Определение № 84 от 31.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Перник, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500055 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от ГПК.

С разпореждане № 14916 от 13.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4761/2023 г. на Районен съд Перник, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „А1 България“ ЕАД срещу Д. Г. П. за следните вземания по рамков договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден № ***:

- сумата от 39,22 лв., претендирана като такса за събиране на дължими суми;

- сумата от 2,00 лв., претендирана като неустойка – обезщетение за обработка на просрочени задължения;

- сумата от 5,49 лв., претендирана като лихва за забава върху сумата от 39,22 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.08.2023 г.;

- сумата от 0,33 лв., претендирана като лихва за забава върху сумата от 2,00 лв. за периода от 13.01.2022 г. до 30.08.2023 г.

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с която се иска неговата отмяна и връщане на делото с указания до районния съд да издаде заповед за изпълнение за тези вземания.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт – 413, ал. 2 ГПК вр. чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Претендираните неустоечни вземания (такса в размер на 39,22 лв. и неустойка в размер на 2,00 лв.) са свързани с рамков договор за предоставяне както на електронни съобщителни услуги, така и на мобилни устройства чрез конкретни договори за продажба на 1 изплащане. Договорът е сключен с физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на него предвид кредитния характер на продажбата на изплащане приложение по аналогия намира разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо, клаузите, въз основа на които са извършени претендираните неустоечни начисления, са нищожни по силата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Нищожността на тези клаузи обуславя недължимост както на главните вземания за неустойки, така и на акцесорните претенции за лихви за забава върху тези неустойки.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил искането в тази му част. По тези съображения обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14916 от 13.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4761/2023 г. на Районен съд Перник, в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „А1 България“ ЕАД срещу Д. Г. П. за следните вземания по рамков договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден № ***:

- сумата от 39,22 лв., претендирана като такса за събиране на дължими суми;

- сумата от 2,00 лв., претендирана като неустойка – обезщетение за обработка на просрочени задължения;

- сумата от 5,49 лв., претендирана като лихва за забава върху сумата от 39,22 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.08.2023 г.;

- сумата от 0,33 лв., претендирана като лихва за забава върху сумата от 2,00 лв. за периода от 13.01.2022 г. до 30.08.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2