Решение № 8549 от 23.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47794/2022
- Вид
- Решение № 8549
- Подписан
- 23.05.2023
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 83882 от 12.09.2022 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 90180 от 27.09.2022 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 105901 от 03.11.2022 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Определение № 3593 от 26.01.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Протокол № 6595 от 21.03.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 42196 от 03.04.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Определение № 12546 от 03.04.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Определение № 12626 от 04.04.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Определение № 12897 от 05.04.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 42183 от 12.04.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Протокол № 9573 от 25.04.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 85058 от 10.07.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 101177 от 16.08.2023 · ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 8549 гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110147794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 182596/01.09.2022 г. на Р. Ц. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ***, чрез адвокат Е. Ф. със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Хаджи Димитър“ № 19, вх. 1, ап. 2, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 6 представлявано от . – управител, чрез адвокат А. С., със съдебен адрес в гр. София, ***, ет. 1, ап. 1 , за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5000 лева, частично от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 01.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.07.2022 г. ответникът публикувал статия на интернет сайта www.pik.bg със заглавие: „Само в ПИК: Вижте коя е разголената блондинка до Руди Гела в бар „Мамалука“ на Халкидики. Изплува опасна секс тайна на министъра предал Слави… (снимки)“. Според ищцата в публикацията се съдържат клевети и обиди, с които са й причинени неимуществени вреди. Сочи като клеветнически твърдения следните думи и изрази в публикацията: „ПИК установи, че жената до Руди Гела е Р. М.. ...Руди Гела, обезумял от ревност, тръгнал да търси актуалната си любовница, която му изневерявала с друг мъж.
Свадата стигнала до тоалетните на изисканото заведение, където се скрила невярната изгора.“, „Снимките й в социалните мрежи са толкова яко обработени, че прилича на восъчна кукла.“, „Доскоро във Фейсбук се представяше като психотерапевт в Института по неорайхианска аналитична психотерапия. Обаче това твърдение се опровергава официално лично от прочутата Мадлен Алгафари: „Здравейте! Не допуснахме Р. М. да продължи обучението си в института още преди две години. Така че отдавна е отстранена. Не знам защо се представя 1 като член на професионалното дружество“. А нейна колежка от Етичната комисия е още порязка: „Ооооо, ще поръвна! Аман!“, „Най-напред беше записала в профила си във Фейсбук, че е учила в Академията на МВР, че е психолог по оперативно-издирвателна дейност, но после всичко изтри.“; „...често кани Р., по чиито снимки личи, че няма възможности за маркови дрехи и аксесоари...“, „Неизвестната Р. М. винаги при възможност демонстрира интимната си близост с Руди Гела.“; „...да се похвали, че е била в „Мамалука“, за да не остави съмнение, че брюнетката до Руди Гела от палавата нощ в неделя е самата тя.“
Като обидни се сочат следните изрази: „разголената блондинка до Руди Гела“, „актуалната си любовница, която му изневерявала с друг мъж“, „невярна изгора“, „восъчна кукла“.
Твърди, че посоченото в статията е изцяло невярно и цели да я дискредира пред обществото. Посочва, че както към датата на публикуването на статия, така и преди нея, ищцата не била отстранена от обучението си в Института по неорайхианска аналитична психотерапия, както и че е любовница на лицето, споменато в статията като „Руди Гела“. Ищцата поддържа, че публикацията ѝ е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищцата като представител на уважаваната професионална гилдия на психолозите и психотерапевтите. В исковата молба се поддържа, че сайтът, където е поместена публикацията, е регистриран и се поддържа от ответника, както и че последният като техен издател определя характера и съдържанието им. Сочи се, че поведението на ответника е противоправно, тъй като същото е разпространило по електронен път обидна квалификация и лъжливи новини по адрес на ищцата, вследствие на което са накърнени доброто ѝ име и репутация.
С оглед на тези обстоятелства моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати 5 000 лева, частично от 7 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Посочва, че само по себе си разпространението на невярна информация с негативни внушения за дадено лице не може да основе успешна претенция за обезщетение в резултат на непозволено увреждане. Твърди, че посочените от ищцата като клеветнически твърдения, представляват коментар на трети лица, които нямат отношения с дружеството ответник. Сочи, че процесната публикация не може да бъде оценявана като обидна, клеветническа или позоряща ищцата без значение дали написаното е вярно или не, както без значение били и субективните преживявания на ищцата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото са представени извлечения от електронен сайт на „Пик“ брой 7/8 от 2022 г., където е публикувана процесната статия „Само в ПИК: Вижте коя е разголената блондинка до Руди Гела в бар „Мамалука“ на Халкидики. Изплува опасна секс тайна на министъра предал Слави… (снимки)“. Представено е и заверено копие на Диплома за висше образование № 030409 на МОН, издадена от Югозападен университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, Философски факултет с образователно-квалификационна степен магистър по специалност Психология и магистърска програма „Юридическа психология“ и професионална квалификация „Магистър по психология“, ведно с Приложение към дипломата на факултетен № 17350346001. Представен е и 2
Договор за специализирано следдипломно обучение по „Неорайхианска аналитична психотерапия“, сключен между Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия и Р. Ц. М. от 22.09.2017 г. и Уверение № 4581р‑12481/09.08.2022 г.издадено от Академия на Министерството на вътрешните работи, факултет „Полиция“, ищцата е била записана за учебната 2019/2020 година в трети семестър на втори курс, задочно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Психологично подпомагане на оперативно-издирвателната дейност“ с факултетен № ППСТ6117 и е завършила семестриално.
Видно от Служебна бележка, изх. № 373 от 10.10.2022 г., издадена от Управителния съвет на Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия (БИНАП), ищцата е била специализант за периода от 2017 година до 2021 година, като е изпълнила учебния план, включващ лекции, лабораторни, тренинги и успешно е защитила дипломната си работа с оценка Отличен 6.00 и се е явила на финален теоретичен изпит на 15.05.2021 г. Не се е явила на практически финален изпит. Като обучаващ с специализант ищцата е имала право на работа под супервизия, за което й бил издаден документ, чиято валидност е изтекла през месец октомври 2021 г. и не е бил подновен след това. Ищцата има право да се яви още два пъти на финален теоретичен изпит до края на 2025/2026 година. Служебната бележка е подписана от проф. Захарина Савова и Мадлен Алгафари. Такава служебна бележка е издадена и под № 396/20.02.2023 г. с идентично съдържание.
Съдът не обсъжда представеното от ищеца Психологическо становище за актуалното психично състояние на ищцата от 22.08.2022 г., съставено от „Психея Консулт“ ЕООД, подписано от психолог-психотерапевт Р. Николова, тъй като същото съставлява даване на експертни сведения в недопустима форма по ГПК.
Чрез разпита на водената от ищцовата страна свидетелката Н. В. А., съдът приема за установено следното: Свидетелката познава ищцата от 2005 година, когато са работили в една компания и поддържат връзка оттогава. Започната е с процесния материал, публикуван в „.“ ООД. Обяснява, че статията била публикувана лятото, около рождения ден на ищцата. Спомня си това, тъй като се обадила на ищцата да я поздрави за рождения й ден, който е на 2 юли. Когато се чули, се разбрали да се видят след няколко дни, за да се почерпят. Когато свидетелката се обадила няколко дни по-късно, на 7 или 8 юли 2022 г., ищцата била много разстроена и свидетелката се притеснила за нея, отишла до тях около 19 часа и я намерила да плаче, заради процесната статия. Ищцата била разстроена от това, че се твърдяло, че е любовница на Руди Гела, за това, че нямала диплома и че била восъчна кука. Ищцата била подута от плач.
Свидетелката й направила чай от мента и останала при нея до 12 часа. След като се прибрала у дома си, свидетелката прочела статията и на другия ден отново се обадила на ищцата. Ищцата й споделила, че почти не е спала през нощта, била много разстроена и че са й взели снимките без нейно съгласие. Тревожела се е, че написаното, щяло да наруши авторитета в работата й като психотерапевт. Състоянието на ищцата продължило 405 дни. Ищцата се притеснявала също дали майка й няма да прочете статията. Свидетелката обяснява, че по обичайно ищцата е ведър и весел човек.
По делото е изслушана и приета като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза.
Други относими доказателства по делото не са представени по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
3
С оглед наведените от ищеца доводи и твърдения за настъпилите факти, на които се основава неговият иск, той следва да се квалифицира като такъв по чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя. Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации (Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ). О тговорността за непозволено увреждане по генералната клауза има и морален аспект до известна степен, изразяваща се в това действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди, да се признаят за неприемвливи от правния ред. Върху деликвента тежи задължението да репарира пострадалия за увреждането.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. Деянието е външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или в бездействия (пропускане или въздържане да се извърши нещо, което е трябвало да се направи). Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата.
Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. Съдебната практика е безпротиворечива по отношение на възприемането, че на обезщетение подлежат уврежданията, настъпили в резултат на злепоставяне в обществото и сред колеги и близки, включително в семеен и по-широк приятелски кръг, причиняване на срам, неудобство и други негативни преживявания в следствие на изнесени факти и обстоятелства за личността, които увреждат доброто име, чест и достойнство на лицето.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (вж. ППВС № 9/1966 г.); 2) осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (вж. ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа.
Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e2de436-9a2f-4dfb-a001-f2aee1d5e303