Решение № 149 от 13.07.2022, Районен съд - Левски

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. ЛЕВСКИ, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20224410100151 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***” ЕАД, гр.София против ЮЛВ. М.. Ш. от с.Асеновци, общ.Левски, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 10.06.2020 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „***" ООД и „Микро Кредит" АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу ЮЛВ. М.. Ш., произтичащи от Договор за заем Microcredit №9002-00009296 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9002-00009296 и двата от дата 19.11.2019г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди, че процесният договор за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Посочва, че „***" АД /сега „***" ЕАД/ била правоприемник на „***" ООД.

Твърди, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на 1 вземането от името на „Микро Кредит" АД с Уведомително писмо с изх.

№УПЦ-П-МКР/9002-00009296 от дата 16.06.2020г., изпратено с известие за доставяне от страна на „***" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „***" АД от дата 16.06.2020г., за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Твърди, че писмото било получено лично от ответника на 17.06.2020г.

Твърди, че процесното вземане произтичало от сключен на 19.11.2019г. между „Микро Кредит" АД и ЮЛВ. М.. Ш. договор за заем MicroCredit №9002-00009296, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 400.00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпускал кредитът, били неразделна част, както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Твърди, че подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 400.00 лева, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия.

Посочва, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Твърди, че заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 70.43 лева, на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 52.27 лева, като първата погасителна вноска била платима на 30.12.2019г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 470.43 лева.

Твърди, че на основание попълнен и подписан от

Заемополучателя формуляр Искане за допълнителни услуги, на

19.11.2019г. между „Микро Кредит" АД и ЮЛВ. М.. Ш. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9002-00009296, съгласно 2 който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на Заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение №1 към договора, което било предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписването му клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 307.44 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 9 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 34.16 лв., при първа погасителна вноска, платима на 30.12.2019г. Твърди, че на длъжника била начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 35.99 лв. за периода от 01.03.2020г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди, че срокът на договора изтекъл на 30.08.2020г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че заемополучателят не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

По образувано ч.гр.д. №20224410100038, по описа на PC Левски била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на процесната искова молба.

Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните дължимостта на следните вземания: 321,11 лв. – главница по договор за заем; 44,76 лв. - договорна лихва за периода от 29.02.2020г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 30.08.2020г. (падеж на последна погасителна вноска); 35,99 лв. – лихва за забава за периода от 01.03.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В проведеното по делото съдебно заседание се явява лично. Заявява, че иска да погаси дължимите суми по договора за кредит, но до момента не е имал финансова възможност.

Твърди, че ще има възможност да започне да плаща от следващия месец.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

3

Установява се от приложеното ч.гр.д. №38/2022г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №20 от 26.01.2022г., с която е разпоредено длъжникът Ю. М. Ш. да заплати на ищеца в настоящото производство „***“ ЕАД следните суми: 321,11 лв. – главница по договор за заем MicroCredit №9002-00009296 и Договор за допълнителни услуги към него; 44,76 лв. - договорна лихва за периода от 29.02.2020г. до 30.08.2020г.; 239,12 лв. – неплатена вноска по договор за допълнителни услуги за период от 29.02.2020г. до 30.08.2020г.; 35,99 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2020г. – 25.01.2022г.; 23,53 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.01.2022г. до изплащане на вземането. Срещу заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от длъжника в законоустановения едномесечен срок.

Установява се от Договор за заем MicroCredit №900200009296/19.11.2019г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника ЮЛВ. М.. Ш., че на последния е предоставена в заем сума в размер на 400 лв.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,47 %, годишен процент на разходите 48,90%, като общата дължима от заемателя сума е в размер на 470,43 лв. която същият се е задължил да върне при следните условия: за срок от 9 месеца, чрез заплащането на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 52,27 лв., дължими на 30-то число на съответния месец.

Представен е по делото погасителен план към договора за заем, като се установява, че същият е подписан от заемополучателя и заемодателя.

Представени са Общи условия към Договор за заем Microcredit от дата 15.07.2019г., които се установява, че са подписани от заемополучателя на 19.11.2019г.

Съгласно т.18 от Общите условя, при забава на дължима погасителна вноска, за всеки календарен ден от забавата заемополучателят дължи законната лихва за забава.

Съгласно т.22 от Общите условия, заемополучателят е уведомен и дава изричното си съгласие за това, че Микро Крдит може по всяко време да прехвърли както правата, така и задълженията си по Договор Microcredit на 4 избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на заемополучателя.

Установява се от Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., Анекс №1 от 11.12.2015г. към рамковия договор, Анекс №3 от 16.12.2016г. към рамковия договор, Анекс от 21.02.2020г. към рамковия договор, както и Приложение №1/10.06.2020г. към рамковия договор, че заемодателят „Микро Кредит“ АД е прехвърлил в полза на ищеца в настоящото производство „***“ ЕАД /правоприемник на „***“ АД и „***“ ООД/ вземането си срещу ответника ЮЛВ. М.. Ш., произтичащо от процесния Договор за заем MicroCredit №9002-00009296/19.11.2019г.

По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по договора от цедента „Микро Кредит“ АД.

Установява се от представено по делото пълномощно, че цедентът „Микро Кредит“ АД, е упълномощил цесионера „***“ АД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците, чиито вземания са прехвърлени по силата на рамковия договор.

Установява се от Уведомително писмо изх.№УПЦ-П-КМКР/900200009296/12.06.2020г. и Известие за доставяне от Български пощи АД, че длъжникът ЮЛВ. М.. Ш. е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания по процесния договор за заем, посредством уведомително писмо от цедента „Микро Кредит“АД, чрез пълномощника „***“АД, получено от длъжника на 17.06.2020г.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установяват следните обстоятелства:

Заемната сума е предадена в брой на заемополучателя на 19.11.2019г.

Дължими по договора за заем са главница в размер на 400 лв. и договорна лихва в размер на 70,43 лв.

Платени от заемополучателя са главница в размер на 78,89 лв. и лихва в размер на 25,67 лв.

Дължим остатък - главница в размер на 321,11 лв. и лихва в размер на 44,76 лв.

Лихвата за забава, дължима от ответника вследствие на забавеното плащане по процесния договор за паричен заем - от датата на изпадане в забава - 01.03.2020г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК - 25.01.2022г., е в размер на 5

49,35 лв.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим. Паричните суми, предмет на иска по чл.422 ГПК са част от претендираните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№38/2022г. по описа на РС-Левски. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК предвид постъпилото в срок възражение по чл.414 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна, поради следните съображения:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валиден договор за заем между „Микро Кредит" АД и ответника, по силата на който ответникът да се е задължил за посочените в исковата молба главница и лихви; изпълнение на задълженията на заемодателя по договора; валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на които в полза на ищеца да е прехвърлено вземането спрямо ответника; съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем между ответника ЮЛВ. М.. Ш. и „Микро Кредит" АД.

Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена. Установено е от заключението на вещото лице предаване на паричната сума, предмет на договора, предвид на което е завършен фактическия състав на договора за заем. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза са налице частични плащания от заемателя, които ценени в съвкупност с останалия доказателствен материал представляват извънсъдебно признание за наличието на облигационно правоотношение по договора за заем. Дължимостта на вноските по договора за заем и не се отрича от ответника.