Решение № 18314 от 07.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18314 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110142585 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Л. Т. срещу „Н.

Ищецът твърди, че на 30.11.2018г. решил да запише при ответника курс за придобиване на ECDL сертификат за компютърни умения в есенен семестър 2018/2019г., като на същата дата извършил пълно плащане на цената на курса от 200лв.

Посочва, че обучение и изпити не са провеждани по този курс, като нямало и определен график за това. На 13.06.2023г. подал ел. заявление до декана, с което изразил желание да проведе курса и с резолюция от 20.06.2023г. заявлението му било одобрено и бил насочен към директора на училище за професионално и продължавано обучение. На 21.06.2023г. с ел. съобщение бил уведомен, че обучението за този сертификат е преустановено от 2022г. и няма да бъде извършвано за вбъдеще. Ищецът подал молба, с която поискал да му се възстанови внесената сума, но получил отказ.

Изтъква, че паричната сума е предадена, но впоследствие е настъпило обстоятелство, при което имущественото разместване се явява неоправдано и сумата подлежи на връщане.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 200лв., с която неоснователно се е обогатил за негова сметка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че ищецът е записал в есенен семестър 2018/2019г. курс за придобиване на ECDL сертификат, както и че на 30.11.2018г. е заплатил неговата цена от 200лв.

Отрича до 13.06.2023г. да е постъпвало искане от ищеца за обучение и полагане на изпити за този сертификат, като същият се е записал за курса едва на 13.06.2023г. и на 21.06.2023г. е уведомен, че обучението за този сертификат е преустановено. Посочва, че с платежно нареждане от 14.09.2023г. претендираната сума от 200лв. е платена в полза на ищеца.

Ищецът признава с молба от 09.10.2023г. извършеното плащане, но посочва, че е сторено след завеждане на делото и ответникът следва да отговаря за разноските.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът посочва, че е заплатил претендираната от ищеца сума, като прилага платежно нареждане за извършеното плащане. С молба от 09.10.2023г. ищецът признава извършеното плащане, но претендира разноски.

Съдът, като съобрази представеното от ответника платежно нареждане, от което се установява извършеното в полза на ищеца плащане на 14.09.2023г., и изявлението на ищеца, представляващо признание на неизгоден за него факт, намира, че настъпилите в хода на процеса обстоятелства по плащане на претендираното вземане от ответника следва да бъдат отчетени на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Същите са от значение за спорното право и при тяхното съобразяване се налага извода, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Доколкото обаче плащането е направено след началото на делото, образувано на 31.07.2023г., когато е депозирана исковата молба, то следва, че ответникът с поведението си е дал повод за започване на производството и дължи заплащане на сторените от ищеца разноски – арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК. Следва да се има предвид, че със заявление от 26.06.2023г. /л. 10/ преди завеждане на исковата молба ищецът е поискал извънсъдебно възстановяване на сумата от ответника, като е посочил конкретна банкова сметка, по която да му бъде върната, но му е отказано. Този факт представлява проявен повод от страна на ответника за завеждане на делото, поради което последният следва да отговаря за разноските.

Ищецът е доказал разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 500лв. за адв. възнаграждение, като съгласно чл. 2.1 от договора за правна защита, същият има характера на разписка за получаване на сумата и е достатъчно доказателство за плащането – ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС. Ето защо, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 550лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения Б. Л. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, . срещу Нов български университет, БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. София, ., иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 (двеста) лева, платена на 30.11.2018г. за провеждане на курс за придобиване на ECDL сертификат за компютърни умения, който курс не е проведен, поради извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА Нов български университет, БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. София, ., да заплати на Б. Л. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, . сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2