Решение № 132 от 27.04.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Добрич, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20213230201241 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД ЕИК ***, с. К., общ. Р., обл. П., представлявано от управителя М.Х.В.., против Наказателно постановление № 08-2100007/213, издадено на 01.10.2021 г. от Директора на Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуален представител оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, довели до ограничаване на правото на защита, съставляващо самостоятелно основание за отмяна изцяло на атакуваното НП. Счита, че допуснатите съществени 1 нарушения на материалния закон и процесуалните правила, не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство чрез последващи изявления, което налага за съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствието на двама свидетели и е редовно връчен. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с чието съдържание е запознат и жалбоподателят, предвид депозиране на разглежданата жалба и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, законосъобразно във формалноправен аспект. че обжалваното

НП е

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът установи следното:

На 15.07.2021 г. около 11:30 часа св. Е.И.К.. - главен инспектор и св. М.

Р. К. - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич, извършили проверка на обект - „***“, находящ се в гр. Добрич, ***, ПИ ***, изпълняван от „***“ ЕООД.

На място проверяващите органи заварили да работи Ф.С. (***), роден на *** г., гражданин на Р*** и притежаващ разрешение за постоянно пребиваване № ***, валидно до ***. в РБ.

Ф.С. попълнил декларация, съгласно чл. 68, ал.1, т. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на турски език, в която посочил, че работи в полза на „***“ гр. Б. като ***

На 03.08.2021 г. било изпратено запитване до Агенция по заетостта относно правото на работа в РБългария на заварения в обекта на контрол гражданин на Р***, като от полученото писмо, заведено с вх. № 21078343/12.08.2021 г. се установило, че за лицето не е издадено разрешение 2 за достъп до пазара на труда за работа по трудово правоотношение или като командирован/изпратен в рамките на предоставяне на услуги, по искане на „***“ ЕООД.

От събраните в хода на проверката писмени доказателства в тяхната съвкупност св. И. приел, че „***“ ЕООД в качеството си на местно лице, приемащо ***, е възложило на Ф.С. да изпълнява функции на ***в обект „***“, находящ се в гр. Добрич, ***, ПИ ***, без да е извършило еднократна регистрация в Агенцията по заетостта преди влизането на гражданина на Р*** в страната и преди началото на заетостта. Нарушението било извършено на 02.07.2021 г., а е установено на 12.08.2021 г.

Предвид констатираното нарушение, на 17.09.2021 г. св. И. съставил АУАН № 08-2100007 в присъствието на свидетелите Т.Н.А.. и Е.И.К.. и вменил на „***“ ЕООД административно нарушение по чл. 31, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. АУАН бил надлежно връчен на наказаното лице, което в законоустановения срок депозирало възражения. Същите били оставени без уважение от АНО.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното нарушение, на 01.10.202 1 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-2100007/213 от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушение по чл. 31, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000лв.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели: Е.И.К.., Т.Н.А.. и Е.И.К.., както и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 08-2100007/213 от 3

01.10.2021 г., ведно с обратна разписка; Акт № 08-21000007 от 17.09.2021 г.;

Протокол с изх. № 2123931/13.08.2021 г.; документ на чужд език; Декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на Ф.С. от 15.07.2021 г. в превод на български език; Разрешение за пребиваване на Ф.С. с № 701012464; Покана за представяне на документи с изх. № 21056066/16.07.2021 г., ведно с електронно писмо; Отговор на покана с изх. № 21056066 за представяне на документи по е-мейл; Уведомително писмо с изх. № А-2077/19.07.2021 г.;

Призовка с изх. № 21056478/19.07.2021 г.; призовка с изх. № 21056476/19.07.2021 г., ведно с обратна разписка за получаването й;

Уведомително писмо, заведено с вх. № 21074564/27.07.2021 г.; Договор за строителство от 28.06.2021 г. с „***“; Писмо с изх. № 21059848/03.08.2021 г. до Агенцията по заетостта; Писмо с рег. № 10-10-2978-1/11.08.2021 г. от Агенцията по заетостта, заведено с вх. № 21078343/12.08.2021 г.; Писмо за връчване на протокол с изх. № 21061979/16.08.2021 г.; Покана за съставяне на АУАН с изх. № 21061903/16.06.2021 г.; Обратна разписка за получени протокол и покана за АУАН на адрес ул. „Брезовско шосе“ № 176, гр. П.;

Писмо за връчване на протокол с изх. № 21061984/16.08.2021 г.; Покана за съставяне на АУАН с изх. № 21061981/16.08.2021 г.; Обратна разписка за получени протокол и покана за АУАН на адрес ул. „Възраждане“№ 5а, с. К.;

Писмо с изх. № 21061898/16.08.2021 г. до ОД на МВР – Добрич; Писмо с рег.

№ 357000-6057/18.08.202 г. от ОД на МВР – Добрич, заведено с вх. № 21080355/20.08.2021 г.; Писмо за връчване на 5 бр. АУАН от 24.08.2021 г. с вх. № 21067960, ведно с обратна разписка за получаването й; Писмо за връчване на 5 бр. АУАН от 17.09.2021 г. с вх. № 21067964, ведно с обратна разписка за получаването й; Възражение от „***“ ЕООД с вх. № 21087545;

Становище на Е.И.; Молба с вх. № 11256/11.11.2021 г. от „***“ ЕООД, ЕИК ***.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и 2 от ППЗТМТМ, за регистрация на заетост на лице по чл. 9, ал. 3 или 4 ЗТМТМ местното лице, приемащо командирования или изпратения работник или служител, подава в Агенцията по заетостта преди началото на заетостта: 1. декларация в 3 екземпляра по образец съгласно приложение № 5; документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 и 11 и по чл. 25, ал. 1, т. 3 – 5, като регистрацията се извършва преди началото на 4 заетостта и се потвърждава чрез заверка от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта на декларацията по ал. 1 – в 10-дневен срок от датата на подаването й.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ гласи, че „Работник – гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.“, а ал. 5 гласи, че „Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.“

Анализът на така цитираните правни норми, разгледани през призмата на установената фактическа обстановка навеждат съда на следните изводи:

В съставения АУАН и в атакуваното НП е посочено, че нарушението е било извършено на 02.07.2021 г. В същото време обаче, от приложената по делото справка от ОД на МВР – Добрич, находяща се на л. 36, се установява, че С.Ф. е влязъл на територията на РБ на 04.07.2021 г., т. е. два дни след датата, вменена на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Съдът счита, че към посочената дата 02.07.2021 г. жалбоподателят не е имал задължение да подаде декларация, още повече, че договорът с „***“ и жалбоподателя е сключен на 28.06.2021 г. /л. 23/, а видно от Декларацията по чл. 68 /л. 12-13/ работникът е започнал работа на 07.07.2021 г.

Ето защо съдът приема, че в настоящото производство не се събраха доказателства, че на 02.07.2021 г. „***“ ЕООД в качеството си на местно лице, приемащо ***, е възложило на Ф.С. да изпълнява функции на ***в обект „***“, находящ се в гр. Д., ***, ПИ ***, без да е извършило еднократна регистрация в Агенцията по заетостта преди влизането на гражданина на Р*** в страната и преди началото на заетостта.

Както е известно от теорията, една от функцииТ.Н.А.та е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 година на ВКС некоректното отразяване на времето на извършване на административното нарушение и мястото на извършване се явява съществено процесуално нарушение и води до накърняване правото на защита на санкционирания, което е достатъчно основание за отмяна на 5 атакувания административен акт, респективно наказателно постановление.

Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 година на ВКС некоректното отразяване на времето на извършване на административното нарушение и мястото на извършване се явява съществено процесуално нарушение и води до накърняване правото на защита на санкционирания, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт, респективно наказателно постановление.

Предвид изложеното, съдебният състав намира, че вмененото на „***“ ЕООД нарушение по чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал.

2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.

Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. В случая не се констатира да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.