Присъда № 54 от 22.03.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1919/2022
- Вид
- Присъда № 54
- Подписан
- 22.03.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 54 от 22.03.2023 г. по НОХД № 1919/2022 г. по описа на БРС, XXI –ви наказателен състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Д. И. Д., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.
С., ул.
„*************************************************, неосъждан, за това, че на 30.06.2017 г., в гр. С., на паркинг, находящ се на ул. „Р. “, в съучастие с И. Д. Д., роден на ******** г., като съизвършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - замеряне с камък, нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото на пострадалия И. Н. Г., роден на ******** г., вследствие на което му била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, унищожаване на телефона на пострадалия марка „Самсунг“, модел „S5” и на слънчевите му очила на обща стойност 530,00 лева, и отправяне на обиди и заплахи - „помияр“, „педал“, „ела, ела, ще ти еба майката“, „ще те пръсна“, „ще те пребия“ – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато и обвинение срещу подсъдимия И. Д. Д., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. С., ул. ***************************************************, неосъждан, за това, че на 30.06.2017г., в гр. С., на паркинг, находящ се на ул. „Р.“, в съучастие с Д. И. Д., роден на ********г., като съизвършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - замеряне с камък, нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото на пострадалия И. Н. Г., роден на ********г., вследствие на което му била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, унищожаване на телефона на пострадалия марка „Самсунг“, модел „S5” и на слънчевите му очила на обща стойност 530,00 лева, и отправяне на обиди и заплахи - „помияр“, „педал“, „ела, ела, ще ти еба майката“, „ще те пръсна“, „ще те пребия“ – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че в хода на процеса безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. След анализ на събраните доказателства и в частност устните доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели и дадените от подсъдимите обяснения), прокурорът поддържа, че безспорно се доказва извършеното от подсъдимите престъпление. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения. Счита, че в случая с процесното престъпление са причинени съставомерни вреди (счупване на очилата и мобилния телефон на свидетеля Г.), които следва да бъдат възстановени, за да намери приложение разпоредбата на чл. 78а НК.
Предлага при определяне на наказанията да се приложи чл. 54 НК и на двамата подсъдими да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, които да бъдат отложени за изтърпяване за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК, като в тяхна тежест бъдат възложени и направените разноски, като всеки един от подсъдимите да бъде осъден да плати ½ от разноските.
Защитникът на подсъдимите – адв. К. счита на първо място, че обвинението не е доказано от фактическа страна. Намира за недоказано обвинението за отправени от подсъдимите обидни изрази срещу свидетеля Г., като подробно анализира дадените от него показания и показанията на свидетелите М. и К. М.и. На следващо място оспорва 1 повдигнатото обвинение и относно вменените на подсъдимите непристойни действия, изразяващи се в нанесени удари на свидетеля Г., като поддържа, че не може да се установи със сигурност кога са били причинени уврежданията на здравето на Г., констатирани със съдебно-медицинското удостоверение, налично в доказателствения материал. Оспорва наличието на признака от обективна страна на процесното престъпление–грубо нарушаване на обществения ред. Пледира подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатото настоящо обвинение. В случай че съдът възприеме изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, поддържа, че са налице условията на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност на двамата подсъдими и налагането на административни наказания, като категорично оспорва становището на прокурора за наличие на съставомерни вреди от престъплението по чл. 325, ал. 1 НК.
Подсъдимият Д. Д. се придържа към заявеното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият И. Д. също се придържа към заявеното от защитника си, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. И. Д., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.
С., ул.
„*************************************************. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Подсъдимият И. Д. Д., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.
С., ул.
***************************************************. Видно от справка за съдимост същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Свидетелят И. Н. Г. работил като „работник паркинг“ към „В.КН“ ООД на паркинг, находящ се в гр. С., ул. „Р.“ срещу сградата на Община С., като на 30.06.2017 г. той бил на работа следобеда. Около 18:30 часа свидетелката Д. – майка на подсъдимия И. Д. и съпруга на подсъдимия Д. Д. трябвало да закара баща си на преглед при личния лекар в гр. С., поради което предприела управление на лек автомобил марка „Шевролет“. Лекарският кабинет се намирал в близост до паркинга, на който работел свидетелят Г. и по тази причина свидетелката Д. паркирала управлявания от нея автомобил на паркинга. Свидетелят Г. й обяснил, че трябва да заплати такса за паркиране, тъй като мястото представлява платен паркинг, но свидетелката категорично отказала и тръгнала. След известно време се върнала и отново свидетелят Г. поискал от нея да плати дължимата такса за паркиране. Тя отново отказала, като двамата започнали да си разменят реплики и между тях възникнал словесен конфликт. Свидетелката се качила в автомобила и потеглила, като автомобилът докоснал крака на свидетеля Г., който се опитвал да я спре. Свидетелката се прибрала у дома си и разказала на двамата подсъдими за случилото се между нея и свидетеля Г.. След около час на паркинга където бил свидетелят Г., пристигнали с автомобил двамата подсъдими. След като слезли от автомобила се насочили към свидетеля Г., който седял на един стол.
Свидетелят Г. помислил подсъдимите за клиенти и станал от стола. В същото време двамата подсъдими го нападнали, като започнали да му нанасят последователни удари. От един от ударите свидетелят Г. паднал върху намиращите се в близост маса и стол. От тежестта столът се счупил и свидетелят Г. паднал на земята. В резултат на падането се счупили очилата и телефонът на свидетеля Г.. През цялото време подсъдимите го обиждали и псували, като го наричали „помияр“, „педал“. Подсъдимите го заплашвали, като крещели „ще те пръсна“, „ще те пребия“, „ела, ела, ще ти еба майката“ и не спирали да нанасят удари 2 по цялото му тяло, включително и по главата. Подсъдимият Д. Д. крещял срещу свидетеля да тръгва с него, за да се извини на жена му. Свидетелят Г. се опитвал да се отбранява, като се предпазвал с ръце. По едно време успял да се изправи и побягнал в посока стария град на С.. Подсъдимият И. Д. взел един камък и го хвърлил в посока на свидетеля Г., като камъкът го ударил в слабините. След като свидетелят Г. се отдалечил от мястото, двамата подсъдими напуснали паркинга. Случилото се между свидетеля Г. и двамата подсъдими било възприето от свидетелите М. и К. М.и, които продавали палачинки срещу паркинга.
По подаден сигнал до органите на МВР във връзка с възникналия инцидент между свидетеля Г. и двамата подсъдими, на място на паркинга били изпратени да извършат проверка свидетелите К. Г. и К. Б. полицейски служители в РУ – С.. На паркинга свидетелите Г. и Б. установили единствено свидетеля Г., който заявил, че е бил нападнат от двама мъже. Впоследствие била установена и самоличността на двамата подсъдими.
Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, стойността на унищожените вещи, собственост на пострадалия, а именно мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „S5” и слънчеви очила, са на обща стойност 530 лева.
Съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза, И. Г. е получил множество охлузвания и драскотини по тялото и крайниците, отоци по крайниците, болки в областта на опашната кост и ляво ухо, които увреждания е възможно да са получени по време и по начин, както се съобщава от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са юмруците и ритниците на човек с последващо падане на неравен терен.
Установените увреждания са довели до болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. До категоричен извод за реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, водят свидетелските показания на свидетелите И. Г., М. М. и К. М.. Показанията на посочените свидетели са последователни, непротиворечиви, препокриващи се и сочат на реализиране на едни и същи факти, приети от съда за безспорно установени. По тази причина съдът напълно кредитира показанията на тримата свидетели.
В показанията си свидетелят И. Г. (включително, дадени на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствения материал по предвидения в НПК ред) подробно описва случилото се между него и двамата подсъдими на процесния паркинг.
Последователно описва развилата се ситуация, като посочва категорично кой от двамата подсъдими какви удари му е нанесъл Свидетелства, че пръв го е ударил подсъдимият И. Д., след което удар му е нанесъл и другия подсъдим. Дава категорични показания и за нанесените върху него удари от подсъдимите след като е паднал на земята. В показанията си свидетелят Г. споделя и за обидни реплики, които са били отправени от двамата подсъдими срещу него. В действителност в хода на съдебното следствие в съдебното производство свидетелят Г. твърди, че не си спомня двамата подсъдими да са го обиждали. При така заявеното от него на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК бяха прочетени дадени от него показания пред съдия в хода на досъдебното производство, в които подробно излага изречените от подсъдимите неприлични изрази по негов адрес и намерили отражение в съдържанието на повдигнатото срещу подсъдимите настоящо обвинение.
На следващо място прави впечатление, че показанията на свидетеля Г. изцяло се подкрепят от показанията на свидетелите М. и К. М.и, които са свидетели – очевидци на случилото се. И двамата свидетели подкрепят заявеното от Г., че със слизането от автомобила подсъдимите са се нахвърлили с удари срещу Г.. На досъдебното производство 3 свидетелите М.и са дали показания в проведени пред съдия разпити, които бяха приобщени по надлежния ред чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК.
Свидетелят М. М. дава подробни показания, като излага, че двамата подсъдими са удряли свидетеля Г., като са нанасяли удари по цялото му тяло с юмруци, включително и с ритници.
Свидетелят М. М. потвърждава споделеното от Г., че е бил съборен на земята с удар от подсъдимите, като след което паднал на земята, подсъдимите продължили да го удрят. В показанията на свидетеля М. М. се съдържат безспорни факти и за нанесения удар с камък на свидетеля Г. от подсъдимия И. Д., когато се опитал да избяга в посока центъра на стария град на С..