Решение № 1362 от 14.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. П., 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря М.М.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104564 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД срещу В. М. А., ЕГН **********, и Н. В. А., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 1656.66 лева, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО, всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ***, от които главница в размер на 1461.72 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 194.94 лева за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г; както и законната лихва върху главницата от 1461.72 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а именно:

- В. М. А. сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част от общият дълг, от които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за периода 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;

- Н. В. А. сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част от общият дълг, от 1 които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за периода 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор, ответницата Н. В. А. чрез адв. З. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че не е собственик и не е носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот, както и няма подписан договор с фирма за дялово разпределение, поради което твърди, че спрямо процесния имот не е въведено топлинно счетоводство и съответно не е въведена система на дялово разпределение. Оспорено е и представеното към исковата молба извлечение от сметка, като е противопоставила и възражение за погасяване по давност на процесните вземания. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор, ответника В. М. А. чрез адв. З. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че не е собственик и не е носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот, както и няма подписан договор с фирма за дялово разпределение, поради което твърди, че спрямо процесния имот не е въведено топлинно счетоводство и съответно не е въведена система на дялово разпределение. Оспорено е и представеното към исковата молба извлечение от сметка, като е противопоставила и възражение за погасяване по давност на процесните вземания. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения си представител ю.к. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответниците Н. В. А. и В. М. А. в съдебно заседание се представляват от адв. З., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като им се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно правоотношение с ответниците, поради което в негова тежест е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер по отношение на всеки един от ответниците. Той трябва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответниците, както и размера на дължимите суми, в съответните части. В тази връзка ответницата Н. В.

А., категорично отрича да е "клиент" на топлинна енергия, което предпоставя необходимостта от главно и пълно доказване на твърдения от ищеца факт по отношение на този ответник.

За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ, ответниците трябва да имат качеството „клиент" на топлинна енергия.

Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “***” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в. “СъП.”, и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – в случая ищецът “***” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.

От приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ се установява, че за процесния топлоснабден имот е подадена декларация с вх. № 34636 от 01.06.1998 г. От последната се установява, че декларацията е подадена и подписана от ответника В. М. А., 3 като в същата е отбелязал, че не е единствен собственик на имота, не е подадено приложение за имота от другия съсобственик, имота се намира в гр. П. на ***, който е електрифициран, водоснабден, и топлофициран, същият е придобит чрез собствен строеж с година на построяване 1994 г., за което няма документ за собственост, а другият съсобственик е ответницата Н. В. А.. Декларацията не е оспорена в хода на производството, поради което и съгласно чл.180 от ГПК се ползва с доказателствена сила относно факта, че е подписана от ответника и изявленията, които съдържа, са направени от него. Представен е препис извлечение от акт за сключен граждански брак, от който се установява, че на 31.07.1983 г. ответниците в гр. П. са сключили граждански брак, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0423 от 31.07.1983 г. Няма представени доказателства, а и не се твърди от ответниците сключеният по между им граждански брак да е прекратен.

Декларацията по чл.14 от ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но следва да се има предвид, че същата съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Декларацията по чл.14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила. Посочената декларация се отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана от В. М. А., доколкото последния не е оспорил по реда на чл.193 от ГПК нито авторството на подписа си, като издател на документа, нито верността на удостовереното от него в декларацията. От ответника В. М. А. не са представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността след подаване на декларацията през 1998 г.

Това извънсъдебно признание в декларацията по чл.14 от ЗМДТ се преценява от съда по реда на чл.175 от ГПК и с оглед останалите данни по делото – а именно препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, от който е видно, че между страните преди придобиване на процесния топлоснабден имот през 1994 г. – на 31.07.1983 г. са сключили граждански брак. В отговора на исковата молба ответницата Н. В. А., че не е собственик и не е носител на вещно право на ползване относно имота, но това оспорване е бланкетно, не е подкрепено със съответни доводи и доказателства досежно верността на удостоверяването в приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ. От тук следва извода, че ответниците са ползватели на процесния имот и са задължени лица по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В цитираното ТР се приема, че договорът между това ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Договорът между това лице и топлопреносното предприятие се презумира с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Без значение е за конкретното дело, че извлечението от сметка е оспорено от ответника с 4 отговора на исковата молба, но и това оспорване е бланкетно, тъй като не е подкрепено със съответни доводи и доказателства досежно верността на удостоверяването.

Ответницата Н. А. не оспорва, че процесния имот е придобит от съпруга и по време на сключен по между им граждански брак. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съответно в ал.2 на съща разпоредба, е регламентирано, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, респ. всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение в отношенията към топлопреносното дружество. При тези факти ответницата отговаря солидарно със съпруга си за задълженията към ищцовото дружество за процесния период.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.