Решение № 5485 от 24.07.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 24.07.2017 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ при секретаря Кирилка

Илиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 11727 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищецът В.Л.М. чрез адвокат В.П. излага в исковата си молба, че служил на военизирани офицерски длъжности и като държавен служител в органите на М.В.Р.от 15.09.1994 г. до

31.03.2015 год. Твърди, че със Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121 К-882/30.03.2015 г. служебното му правоотношение с МВР е прекратено и на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР ответникът му дължи заплащане на обезщетение в размер на сумата от 34 020 лв. /окончанелен размер след допуснато в съдебно заседание изменение на иска/.

Претендира и заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2015 год. до завеждане на исковата молба- 12.09.2015 год. в размер на 691.23 лв., както и законна лихва върху главното вземане от исковата молба до окончателното му изплащане.

Ответникът М.В.Р. оспорва исковите претенции, като недопустими,евентуално като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди,че спора е трудов и следва да се разгледа от районен съд като първа инстанция. Отделно оспорва размерите на главницата и лихвата и моли съдът да му присъди разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не спори по делото,че със заповед Заповед на

Министъра на вътрешните работи № 8121

К-882/30.03.2015 г. /на л.7 от делото/ на основание чл.226,ал.1 т.13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с инспектор В.Л.М. на длъжност полицейски инспектор I степен в дирекция ”Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение” при Главна дирекция”Национална полиция”-МВР. Ищецът е уведомен за тази заповед на 31.03.2015 год.

Видно от представените по делото справка за плащания през СЕБРА на 22.05.2015 год. Е наредено плащане в полза на ищеца в размер на 34 020 лв, като плащането е получено по сметката на ищеца ,видно от извлечение от сметка на л.33 от делото на 18.12.2015 г.

При тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Според ал.10 на чл.234 ЗМВР обезщетението е платимо в тримесечен срок от прекратяването на служебното правоотношение.

Няма спор,че със заповед № 8121

К-882/30.03.2015 г. издадена от

Министърът на вътрешните работи служебното правоотношение с В.Л.М. на длъжност полицейски инспектор I степен в дирекция ”Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение” при Главна дирекция”Национална полиция”-МВР е било прекратено,а също,че последният има 20 прослужени години. Няма спор,че след образуване на делото,на 18.12.2015 год. ответникът е изплатил на ищеца сумата от 34 020 лв. представляваща сбора от 20 брутни трудови възнаграждения. меродавният момент за установяване съществуването на вземането по съдебен спор е денят, в който са приключили устните състезания, което задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид всички релевантни за спорното право факти, настъпили след предявяване на иска като зачете и настъпилото в хода на делото пълно или частично погасяване на вземането.

При това положение иска за заплащане на дължимото обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР за сумата от 34 020 лв. е неоснователен, тъй като е установено и няма спор, че е обезщетението е изплатено изцяло,така както е претендирано. Този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 01.07.2015 год. до завеждане на исковата молба- 12.09.2015 год. в размер на 691.23 лв. е основателна,тъй като е налице забавено плащане от деня следващ този, в който е изтекъл тримесечния срок по чл.234,т.10 ЗМВР/01.07.2015 год. / до датата на исковата молба- 12.09.2015 год.

Претенцията за присъждане на законовата лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба 12.09.2015 год. до датата на самото плащане на главницата също е основателна. По изчисление на съда - размерът на законната лихва върху сумата на главницата, за посочения по- горе период възлиза на 918.48 лева. Изчислението е осъществено с оглед извършеното плащане на задължението в хода на съдебния процес, което дава яснота за началото и края на лихвения период.

Независимо от изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 1577 лв., тъй като при подаване на исковата молба и заплащането на адвокатското възнаграждение задължението на ответника е съществувало.

Разноските по в.ч.гр.д №

653/2016 год. не следва да се присъждат-принципа е,че разноските се присъждат от съда разгледал спора,а по частната жалба на ищеца,това е САС. От този принцип има две изключения-при отмяна по чл.303 ГПК и в производството по обезпечение на бъдещ иск/т.4 5 и 5 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/ и настоящия случай не попада в тях.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля предявения от В.Л.М., ЕГН:********** чрез адв. В.П. ***2 срещу М.В.Р.с адрес: гр. С., ул. „******** иск с правно основание по чл.234, ал.1 ЗМВР за сумата от 34 020 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА М.В.Р.да заплати на Т.

И. Д., ЕГН:********** на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 691.23 лв. мораторна лихва върху сумата от 34 020 лв. за периода от 01.07.2015 год. до 12.09.2015 год. и на същото основание законова лихва върху главницата за времето от 13.09.2015 год. до 18.12.2015 год. в размер на 918.48 лв.

ОСЪЖДА М.В.Р.да заплати на В.Л.М., ЕГН:********** на основание чл.78,ал.1 ГПК направените по делото разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 1577 лв. решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: