Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 29.12.2016, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 591/2016
Вид
Решение № 204
Подписан
29.12.2016
В сила
31.03.2017
Състав
РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.222 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.148 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Нова

Загора 29.12.2016 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: РОСИЦА НЕНОВА

Съдебни заседатели:

Членове: при секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр.д. № 591 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. София 1000, район „Оборище”, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2/универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България”ЕООД, с ЕИК *********, считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316/, представлявано от Илка Георгиева Д.-Мазгалева – изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт М.Т.Д., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно удостоверяващо подписите с рег. № 5946/2016г. по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара против с ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземане за сумата от 5684.80евро лв.,от които: 4991.35евро - главница, 470.77 евро - договорна лихва от 15.09.2011год. до 26.02.2012год. и 222.68 евро - наказателна лихва от 15.09.2011год. до 26.02.2012год.

Ищецът твърди в исковата си молба, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2009 г. „Банка ДСК” ЕАД била предоставила на В.И.А., ЕГН ********** кредит в размер на 5 000 евро/пет хиляди евро/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 5 000 евро, която сума била усвоена от титуляра на 15.06.2009 г. С договора за поръчителство от 15.06.2009 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД от една страна, като кредитор и П.П.А. от друга страна, като поръчител се обезпечавало изпълнението на задължението на В.И.А. за заплащане на сумите по горецитирания договор за кредит.

Договорът за поръчителство бил подписан от поръчителя П.П.А. на стр. 3 от договора на мястото, предвидено за полагане подпис, три имена и адрес на поръчителя. С полагането на подписа си П.П.А. се съгласявал безусловно със съдържанието на договора.

Съгласно т.2 от договора за кредит срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на усвояването му, т.е. до 15.06.2019 г.

На основание т.8 от договора за кредит, за предоставения кредит Кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от Кредитора, и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партьори” - /Приложение 2 към договора/. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 6.19%, стандартната надбавка била в размер на 7.26 процентни пункта, или лихвения процент по кредита бил общо 13.45%.

На 13.01.2011 г.било подписано допълнително споразумение към Договор за кредит от 15.06.2009 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна като Кредитор и В.И.А. като кредитополучател. В горецитираното допълнително споразумение в т.1.1 се договарял 6 месечен гратисен период по главница без да се променя срокът за издължаване по кредита. В т.6 от горепосоченото допълнително споразумение било посочено, че се запазват и приетите с основния договор обезпечения, а именно: залог върху парични вземания в лева и поръчителството на П.П.А..

На основание чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък на кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 15.09.2011 г. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем съгласно чл. 19.2 от общите условия към договора и „Банка ДСК” ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, за което било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Съдът издал исканата заповед, но ответникът като длъжник възразил срещу вземането.

Твърди се в исковата молба че по силата на Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012 г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България” ЕООД, ЕИК ********* /понастоящем „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********/ цесионер, „ОТП Факторинг България” ЕАД било придобило процесното вземане срещу кредитополучателя В.И.А. и поръчителя П.П.А., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за цесия от 12.07.2012 г.

Било видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба потвърждение от „Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012 г., същият бил влязъл в сила и бил произвел своето действие.

На базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД били изпратили от името и за сметка на цедента уведомителни писма за извършената цесия до В.И.А. и П.П. А. на адресите, посочени от длъжниците в договора за кредит и договора за поръчителство към него, заверени копия на които предоставяли към настоящата искова молба.

Твърди се, ч в този смисъл длъжниците били надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор /цедент/ който бил упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС: решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III ГО. Това обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело. Ищецът представя за прилагане писмени доказателства по делото за доказване на твърденията си.

Ответникът в законоустановения срок по чл.131 от ГПК представя писмен отговор на предявения иск, с който заявява че иска е недопустим и неоснователен тъй като е настъпила погасителната давност и във възражението в заповедното производство се е позовал на нея. С отговора си заявява че неоспорва че е поръчител на длъжника по заема и носи солидарна отговорност с него, но оспорва останалите обстоятелства изложени в исковата молба, а именно че е уведомен за извършената цесия на вземането и за предсрочната му изискуемост. Твърди че исковата молба е неясна поради и което не може да осъществи пълноценно защитата си. Оспорва и истинността на представените от ищеца доказателства. Отново прави възражение за наличие на погаситлна давност.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощникът си юрк. Д. моли съда да уважи предявения иск като признае за установено че ответникът дължи описаните в исковата молба суми или алтернативно, ако съдът приеме че предявения иск не следва да бъде уважен поради липса на покана за предсрочна изискуемост, моли съда да осъди ответника да заплати описаните в исковата молба суми и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. М. моли съда да отхвърли предявените искове по съображенията посочени в отговора на исковата молба. Чрез представената писмена защита от адв. М. се моли съда да отхвърли първоначално предявения иск поради неуведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на вземането преди да е подал заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, както и да отхвърли евентуалния иск тай като не бил поръчителствал за променения договора неговото правоотношение с кредитора е самостоятелно, отделно и независимо от това на длъжника-кредитополучател. Отделно от това се твърди че е настъпила погасителна давност.

След като се запозна с материалите по делото съдът установи следното фактическа и правна страна:

Безспорно е по делото че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2009 г. „Банка ДСК” ЕАД била предоставила на В.И.А., ЕГН ********** кредит в размер на 5 000 евро/пет хиляди евро/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 5 000 евро, която сума била усвоена от титуляра на 15.06.2009 г.

Безспорно е по делото , че с договор за поръчителство от 15.06.2009 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД от една страна, като кредитор и ответника по делото П.П.А. от друга страна, като поръчител се обезпечавало изпълнението на задължението на В.И.А. за заплащане на сумите по горецитирания договор за кредит.

Договорът за поръчителство бил подписан от поръчителя П.П.А. на стр. 3 от договора на мястото, предвидено за полагане подпис, три имена и адрес на поръчителя. С полагането на подписа си П.П.А. се съгласявал безусловно със съдържанието на договора.

Съгласно т.2 от договора за кредит срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на усвояването му, т.е. до 15.06.2019 г.

На основание т.8 от Договора за кредит, за предоставения кредит

Кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от Кредитора, и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партьори” - /Приложение 2 към договора/. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 6.19%, стандартната надбавка била в размер на 7.26 процентни пункта, или лихвения процент по кредита бил общо 13.45%.

На 13.01.2011 г.било подписано допълнително споразумение към Договор за кредит от 15.06.2009 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна като Кредитор и В.И.А. като кредитополучател. В горецитираното допълнително споразумение в т.1.1 се договарял 6 месечен гратисен период по главница без да се променя срокът за издължаване по кредита. В т.6 от горепосоченото допълнително споразумение било посочено, че се запазват и приетите с основния договор обезпечения, а именно: залог върху парични вземания в лева и поръчителството на П.П.А..

На основание чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък на кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 15.09.2011 г. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем съгласно чл. 19.2 от общите условия към договора и „Банка ДСК” ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, за което било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Съдът издал исканата заповед, но ответникът като длъжник възразил срещу вземането.

По силата на

Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012 г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България” ЕООД, ЕИК ********* /понастоящем „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********/ цесионер, „ОТП Факторинг България” ЕАД придобило процесното вземане срещу кредитополучателя В.И.А. и поръчителя П.П.А., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към исковата молба по делото извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за цесия от 12.07.2012г.