Определение № 824 от 31.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. София, 31.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иван Стойчев

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 11.08.2023г., постановено по ЧНД №3136/2023г. по описа на СГС, НО, 14–ти състав, съдът е ПОСТАНОВИЛ „Условно предсрочно освобождаване“ на осъденото лице Е. Д. П., с ЕГН:********** от остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №458/2016год. по описа на ОС-Благоевград, който остатък е в размер на седем месеца и 25 дни към момента на постановяване на определението.

С определението, на осн. чл.70, ал.6 от НПК, е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ – 7 месеца и 25 дни и на осн. чл.42б от НК е постановил пробационна мярка по отношение на осъденото лице Е. П.

„Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител“ два пъти седмично за срок от 7 месеца и 25 дни, като пробационната мярка да се изпълни на адрес: гр.***, ул.“***“ №***.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от инспектор М. М., в качеството му на процесуален представител на началника на Затвора – ***, съгласно Заповед Л-349/18.10.2021год. В частната жалба се развиват доводи, че по отношение на осъденото лице не са налице категорични данни, по смисъла на чл.439а, ал.1 от НПК, за положителната промяна в поведението му по време на изтърпяване на наказанието. Липсата на необходимата промяна на осъденото лице, е констатирана в становищата и оценките на затворническата администрация, в доклада на Инспектора Социални дейности и възпитателна работа. Според жалбоподателят, именно инспекторът по СДВР, е лицето което има пряко наблюдение и „най-непосредствен контакт“ с лицето, поради което неправилно съдът не е отчел, съдържащата се информация в 1 доклада относно липсата на положителна промяна в поведението на осъденото лице. Твърди се, че констатираната от съда позитивна тенденция, не почива на всички безспорни и непротиворечиви доказателства, както и липсата да е установено трайно и необратимо поведение и поправяне на осъденото лице, а единствено и само на положителните елементи от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“.

По изложените съображения, жалбоподателят иска от АС-София да постанови акт, с който да бъде отменено изцяло определението, с което е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ от осъденото лице Е. Д. П..

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

За да постанови своя акт първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения са налице и двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно: към момента на произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и с обективираното пред затворническата администрация поведение, осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови определението, предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият изтърпява "Лишаване от свобода" в размер на осем години, което наказание му е наложено по НОХД №458/2016год. по описа на ОС-Благоевград, с присъда от 29.06.2018год., изменена с решение №130/21.04.2020год. по ВНОХД №546/2019год. по описа на САС, изменено с Решение №155/29.03.2021год. по НД №627/20 год. по описа на ВКС, 2-ро НО.

Установено е, че към датата на произнасяне на СГС осъденият е изтърпял фактически 6 години, 1 месец и 5 дни и от работа 1 година и 3 месеца, или общо 7 години, 4 месеца и 5 дни, като остатъкът от наказанието, което остава да търпи е в размер на 7 месеца и 25 дни. Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, тъй като не се касае за опасен рецидив.

Осъденият е постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието на 20.12.2018год. , при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, изменен със Заповед №121/28.10.2022год. на Началника на Затвора-*** на „Общ“ такъв. Първоначалната оценка на риска е в размер на 60 т., т.с. среден риск от рецидив, която стойност към настоящия момент е спаднала към ниските стойности от 39т. Към делото са приложени писмени доказателства, отчитащи 2 позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с необходимото добро отношение към пенитенциарния персонал и лишените от свобода, липсата на рисково поведение, дистанциране от конфликти. Награждаван е със заповеди №531/01.11.2021год. с „Извънредна хранителна пратка, №57/04.02.2022год. с „Писменна похвала“, №234/13.05.2022год. с „Удължено свиждане за срок от 4 часа“, №423/01.09.2022год. с „Удължено свиждане за срок от 4 часа“, №46/11.05.2023год. със „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12часа“. Осъденият е завършил курс по специализирана програма за въздействие "Умения за мислене“ в периода м.май 2022год. –м. август 2022год. Също така е завършил първи гимназиален етап на средно образование в СУ „Св.Иван Рилски“, Казичане, общ.Столична през учебната 20202021год. – при дневна форма на обучение и срок на обучението 3 години. Със Заповед №2/20.01.2023год. на Началника на Затвора – *** е изменен типа на мястото на лишаване от свобода от „Закрит“ такъв в „Открит“. Осъденият няма дисциплинарни наказания, актуални към момента на искането за УПО. Със Заповед №вр-2023-02.-033 от 17.02.2023год. на Началника на Затвора-*** на осъдения му е възложена работа като „Общ работник“ в Община – Своге. Във внръзка с последното е налице писмо изх.№24-00-82 от 27.02.2023год. от работодателя, че осъденият П. е отговорен и дисциплиниран и изпълнява съвестно възложените му задачи.

В изготвения първоначален доклад от ИСДВР са отчетени четири проблемни зони:

1/отношение към правонарушението /не в пълна степен мотивите за криминалното си поведение, не показва съжаление за стореното, 2/начин на живот и обкръжение – безрасъдно и рисково поведение, 3/междуличностови проблеми – агресивни прояви и случай, в които не е овладявал гнева си, 4/ умения за мислене- не разпознава проблемите в тяхната цялост, склонност към бърз изход затруднено положение, импулсивни постъпки. В посочения доклад, рискът от вреди за обществото е определен като среден, за персонала – нисък, среден за лишения от свобода

Към актуалният Доклад, представен пред СГС все още продължава да се твърди, че са претърпели промени в следните зони:,/начин на живот и обкръжение – няма данни за дейности, подтикващи към извършване на правонарушение, не показва склонност към безрасъдно и рисково поведение/ спад от 7 т на 4 т/, 2/междуличностни проблеми- умение за общуване /спад от 6т. на 3 т./, не се наблюдава агресивно поведение, без дискриминационни нагласи, сравнително добре се справя с овладяване на гнева /спад от 6 т. на 3 т./, 3/начин и умения за мислене – осъзнава последствията от собствените си действия, наличие на целеполагане, няма данни за импулсивни постъпки /спад от 9т. на 4 т./, 4/образование и обучение – наличие на определен образователен ценз /спад от 2 т. на 1 т./. Прието е, че не е налице промяна в лиска от рецидив, който се определя като среден такъв за обществотго и нисък за персонала на затвора, нисък за лишения от свобода и нисък за другите лишени от свобода.

Пред СГС е приложено и препланиране на присъдата, в което е отразено че предстоят цели и задачи в зоните, касаещи нагласата и уменията за мислене на осъдения, което ще бъде извършвано веднъж месечно, под формата на индивидуални беседи, с време 3 на продължителност една година.

С Докладът за пробационен надзор, се излагат посочените по – горе обстоятелства във връзка с поведението на осъденото лице, като се излага становище, че е налице известна положителна промяна, но и към настоящия момент режима на изтърпяване все още е „Общ“ такъв. Предложението в посочения доклад е, че при УПО, е необходимо да бъдат определени и пробационни мерки- чл.42, ал.2, т.2 от НК –„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на изпитателния срок.

Видно от Експертната оценка на актуално психическо и емоционално състояние на осъдения П., е отразено липсата на потенциални рискове в: индикации за завишен риск от агресия и автоагресия, индикации за личностни и психологически отклонения, индикации за наличие на зависимост от алкохол и НВ, индикации за състояние на емоционален дистрес, степен на суициден риск, индикации за наличие на тежка психопатология.

Посоченото във връзка с това, че осъденото лице се е съобразявало изцяло с установените в затвора правила и норми, не е влизал в конфликтни ситуации, няма актуални дисциплинарни наказания /заличено такова/, дори напротив – бил е награждаван, констатираното желание за положителна промяна в поведението, както и възприетото положително поведение в плана по изпълнение на присъдата, се възприема от настоящия въззивен състав като обстоятелства, установени от доказателствата по делото, въз основа на които може да се направи извод за трайна и необратима положителна промяна в поведението на П..

Преценявайки в съвкупност данните за осъдения, въззивният съд намери, че определението на първоинстанционния съд да постанови условно предсрочно освобождаване е обосновано и не е в противоречие с установеното от фактическа страна.

Видно от доказателствата по делото, са налице положителни факти за постигнатите резултати в периода на изтърпяване на наказанието, без нито една отрицателна констатация.

При така установеното относно цялостното поведение на лишения от свобода, се налага изводът, че с изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е постигнат поправителен ефект на лишаването от свобода. Това формира правния извод на настоящия въззивен състав, че по отношение на лишения от свобода П. са налице законовите изисквания на разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, поради което обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Налице е и законовата възможност за определяне на задължителна пробационна мярка за максимално предвидения в чл.70, ал.6 от НК срок от три години, в рамките на изпитателния срок на предсрочното условно освобождаване, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, в какъвто смисъл е и другата част от диспозитива на обжалваното определение. Взетата такава мярка ще продължи поправителния процес на лицето, извън затвора, и ще спомогнат за постигане целите на наказанието в пълния им обем.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3 от НПК, 4

Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3 -ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.08.2023г., постановено по ЧНД №3136/2023г. по описа на СГС, НО, 14–ти състав, съдът е ПОСТАНОВИЛ „Условно предсрочно освобождаване“ на осъденото лице Е. Д. П., с ЕГН:********** от остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №458/2016год. по описа на ОС-Благоевград, който остатък е в размер на седем месеца и двадесет и пет дни към момента на постановяване на определението и на осн. чл.70, ал.6 от НК е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието от 7 месеца и 25 дни, през който период е постановено осъденият и да търпи пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ - гр.***, ул.“***“ №***.