Решение № 633 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 162/31.01.2025 г. по т.д. № 1764/2021 г. на СГС, VI-14 състав е осъдено „ОБИТЕХ“ ЕООД да заплати на „ФАР“ АД сумата 279 913.70 лева - частичен иск от вземане в общ размер от 1 166 864.37лева, представляващо заплатено възнаграждение за неизвършени работи по договор от 05.06.2017 г. за СМР, изработка, доставка и монтаж на технологично оборудване от 05.06.2017 г. , формиран от следните частични искове за възстановяване на заплатени суми по част I и част II от договора: 98 550.08 лева - частичен иск от вземане за връщане на заплатената стойност на СМР по част I от договора от 05.06.2017 г. в размер на 977 794.35 лева, срещу която ответникът не е изпълнил уговорената работа, 181 363.62 лева - иск за връщане стойността на заплатена работа за изработка, доставка и монтаж на оборудване по част II от договора от 05.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, от подаване на исковата молба 23.08.2021 г. до окончателното плащане; - 273 447.45 лева - договорна неустойка за забава на изпълнителя по договора от 05.06.2017 г.; - 118 693.37 лева законна лихва за забава за връщане на заплатената стойност на СМР (977 794,35 лева), дължима за периода от 06.06.2020 г. до 23.08.2021 г.

Ответникът „ОБИТЕХ“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата цялост с твърдения, че същото е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място се сочи, че съдът нарушил съдопроизводствените правила като не извършил анализ на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Не били правилно отчетени представените от ответника Протоколи по строителството. Неправилно били тълкувани текстове от Допълнително споразумение от 05.06.2020 г. Неправилно било тълкувано заключението на СТЕ, оспорено от ищеца, като било прието, че установеното само на 1 хартия изпълнение е реално изпълненото. Не била обсъдена последователността на събитията и значението й. Неправилно било прието, че в заключението на СТЕ се сочи липса на възлагане на допълнителни СМР.

Решението било базирано на противоречиви свидетелски показания, като изобщо не се обсъждали показанията на свидетелите на ответника. Неправилно били възприети установените със свидетелски показания факти. Възниквали основателни съмнения за неправилност на приетите по делото експертни заключения и съдът следвало служебно да назначи нови експертизи.

В доклада по делото не било посочено за кои факти всяка страна не сочи доказателства.

Според жалбоподателя, решението е постановено при нередовна искова молба – ищецът не посочил как е формирал обема и общата стойност на предявената от него частична претенция, дали е част и от коя фактура.

Налице била необоснованост на съдебното решение, тъй като се наблюдавало несъответствие между установеното от доказателствата и приетото от съда.

Неправилно и в противоречие с материалния закон съдът достигнал до извод, че приетите от „ФАР“ АД СМР не са изпълнени изцяло от „Обитех“ ЕООД.

Поддържа се още, че съдът неправилно квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. По делото не се установявало договорът да е бил развален, а според Допълнително споразумение от 05.06.2020 г. същият бил прекратен по взаимно съгласие на страните. Не били установени предпоставки за разваляне на договора, нито изявление за такова разваляне. Ищецът претендирал връщане на авансово платена сума, а не обезщетение за вреди.

Неправилно и в нарушение на материалния закон СГС присъдил на ищеца 118 693.37 лева, представляващи законна лихва за забава за връщане на заплатената стойност на СМР за периода 06.06.2020 г. до 23.08.2021 г. Предвид връчената нотариална покана и дадения с нея срок за изпълнение, началният момент на лихвата следвало да бъде 09.02.2021 г. Предвид това, евентуално дължимият се размер на лихвата следвало да бъде 53 235.47 лева.

С оглед изложеното е поискано да бъде отменено първоинстанционното решение, а предявените искове – отхвърлени.

Ищецът „ФАР“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изложил доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС е валидно и допустимо. (По възражението за нередовност на исковата молба настоящият състав се е произнесъл с определение от 24.06.2025 г., като го е намерил за неоснователно. В това определение има произнасяне и относно правната квалификация). Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

С исковата си молба ищецът „ФАР“АД е твърдял, че на 05.06.2017 г. сключил с ответника „ОБИТЕХ“ ЕООД договор за СМР, изработка, доставка и монтаж на технологично оборудване на обект „Чукова мелница и силозно складово стопанство в УПИ XII, кв.161 гр.Нови Пазар, обл. Шумен“ с предмет по част I (СМР) и част II от договора (Доставка и монтаж на оборудване), описани в Приложения към същия, срещу уговорено възнаграждение. Страните сключили допълнителни споразумения относно срока за изпълнение (продължен до 30.06.2019 г.) и конкретните видове СМР.

След последното такова от 14.04.2020 г. общата стойност на договора останала в размер на 5 468 949.08 лева без ДДС или 6 562 738.90 лева с ДДС, от които 2 229 757.08 лева без ДДС или 2 675 708.08 лева с ДДС СМР по част I и 3 239 192 лева без ДДС и 3 887 030.40 лева с ДДС – оборудване по част II от договора. Вследствие подписване на допълнително споразумение от 05.06.2020 г. за прекратяването на договор от 05.06.2017 г. в частта за извършените СМР и подписване на приемопрадавателен протокол относно доставеното оборудване към 31.07.2020 г., (макар и със значителна забава) договорните правоотношения между страните били прекратени. В посоченото споразумение страните се съгласили, че извършените СМР са такива, каквито е посочено в Акт обр.- 10, съставен на 28.05.2020 г. В рамките на срока на действие на договора ищецът твърди, че е заплатил авансово общо 6 545 677.29 лева с ДДС по издадени от „Обитех“ ЕООД фактури. След приспадане на заплатените от изпълнителя суми за стойността на действително изпълнени СМР и стойността на доставено оборудване, обаче, ответникът останал да дължи връщане на надплатени суми по договора в размер на 1 166 864. 37 лева (977 794.35 лева за СМР и 181 363.62 лева с ДДС по част II от договора). Също така, съгласно чл.66 от договора, ответникът дължал на ищеца и неустойка за забавено изпълнение за периода от 30.06.2019 г. до 05.06.2020 г. (върху сумата от 814 828, 63 лева без ДДС за СМР) и от 30.06.2019 г. до 31.07.2020 г. (върху сумата от 3 329 192 лева без ДДС за оборудване по част II), която с договора е уговорена в размер на законната лихва за всеки ден забава, но в максимален размер от 5 % от общата стойност на договора. С нотариална покана от 16.01.2021 г. ответникът бил поканен да възстанови платените по договора суми, срещу които не е получил изпълнение, както и да заплати недължимата неустойка, но до предявяване на иска паричното задължение не било изпълнено, поради което ответникът дължи и законна лихва за забава. Предвид изложеното и след допуснато изменение на исковете по размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК, ищецът е поискал да бъде осъден ответникът „ОБИТЕХ“ ЕООД да заплати на „ФАР“ АД сумата 279 913.70 лева, предявени частично от общия размер на вземането от 1 166 864.37 лева, представляващо заплатено възнаграждение за неизвършени работи по договор от 05.06.2017 г. за СМР, изработка, доставка и монтаж на технологично оборудване от 05.06.2017 г., които ВКЛЮЧВАТ 98 550.08лева, частичен иск за връщане на заплатени неизпълнени СМР от общо 977 794.35 лева, ведно със законната лихва върху сумата, от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 181 363.62 лева – вземане за връщане стойността на заплатена неизвършена изработка, доставка и монтаж на оборудване; сумата от 273 447.45 лева - договорна неустойка за забава, и сумата от 118 693.34 лева, представляващи вземане за законна лихва за забава върху стойността на неизпълнените СМР (977 794.35 лева) за периода от прекратяване на договора в частта за СМР 05.06.2020 г. до датата на подаване на исковата молба (23.08.2021 г.)

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, като недоказани и неоснователни. Оспорва изцяло твърденията за неизпълнение на договора от страна на ответника като твърди, че е изпълнило точно възложеното и не дължи връщане на платени суми. Сочи, че между страните са подписани няколко двустранни протоколи, според които изработеното от ответника е на стойност 3 814 393.88 лева, което 3 превишавало значително преведените аванси по част I. Сочи още, че били извършени и на допълнителни непредвидени работи, като например в хода на работата била открита тръба, която изисквала изграждане на нови трасета за полагането й под земята. Наложило се и доставяне на допълнително оборудване на стойност 128 048.60 лева, за което ищецът не заплатил. Цялата необходима работа била изпълнена от подизпълнители на ответника, поради което не е било необходимо той да наема други лица.. Оспорва претенцията за неустойка, като прави и възражение за недействителност на клаузата на чл.66 от договора, като противоречаща на добрите нрави, доколкото не е обвързана с размера на неизпълнената част от договора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба страните са конкретизирали твърденията си.

За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания, както и заключения на ССЕ, СОЕ и СТЕ.

Безспорно е между страните, а и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че между страните са възникнали договорни отношения по Договор за строително-монтажни работи, изработка, доставка и монтаж на технологично оборудване на обект „Чукова малница и силозно складово стопанство“ в УПИ XXII кв.161, гр.Нови Пазар обл.Шумен. По силата на сключения договор „ОБИТЕХ“ ЕООД се е задължил да извърши „комплексно изпълнение по въвеждане в експлоатация на Чукова мелница и силозно складово стопанство, находящо се в УПИ XXII, кв. 161, гр. Нови пазар, обл. Шумен, сключен на 05.06.2017 г. и състоящ се от ЧАСТ I - строително[1]монтажни работи по изграждане на чукова мелница и силозно складово стопанство, съгласно Приложение № 1 от договора и ЧАСТ II - изработка, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на технологично оборудване за чукова мелница и силозно складово стопанство, съгласно Приложение № 2 от договора, срещу договорената цена, а именно: по част I от договора „Строително монтажни работи по изграждане на чукова мелница и силозно складово стопанство“- 2 377 977.62 лева без ДДС или 2 853 731.12 лева с ДДС, а по част II от договора „Изработка, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на чукова мелница и силозно складово стопанство“ - 3 318 422 лева без ДДС или 3 982 106.40 лева с ДДС.