Решение № 12305 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12305 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110152008 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „***“ ЕАД срещу Ц. Б. Х. и Е. Б. Х., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

За Ц. Б. Х. сумата в размер на 92.72 евро /181.35 лева/, представляваща 1/2 част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „**“ бл. *, вх. *, ап. *, абонатен номер *, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 20.56 евро /40.21 лева/, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.05.2024 г., сумата в размер на 8 евро /15.64 лева/, представляваща 1/2 част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 2.25 евро /4.41 лева/, представляваща 1/2част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2024 г.

За Е. Б. Х. сумата в размер на 92.72 евро /181.35 лева/, представляваща 1/2 част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*“ бл. *, вх.*, ап. *, абонатен номер **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 20.56 евро /40.21 лева/, представляваща 1/2 част от обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.05.2024 г., сумата в размер на 8 евро /15.64 лева/, представляваща 1/2 част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 2.25 евро /4.41 лева/, представляваща 1/2част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2024 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. Х., чрез назначения му особен представител. В отговора се подчертава, че ответникът не е потребител на топлинна енергия и конкретно за този имот. Поддържа се, че липсват доказателства относно приемането на наследството и кога се е осъществило, поради което се твърди, че липсват доказателства ответникът да е собственик на имота. Изтъква се, че липсват доказателства общите условия на ищеца да са били публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник, съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Оспорва се и изпълнението на задължението на ищеца да достави до имота твърдяното количество топлинна енергия.

Твърди се, че не са изпращани покани до ответника за заплащане на суми и следователно не е налице основание за петендиране на мораторна лихва. Релевирани са възражения за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника Е. Б.

Х.. В хода на производството ответницата изрично представя доказателства за извършено плащане.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД изразява становище по съществото на спор с молба от 23.04.2025г, като представя и писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и всеки от двамата ответници, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки ответник е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. *, находящ се в гр.С., ж.к. „**“ бл.*, вх.*, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Установено от ищцовото дружество е и обстоятелството, че наследодателят на ответници Б. Л. Х. е бил собственик на топлоснабдения имот. Видно от приетата по делото заповед № РД-35-1369/17.04.1981г процесното топлоснабдено жилище е било определено на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ в съсобственост със съпругата му М. С. Х. като обезщетение.

Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ в действащата му към издаване на заповедта редакция, правоимащият придобИ. собствеността на недвижимия имот по силата на самата заповед при условие, че е изплатил разликата, която дължи между стойността на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот. Нормата е материалноправна и като действаща към момента на обезщетяването се спазва при довършване на висящото за него производство п о ЗТСУ. Същевременно не се спори, че е била заплатена дължимата сума. Предвид така посочено следва да се приеме, че ап. *, находящ се в гр.С., ж.к. „*“ бл.*, вх.*, е придобит от Б. Л. Х. в условията на СИО заедно с неговата съпруга, която е починала преди него. Със смъртта на М. Х. е прекратена и семейната имуществена общност, като притежаваната от нея 1/2 ид.ч е била придобита по наследство на основание чл. 5, ал.1 ЗН от съпруга и двете и деца – ответниците в настоящото производство. Предвид това Е. Х. и Ц. Х. са станали собственици на по на 1/6 ид.ч от топлоснабденото жилище всеки от тях, а Б. Х. е станал собственик на 4/6 ид.ч. Така посочените квоти в съсобствеността са намирали приложение в отношенията между съсобствениците и в рамките на част от исковия период, доколкото Б.

Х. е починал през 2021г., а процесният период започва от м.05.2020г.

Същевременно съгласно действащата към 1981г., когато в Б. Х. е придобил права върху топлоснабдения имот, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /обн. ДВ бр. 49/27.06.1975г/ (отм.)., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 3 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - редакцията действаща към спорния период.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно Б. Х. и двамата ответници са били собственици на процесиня апартамент в периода от 01.05.2020г до 28.07.2021г, доколкото видно от представеното по делото удостоверение за наследници Б. Х. е починал на 28.07.2021г и е бил наследен от двете си деца – ответниците в настоящото производство. Предвид това считано от 29.07.2021г до края на исковия период - 30.04.2022г., същите са собственици на по 1/2 ид.ч. от топлоснабденото жилище, като в качеството си на наследници на Б. Х. следва да отговарят по равно и за неговите задължения към „***“ ЕАД през останалата част от исковия период.

Ето защо ответниците и техният наследодател в качеството си на собственици на топлоснабден имот се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота. Същата в качеството си на потребители на топлинна енергия всеки от тях е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан всеки от ответниците и/или техния наследодател с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и няко от ответниците или наследодателя им Б. Х. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Съдът намира за необходимо да посочи, че се явява неоснователно възражението на ответника Б. Х., че не е доказано, че е потребител на топлинна енергия. Същият не е ангажирал доказателства да се е отказал от наследство, а напротив видно от изисканата от съда информация липсва вписан отказ от наследство, направено от Б. Х..

Следва изрично да се посочи, че от страна на ответника Е. Х. е налице и признание на това обстоятелство, тъй като същата е извършила плащане в хода на производството на 4 дължимите от нея суми. Това от своя страна представлява конклудентно признание на всички елементи от фактическия състав на правната номра, уреждаща предявените искове, което следва да се цени по реда на чл. 175 ГПК.