Акт № 75 от 25.02.2022, съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Търново, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Станислав Стефански

Членове:Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500507 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул."М.Т." №..., чрез пълномощник – адвокат Н.В., против Решение № 91/17.03.2021г. по гр.дело № 1462/2020 г. по описа на Районен съд – Г.О., с което съдът е допуснал до делба между страните по делото недвижим имот, находящ се на горепосочения адрес на въззивника и представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход от двора, с площ съгласно данъчна оценка от 110 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, столова, черна кухня и други сервизни помещения, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено под входа за апартамента с отделен вход и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата – общински УПИ ХХ-251, в кв.136 по плана на града, при граници на дворното място: улица, УПИ ХХ-252, УПИ ХХ-256 и УПИ ХХ-250 в кв.136, който апартамент, съгласно КККР на града, одобрени със Заповед № .. на изп.директор на АГКК, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма, с прилежащи части – избено помещение, съответните идеални части от сградата, при съседни смостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***, както и ГАРАЖ, разположен на северната граница на дворното място, представляващ, съгласно КККР на града, одобрени със Заповед № .. на изп.директор на АГКК, сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор 1

***, със застроена площ от 25 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата – няма данни, с предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при права по ½ идеална част за всеки от двамата съделители. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като излага, че съдът не е обсъдил събрания доказателствен материал в неговата цялост и взаимовръзка, поради което е достигнал до неправилни правни изводи за неоснователност на възражението му за абсолютна симулация на дарението на имота, обективирано в Нотариален акт №.., том III, рег. № 3894, дело №... по описа на И.М., нотариус с район на действие ГОРС, евентуално – за придобиване на същия имот на основание давностно владение, считано от 11.09.1995г.

Намира, че приемайки, че той не е единствен собственик на процесния имот и допускайки го до делба, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск за делба на описания по-горе недвижим имот да бъде отхвърлен, като неоснователен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес град С., ул."С.г."№...

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалните си представители по пълномощие, поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване по подробно изложените в нея съображения. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез упълномощения си представител, оспорва въззивната жалба и изложените в нея доводи. Намира същата за неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Г.О. е било образувано по искова молба на М. Д.

СЛ. срещу Г. С. Н. с искане за съдебна делба на описания подробно по-горе в настоящото решение недвижим имот, находящ се в град Г.О., ул."М.Т." №.... В нея са изложени твърдения, че страните са придобили правото на собственост върху същия чрез правни сделки, обективирани в Нотариален акт за дарение №.., том III, рег. № 3894, дело №... по описа на И.М., нотариус с район на действие ГОРС и в Нотариален акт за дарение №.., том II, рег. № 5410, дело № 287/2019г. по описа на П.Л., нотариус с район на действие ГОРС, като всеки от тях е собственик на ½ идеална част от имота, но не могат да се поделят доброволно.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който е оспорил предявения иск с твърдението, че е единствен собственик на недвижимия имот. Посочил е, че е придобил правото на собственост върху него на 11.09.1995г. от своя баща С.Г. Н. чрез договор за покупко-продажба срещу поето насрещно задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя и от тогава до подаване на писмения отговор на ИМ счита имота за свой и го владее изключително за себе си. Изложил е, че договорът бил развален с решение № 146/18.03.2010г. по гр.д. №... на ГОРС, но владението му върху имота не било прекъснато.

Не загубил владението и след сключване на договора за дарение от 23.09.2010г., въз основа на който ищцата твърди да е собственик на ½ ид.част от него. Твърди, че тази сделка е 2 привидна, тъй като страните по нея не са имали намерение присъщия й вещно-прехвърлителен ефект да настъпи в отношенията им, а волята им е била единствено да създадат пред трети лица привидни правни последици и формално да лишат от собственост върху имота него и неговия баща поради неуредени финансови задължения към кредитори.

Посочил е, че „надарените” по тази сделка са знаели, че тя е симулативна и са се съгласили, че тя няма да прехвърли правото на собственост върху имота на тях, като никога не са го владяли. Излага, че всички в семейството, част от което е и ищцата, като негова братовчедка, са считали него за единствен собственик на имота и никой не е оспорвал това му качеството през годините. Лично и чрез своя брат, за времето, прекарвано извън страната, е ползвал имота, грижил се е за него, извършвал е подобрения, заплащал е дължимите за него данъци и такси, както и разходите за поддръжка и употреба. Посочва, че между него и страните по привидната сделка било постигнато съгласие ищцата и М.С. Н.

/негов брат/ да му прехвърлят правото на собственост по установения нотариален ред, като в изпълнение на тази уговорка последният му дарил формално притежаваната от него ½ ид.част от имота. Ищцата декларирала съгласие да стори същото, но фактически не го направила. Поради това е поискал отхвърляне на предявения иск.

Видно от приложеното по делото решение № 146/18.03.2010г. по гр.дело №... на Районен съд-Г.О., което няма спор, че е добило законна сила, със същото е бил развален договор за покупко-продажба от 11.09.1995г., обективиран в Нотариален акт № 124, том V, нот.дело № 2746/1995г. на районен съдия при ГОРС, с който С.Г. Н. прехвърлил на сина си Г. С. Н. правото си на собственост върху процесния недвижим имот срещу задължение на последния, след навършване на пълнолетие, за издръжка и гледане на прехвърлителя. С Нотариален акт за дарение на същия имот №.., том III, рег. № 3894, дело №... на нотариус И.М., С.Г. Н. прехвърлил на ищцата по делото и сина си М.С. Н. по ½ ид.част от правото на собственост върху него.

По делото е представено възражение по чл.414 ГПК, подадено от С.Г. Н. по гр.дело № 912/2011г. по описа на Районен съд-Г.О., срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1240/02.05.2011г. и изпълнителен лист с твърдения, че вземането с падеж 06.11.2002г. е недължимо, като погасено по давност. Приложени са призовки за доброволно изпълнение с изх. № 4057/05.05.2011г. и за принудително изпълнение № 5363/20.06.2011г., изпратени съответно до М.С. Н., като ипотекарен кредитор и до С.Г. Н., като длъжник, по образувано изп.дело №.. по описа на ЧСИ М.Г. за събиране на вземане по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело № 912/2011г. на ГОРС. С призовката, адресирана до С. Н., последният е бил уведомен за насочване на принудителното изпълнение върху процесния недвижим имот. С определение № 1470/20.05.2011г. по гр.дело № 912/2011г. на ГОРС е било спряно принудителното изпълнение на основание чл.420 ГПК.

По делото са представени от ответника ПКО и разписки за извършени от него плащания на сметки за ел.енергия, вода и интернет, консумирани в процесното жилище за периода 2016г. – 2018г.

С Нотариален акт за дарение №.., том II, рег. № 5410, дело № 287/2019г. на нотариус П.Л., М.С. Н. дарил на ответника ½ ид.част от същия имот.

Ответната страна е ангажирала гласни доказателства по делото. Св. М. Н., брат на ответника, установява, че през 2000г.-2001г. последният и баща им взели паричен заем от някаква жена, за обезпечаване на задължението по който била учредена ипотека върху процесния имот. Имотът бил собственост на ответника, като собствеността върху него била прехвърлена от техния баща с договор за издръжка и гледане. Свидетелят пояснява, че нуждата от парични средства възникнала поради финансово задължение на баща им, както и за покриване на разходите на ответника за заминаването му в Испания. Това се наложило, за да може последният да работи и да връща заетите средства, тъй като по това време баща им имал доход от пенсия едва в размер на 250 лв. Оказало се, че в Испания няма работа, 3 ответникът не можел да изпраща пари за погасяване на задължението и дори нямал средства да се прибере в страната. Така погасяването на заема станало невъзможно. Свидетелят посочва, че за да не бъде „взет” ипотекирания имот, през 2010г. баща му развалил договора за издръжка и гледане и прехвърлил имота на него и ищцата. Решението си за прехвърляне на половината от имота на ищцата тогава С. Н. обяснил с това, че синът му М. е все още малък и може да го продаде, а кака му /ищцата М.С./ е по-голяма и поради това по-разсъдлива. Св. Н. установява, че баща му казал – „Недай си Боже нещо стане, тя ще ти го прехвърли на теб и ти ще се оправиш с брат си”, а при разговор с ищцата тя му казала ако баща им почине, той да отиде при нея и тя ще му прехвърли дела. След смъртта на баща му през 2018г., ищцата му се обадила и му казала – „Плати данъци, плати всичко, да ти прехвърля имота и се оправяй с брат си. Аз не искам нищо. Така каза баща ти едно време, така да бъде!”. След като св. Н. подготвил документите за сделката, тя му се обадила и му казала, че не може да направи прехвърлянето. След този разговор свидетелят посочва, че я е търсил няколко пъти, но тя все говорела за пари и той спрял да комуникира с нея.

Свидетелят установява, че ответникът от малък живеел в имота и въпреки заминаването си в Испания през 2001г., когато се е връщал в страната, се прибирал там. Свидетелят и баща му живеели в село Б. и всички в семейството считали ответника за собственик на процесния имот. През времето, в което бил в Испания, ответникът изпращал пари на св. Н. и последният заплащал данъци, сметки за ток и вода, извършвал текущи ремонти, а когато се прибрал окончателно в страната, направил ремонт на значителна стойност.

Св. С.Т., майка на съпругата на св.Н., посочва, че когато станали сватове със С. Н., той й споделил, че семейството има къща в Г.О., която е на сина му Г.. Къщата в с. Б., в която живеели С. и М., първият казвал, че е за този му син. С нея С. Н. споделил, че на него и на Г. им трябвали пари и поради това ипотекирали къщата в Г.О., а после прехвърлил имота на ищцата, тъй като й имал доверие, като негова племенница. Св. Т. посочва, че когато ответникът си идвал в страната, се прибирал в къщата в Г.О.. Там започнал и да прави ремонти със свои средства.