Решение № 36 от 02.03.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. В**, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р** К. Д** при участието на секретаря Н** ЦВ. К** като разгледа докладваното от Р** К. Д** Гражданско дело № 20211300100419 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба на Б** М** Й., ЕГН **********, от град В**, ул.“Александър Стамболийски“059, ет.3, чрез адвокат-пълномощника си А** М** – АК – В**, против АЛ. ИВ. Б., ЕГН**********, живущ на адреса на молителката, за поставяне под пълно запрещение.

В молбата молителят сочи, че АЛ. ИВ. Б. страда от „изоставане в умствено развитие, тежка степен, нарушение на поведението от аутистичен тип“, като бременността с него е протекла паталогично с преждевременно раждане. Изоставането в развитието започнало още от първите месеци на живота на Александър и когато навършил една година и шест месеца прекарал много заболявания, не е могъл да говори и по никакъв начин не е държал адекватно Поради това постъпил на лечение в Университетска специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия в тград София и му е била поставена диагноза „задръжка в нервно-психическо развитие“. На 25.08.2008година АЛ. ИВ. Б. постъпил на лечение в УМБАЛ „А**“, - „Детска клиника“, където му е била поставена диагноза „изоставане в умствено развитие, тежка степен, нарушение на поведението от аутистичен тип“. Въпреки непрекъснатото и дълго лечение в редица други специализирани детски болници, състоянието на Алкесандър не се е подобрило. Бил е записан в СУ“К** и М**“ в град В**н, където му е било провеждано ресурсно подпомагане до осми клас, след което е преустановил 1 посещението на училището и е продължил в Ресурсния център в град В**.

Умствената изостаналост продължавала да се развива и той фактически не е могъл и не може дори сам да се облича и съблича, не си знае името и на колко години е. С експертно решение №2115 от заседание №091 от 04.06.2020 година на ТЕЛК към МБАЛ д-р „С** И**“ АД М**, на ответника му е призната 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, като водещата диагноза и като общо заболяване е прието „тежка умствена изостаналост“ за срок от два години.

От раждането на А** и до сега за него се е грижила ищцата, като негова майка и след като на 09.10.2021 година той е навършил пълнолетие, то тя не може да го представлява, а той не може и изобщо да се грижи сам за себе си.

Това ищцата сочи, че породило правен интерес от завеждането на молбата и се иска от съда да постанови решение, с което да бъде поставен АЛ. ИВ. Б. под пълно запрещение, както и ищцата да бъде определена за временен попечител на ответника..

Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адвоката си поддържат молбата така както е предявена.

В съответствие с разпоредбата на чл.337 от ГПК, съдът придоби лични впечатления от състоянието на ответника, които са отразени в протокола от съдебното заседание, а именно: ответникът присъства в съдебната зала и от самото влизане същият не е в състояние да се установи в покой, разхожда се из залата, тананика си, издава странни звуци, но не проявява агресивност. Не е възможно да се установи какъвто и да било контакт със същия, въпреки направените опити от съда.

Представителят на ОП-В** счита, че предявеният иск е основателен и доказан, и като такъв предлага да бъде уважен.

ВОС, като взе предвид постъпилата молба и съобразявайки се с представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Б**а М** Й., ЕГН **********, от град В**, ул.“А** С**“№**, ет* е майка на АЛ. ИВ. Б., ЕГН**********, и живеят заедно на един адрес, като тя се грижи изцяло и сама за ответника, тъй като бащата е напуснал семейството през 2013 година.

От показанията на двамата разпитани свидетели – Д** Т** и О** У**, които са живели заедно с ищцата и ответника в първите години след раждането на А** се установява, че още след раждането на А**р са разбрали, че той има заболяване. Поради това дълго време са го водили по лекари в С**, тъй като не се е развивал нормално, не можел нищо да прави сам, каквото положение продължава и до днес, поради което се налага да бъде непрекъснато обгрижван. Не говори, не разбира какво му се говори, издава звуци непрекъснато, на памперси е и не може сам дори да се храни, да пие 2 вода. Поради това, всички тези грижи във връз с неговия живот ги осъществява майка му.

На основание чл.336 от ГПК съдът в съдебно заседание придоби непосредствени впечатления от лицето, чието запрещение се иска. Съдът констатира, че действително с ответника не може да бъде осъществен нито зрителен, нито речеви контакт, не може да бъде задържано вниманието му с нищо, неконтролируемо е поведението му във всякакъв смисъл – движи се непрекъснато и не може да бъде спрян, издава непрекъснато звуци, говори се сам, но не може да се разбере какво точно говори.

По делото е представена и приета съдебно-психиатрична експертиза/л.60 от делото/от д-р Н.Н., който е дал заключението, че ответникът страда от тежка умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи. Уврежданията се класифицират като тежки и тези мозъчни отклонения са както трайни, така и необратими.

Тотално изгубени са възможностите за нормално общуване с околните, не е способен да се ориентира в конкретна обстановка, да взима правилни решения, да формира адекватно поведение, не е в състояние сам да се грижи за себе си и да защитава личните си и имуществени интереси. Поради това др Н. счита, че са налице критерии и основания от Закона за здравето за поставянето му под пълно запрещение.

Горните фактически констатации, съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и изслушаната експертиза.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск e с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, от легитимно легитимирано лице – майка на ответника, т.е негов близък, като се иска поставяне под запрещение. Иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На първо място искът е допустим, тъй като ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск с оглед разпоредбата на чл.336, ал.1 ГПК, което се доказва с приложения акт за раждане на АЛ. ИВ. Б., от който е видно, че Б. Т. Й. е негова майка/л.6 от делото/.

На второ място иска е основателен - под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие и ли душевна болест, които не им позволят сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си. Тоест в конкретния случай са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.5, ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение, а именно: същият страда от тежка умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи – психично заболяване по смисъла на чл.5 от ЗЛС и в резултат на заболяването не е в състояние да се грижи за себе си и за работите си и да защитава интересите си. Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под запрещение, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и 3 поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита на интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси.

В конкретния случай, както от заключението на вещото лице, така и от личните впечатления на съда от състоянието на ответника, и от разпита на двамата свидетели, се установява, че и към настоящия момент са тотално изгубени възможностите за нормално общуване с околните, ответникът не е способен да се ориентира в конкретна обстановка, да взима правилни решения, да формира адекватно поведение, не е в състояние сам да се грижи за себе си и да защитава личните си и имуществени интереси. Налице са медицинския и юридическия критерий за поставяне на ответника под пълно запрещение. Само с тази форма на ограничаване на дееспособността му ще се постигнат целите на личната и имуществената превенции от негативните последици на проявите на тежкото заболяване.

Доколкото към настоящия момент липсват други механизми, които да определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на отхвърляне на иска за поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че приложението на този институт не противоречи на основните принципи, заложени в Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26.01.2012 година, обнародвана в ДВ, бр.12/10.02.2012 година.

С оглед изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да постави ответника под пълно запрещение и изпрати препис от решението след влизането му в сила, на органа по настойничеството и попечителството по постоянния адрес на ответника – град В**, ул.“А** С**“0**, ет.**, за назначаване на попечител на същия. Същевременно следва да бъде уважено направеното искане в молбата на ищцата, същата да бъде определена за временен попечител на АЛ. ИВ. Б. и да се допусне предварително изпълнение на решението, с оглед защита на интересите на ответника.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО

ЗАПРЕЩЕНИЕ АЛ. ИВ. Б.,

ЕГН**********, живущ в град В**, ул.“А** С**“059, ет.3, област В**, на 4 основание чл.5 от ЗЛС.

ОПРЕДЕЛЯ КАТО ВРЕМЕНЕН ПОПЕЧИТЕЛ Б* М** Й., ЕГН

**********, от град В**, област В**, ул.“А** С**“059, ет.3, майка на АЛ.

ИВ. Б..

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община В**, област В** за учредяване на настойничество и определяне на попечител.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – С**.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________ 5