Определение № 288 от 28.01.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Перник, 28.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720103519 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. Д. К. – САК, срещу Г. С.

С., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.93 от ЗС, вр. чл.86 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1250,00 лева, представляващи половината от наемната цена за съсобствения им недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 76, находящ се в гр.

**** (стар номер 22), разположен на втория етаж във вход „Д" на сградата, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,48 кв. м., заедно с принадлежащото на апартамента ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, който обект е нанесен в актуалната КККР като Самостоятелен обект в сграда тип „Жилище, апартамент“ с идентификатор *****, който е отдаден под наем на трето лице, за месеците февруари, март, май, юни и юли 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.08.2025 г. до окончателното и изплащане, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника Г. С. С. чрез адв. Р. А. – КАК е подал отговор, в който е заявил становище за недопустимост на предявения иск за бъдещ период. В отговора е заявил, че не оспорва твърдените от ищцата обстоятелства, че сключеният по между им граждански брак е бил прекратен, като сочи, че многократно е предлагал на ищцата да прехвърлят недвижимите имоти на децата, а те да си запазят правото на ползване, но ищцата не била 1 съгласна. Твърди, че ищцата е предявила иск за съдебна делба на притежаваните от страните недвижими имоти, по който пред ПРС било образувано гр.д. № 02899/2025 г. на ПРС. Твърди, че процесните суми били изплатени на ищцата, като ответника бил заплатил сумата от 1250,00 лева, представляваща главница, дължимата държавна такса в размер на 50,00 лева, както и законната лихва за периода от 12.08.2025 г. до 19.11.2025 г. в размер на 47,33 лева. Поради това моли производството по делото да бъде прекратено. В отговора е поискал от съда да не бъде присъждано на ищцата адвокатско възнаграждение, за което е противопоставил и възражение ма прекомерност на същото по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. В потвърждение на изложеното в отговора, към него са приложени доказателства за платени на ищцата суми.

С определение № 248 от 26.01.2026 г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Постъпила е молба с рег. № 3021 от 27.01.2026 г. от ищцовата страна чрез адв К., с която заявяват че оттеглят иска, предвид направеното от ответника плащане, но отправят искане към съда да им бъде присъдено заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева, което не е платено от ответника.

Съгласно чл.232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

В случая молбата за оттегляне на исковата молба е депозирана преди първото по делото съдебно заседание и от легитимирано лице - ищеца по делото, поради което и с оглед липсата на изискване за съгласие за това от ответниците, съдът намира че е надлежно десезиран от разглеждане на настоящия спор и образуваното пред него производство следва да бъде прекратено.

По разноските:

Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева. Ответникът с оглед направеното от него плащане е поискал от съда да не се присъждат разноски на ищеца.

Отговорността за разноските по чл.78 от ГПК е функционално 2 обусловена от изхода на спора. Тъй като оттеглянето на иска е обусловено от извършеното от ответника плащане в хода на процеса, а съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

В случая ответника е извършил плащане в хода на делото, което по своята същност може да се приеме, че признава иска, но плащането е осъществено в хода на делото на 19.11.2025 г., а ищеца е предявил иска на 12.08.2025 г., поради което и не е налице втората предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

При това положение сторените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се дължат от ответника.

От своя страна в отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГРК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Според приетото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, националният съд принципно е задължен да не приложи ограничаващата национална уредба, независимо дали има повдигнато възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна. Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т.61, съдът намира, че съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на осъществения труд от процесуалния представител на ищцата, съдът следва да определи размера на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. Според актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г., дело С-438/2022 г., по преюдициално запитване отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд – ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по гр.д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т.о., определение № 343 от 15.02.2024 г., по т.д. № 1990/2023 г на ВКС, ІІ т. о., съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда,. В тази връзка съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава с особена такава от делата със същия предмет, конкретния защитаван материален интерес – 1250,00 лева съответстващ на 639,11 евро, то съдът намира че справедливото адвокатско 3 възнаграждение, което следва да се присъди на ищцовата страна е в размер на 425,00 лева, което с оглед разпоредбите на Закон за въвеждане на еврото в Република България съответства на 217,30 евро. В горния смисъл и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху ответната страна.

Тъй като по делото е насрочено открито съдебно заседание на 23.02.2026 г., с оглед прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на предявения иск от ищцата, то насроченото открито съдебно заседание следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.232 от ГПК, Пернишкият районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ насроченото за 23.02.2026 г. от 10:30 часа открито съдебно заседание по гр.д. № 03519/2025 г. на ПРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 03519 по описа на ПРС за 2025 г., поради оттегляне на предявените искове, с правно основание чл.93 от ЗС и чл.86 от ЗЗД направено от ищцата С. Т. С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 217,30 евро, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4