, но това не може да бъде сторено в съдебната фаза на процеса, поради което намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП – В. за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 257 по описа на РС-В. за 2026 година, 13 състав.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-В., за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на подсъдимия посочени по-горе.

Определението подлежи на обжалване или протест по реда на гл. 22 от НПК, пред В.. в 7-дневен срок от днес.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.20 часа.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4