Решение № 107 от 14.08.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Свищов, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100680 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по обективно кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал. 1, т. 1 за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на Заповед № 187/12.09.2022г. на Изпълнителния директор М.К и т. 3 КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа в резултат на уволнението и по чл.224 от КТ за заплащане на неползвания годишен отпуск.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди, че е в трудово правоотношение с ответното дружество „*“ ЕАД - гр. Свищов от 1984г., като от 01.01.2006г. до 12.09.2022г. е заемал длъжността монтьор, ремонт машини и оборудване, в цех „Ремонтен“ в цитираното предприятие.

Заявява, че със Заповед № 187/12.09.2022г., подписана от Изп. директор М. К, му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188, т.3 от КТ, във връзка с чл.190, ал.1,т.4 и т.7 вр.чл.187, ал.1,т. 1,т. 3,т. 5 и т. 9 от Кодекса на труда във връзка с Раздел V, т.7 вр.т.2, букви „д”, „з” и „к” от Правилника за вътрешния трудов ред на „*“ ЕАД -гр. Свищов.

Счита, че заповедта е неоснователна, незаконосъобразна и издадена при допускане на нарушение на процесуалните правила.

1

На първо място сочи, че са допуснати нарушения на процедурата по чл.

193 и чл. 194 ал.1 от КТ, при вземане на обяснения, както и не са спазени сроковете при издаването на заповедта.

Излага, че в заповедта не било индивидуализирано наказаното лице, съгласно законовите изисквания, а именно с посочване освен на трите имена на работника, с изписване на ЕГН и адрес на лицето. Също така, никъде в заповедта не било посочено лицето което я издава. Според ищеца това препятствало правата му без да са сочи по какъв начин. Освен това, основанието за издаване на заповедта и налагане на наказанието били изписани само цифрово, като не било конкретизирано кои предложения от цитираните норми се визират от ответника. По този начин не ставало ясно за работника кой точно текст от правната норма е нарушен.

Не бил посочен и размера на обезщетението по 224, ал.1 от КТ, като твърди, че същото не е заплатено на работника и до настоящия момент.

Относно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, сочи че не са установени и анализирани правилно фактите по случая, не е доказано твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, както и формата на вина. В тази връзка категорично отрича твърденията на работодателя, че през периода 19-21.11.2021 г., по време на работа - Смяна „Б“, вместо да изпълнява възложената работа, като дежурен монтьор ремонт машини и оборудване, без знанието и съгласието на работодателя напуснал работното си място и противоправно отнел меден кабел силов СВТ 3x95+500 мм с обща дължина около 3 м. на обща стойност 291,60 лева от електрическа уредба 0,4 kv ТП 101 намираща се в цех „СПЦ” на „*” ЕАД с намерението да ги присвои. Заявява, че не е ощетявал имуществото на работодателя със сумата от 291,60 лева, представляваща паричната равностойност на медния кабел и не е увреждал изправността на електрическата уредба 0,4 kv ТП 101, предназначена за производствено електроснабдяване на цех „СПЦ” на „*” ЕАД.

Ищецът отрича да е извършил горецитираното деяние в кабелния полуетаж в ТП 101 на цех СПЦ, както и да е застрашавал собствения си живот и живота и на колегите му, които обслужват същата подстанция. Отричат се и твърденията, че Д. бил създал предпоставки за аварии при пуска на цеха в редовна експлоатация, че не уплътнявал работното си време, не изпълнявал 2 възложената работа и съзнателно е ощетил имуществото на работодателя с намерението да се облагодетелства за своя сметка и е злоупотребил с оказаното му доверие за предоставени служебни инструменти и достъп до цялата територия на завода за целулоза, респ. до подстанцията.

Според Д. уволнението му е предприето от работодателя с користни цели. Тъй като на същият предстояло скорошно пенсиониране, а предприятието трябвало да му изплати съгласно чл.222, ал.3 от КТ, сума в размер на 6 брутни месечни заплати. За да избегне това плащане, работодателят уволнил ищеца.

С допълнителна молба уточнение, конкретизира молбата за присъждане на сумите.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед №187/12.09.2022 г. на Изп. директор М. К, като неоснователна и незаконосъобразна, да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не повече от шест месеца към деня на влизане на решението в сила, определена на базата на последното трудово възнаграждение в размер на 1128,05лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на влизането на решението в сила до окончателното им изплащане, да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 833,77 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на влизането на решението в сила до окончателното й изплащане.

Претендира деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита предявения иск за недопустим. Счита, че обжалваната заповед не е от категорията актове, които подлежат на обжалване пред съдилищата. Освен това липсвали твърдения, че уволнението е незаконно и никъде не се казвало, че се иска отмяна на уволнението. Дори обаче да се заявяло това , то искането вече е преклудирано, предвид изтичане на срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ.

По основателността на предявените искове заявява, че същите са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Не отрича фактите изложени в исковата молба, че ищеца е бил в трудово правоотношение 3 ответното дружество до 12.09.2022г. на длъжност монтьор, ремонт машини и оборудване, в цех „Ремонтен“ в цитираното предприятие, както и че със заповед № 187/12.09.2022г., подписана от изп. Директор М. К, на Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на посочените в нея основания. Заявява, че в тази заповед работника е индивидуализиран с трите си имена, а издател на същата е именно изпълнителния директор. Отрича да е била нарушена процедурата при вземане на обяснения. Заявява, че работника е дал писмени обяснения на два пъти, като меродавни са писмените обяснения с дата от 05.01.2022г., адресирани до работодателя. Дадени са и такива при самото установяване на нарушението, съдържащи неизгодни за ищеца факти от които ответника черпи права. Процесната Заповед №

187/12.09.2022г била издадена по-късно, тъй като работника е бил бил в продължителен непрекъснат отпуск по болест, по време на който двумесечния срок за налагане на наказание не тече съгласно чл.194,ал.3 от КТ. Излага, че в процесната заповед са посочени всички основания за налагане на наказанията, които кореспондират с цитираните правни квалификации. Самото нарушение се доказвало от доклад на инж. ВМ от 22.11.2021г., справка за стойността на отнетото имущество от 29.11.2021 г., изготвена от зам. гл. счетоводител Д. С, както и от дадените от работника писмени обяснения. Отделно налице били и свидетели, които ответника ще води в о.с.з. Заявява, че отнемането на материали от работника не е изолиран случай – имало такъв и през 2015г., когато лаборант в ответното дружество, с което работника живее на семейни начала е изнесла метални предмети. Заявява, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е начислено в последния работен фиш на ищеца за м.09.2022г. Същото е изчислено на база ОМЗ 860лв. и клас за пълен месец 23,4%. с база м. ноември 2021г. (през който работника за последно е отработил 10 работни дни) - релевантен съгласно чл.177 от КТ с 22 работни дни 860+ (860х23,4%)=1061,24 лв.;1061,24: 22 (работни дни за м.11.21г.) = 48,24лв/ден.

Обезщетение за 17 дни х 48,24 = 820,08 лева. От тази сума е била приспадната стойността на работното облекло 39,35 лв., за което работника е подписал декларация, че няма да върне облеклото и съгласие да му бъде удържано от обезщетението му и ДОД 82,01лв., като остатъка от 698,72 лв. е на негово разположение в касата на дружеството, фигурира във ведомостите, декларирана е в НАП и е осчетоводена. Следователно, този иск по чл.224,ал.1 от КТ бил неоснователен, а ищеца и сега можело да се яви в касата на 4 дружеството, за да получи полагащото му се обезщетение за неползван отпуск.

Заявява, че обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ не се дължи, тъй като ищецът в последните 10 месеца преди уволнението е бил в болничен.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. С.

Г. от ВТАК поддържа исковата молба. В писмена защита излага доводи за основателност на исковата претенция. На първо място поддържа, че са допуснати нарушения на процедурата по чл.193 и чл.194 от КТ при вземане на обяснения, както и не са спазени сроковете при издаването на заповедта.

На следващо място излага, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение не били изпълнени формалните изисквания – не било изписано ЕГН на работника, не било посочено името на лицето, издало заповедта, длъжността му и основанието от което той черпи правата си за налагане на дисциплинарни наказания. На следващо място отрича от обективна страна да е осъществил противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка отрича да е извършил кражба на посочения в заповедта меден проводник от кабелния полуетаж. Отрича с това да е застрашил собствения си живот и живота и на колегите му, които обслужват същата подстанция., прави възражение за прекомерност относно разноските.

Ответникът се представлява от адв. Н. Б., упълномощен. В писмена защита поддържа отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски. На първо място заявява, че веднага след установяване на неправомерното деяние работника си е издействал отпуск по болест без прекъсване от 24.11.2021г. до 09.09.2022г. през която време срока по чл.194,ал.3 от КТ за налагане на наказание не тече, поради което моли да се приеме, че наказанието е наложено в срок. По същество на спора заявява, че уволнението е заради множество нарушения на ищеца-работник, които в своята съвкупност са особени тежки предвид създадената от работника сложна организация по противоправно отнемане на електрически кабели чрез преминаване през подстанцията, проникване в кабелния полуетаж по специален начин и с технически средства в особено опасна среда без изключване на напрежението по време, когато трябва да 5 изпълнява служебните си задължения, както и застрашавайки собствения си живот и живота на колегите си с неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Освен това работникът е отричал извършване на нарушенията и не желае да върне на работодателя отнетия кабел, с което допълнително утежнявал вината си. Заявява, че нарушението е установено от Зам. началника на цех „Ремонтен“, заснето е с помощта на видеокамера, монтирана през месец ноември 2021 г. над кабелния полуетаж в цех СПЦ, с видимост към шахтата, от която е присвоен кабела. Монтажът на тази видеокамера е направен с цел да се установи, кой влиза там и отнема кабели и с това дружеството да защити имуществото си и да се предотврати евентуални аварии предизвикани от отстраняването на кабелите, както и настъпване на трудови злополуки. От снетия видеозапис се виждало, как лицето вдига тежък железен капак на шахтата на подстанцията и слиза по стръмна стълба, като носи със себе си служебната си чанта с инструменти.

Около 13 минути по късно, от същия видеозапис се виждало, как излиза от там с около три метра меден кабел, който отнася със себе си без да има необходимост или да му е наредено. През това време завода е бил спрян за ремонт и през нощта няма работници и служители, които да забележат случващото се. От докладната записка на инж.В.М - пряк ръководител на монтьорите по ремонт на машини и оборудване обслужващи електрическите съоръжения в дружеството,ставало ясно, че е установена липса на парчета кабели с различна дължина намиращи се в същата електрическа уредба на кабелния полуетаж. Достъпа до тях се осъществявал през шахта в подстанцията. Кабелният етаж служел единствено за достъп до електропроводите и там се влизало само при нужда от ремонт, след нареждане от ръководителя, какъвто в момента на деянието не се е налагало и не му е нареждано да посети мястото. В своите обяснения ищеца-работник не отричал съприкосновение с процесния кабел, но дал различно обяснение - че го е намерил на територията на завода, известно време го е пренасял с велосипеда си след това го е захвърлил без да помни къде. По направеното възражение за нарушаване на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, счита същото за неоснователно, тъй като конституцията по същия начин защитавала и частната собственост на работодателя и следва да се прецени допустимо ли е собственика да защитава своята собственост по подходящ начин при положение че се касае за място, което е със забранен 6 достъп, т.е. това не е публично място, на което всеки трябва да бъде уведомяван, че се извършва видеозаснемане. На следващо място,назначената съдебно-техническа експертиза по безспорен начин доказала, че видеозаписа е автентичен,последователно записан без прекъсване от едно устройство и без манипулации по него поради което същия следва да се кредитира от съда още повече че кореспондира напълно с гласните доказателства на свидетелите по делото,единия от които е неговия автор.