Решение № 40 от 26.10.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр.Велинград, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215210200334 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ИВ. ТР. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 65, действаща в качеството на управител на „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, ЕИК 202966235, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 65, против Наказателно постановление № 584870-F588297/29.06.2021 г. на Жулиета Никова Михайлова - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

(петстотин лева), на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено административно нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ) във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

1

В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Алтернативно, твърди се, че са налице предпоставките за приложение на чл.

28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. С жалбата не е направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от управителя си И.Ч. и процесуалния представител адв. Йордан Аршинков.

Поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Процесуалният представител адв. Йордан Аршинков изрично заявява, че не претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Милен Трифонов в съдебно заседание. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на въззиваемата страна и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.01.2021 г. в 14:30 часа била извършена оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП в обект – магазин за цветя, находящ се в гр.

Велинград, бул. „Съединение“ № 65, стопанисван от „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД . При проверката било констатирано, че „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. От изведения периодичен отчет от монтираното в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-150 с инд. № DТ763225 и ФП 02763225, за периода 01.01.2020 г. – 22.01.2021 г., се установило, че част от извършените продажби на стоки и услуги от „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, на стойност 26425,87 лв., са регистрирани в данъчна група „А“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % данък върху добавената стойност (ДДС), както и за продажби, за които не се начислява 2

ДДС, вместо в група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Нарушението било открито и документирано с ПИП № 0074227/22.01.2021 г. и не е довело до неотразяване на приходи. Обяснения дал сервизния техник Костадин Овчаров на проверяваното дружество, в които посочил, че при преминаване от работа с департаменти към работа с артикули и програмиране на параметрите на артикулите същите са записани в данъчна група „А“, като при установяване на това артикулите са програмирани в данъчна група „Б“. Установеното било преценено като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД не изпълнило задължението си в качеството си на лице по чл. 3 от посочената наредба да регистрира всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, като в група „Б“ следвало да отнесе част продажбите за периода от 01.01.2020 г.- 22.01.2021 г., на стойност 26425,87 лв., тъй като те представлявали стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № F588297 от 04.02.2021 г., екземпляр от който бил връчен на Величка Бориславова Борикова - упълномощен представител на дружествотожалбоподател „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД. АУАН бил подписан без възражения. В законоустановения срок не били подадени и писмени възражения по АУАН, съгласно чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление (НП), в което било връчено на жалбоподателя на 04.08.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и останалите гласни и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на свид. Русанка Владимирова П. – актосъставител са обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна 3 страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предвид обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалваното НП, както и на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което го опорочава. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).

Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. Към неговата форма и 4 съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В теорията и съдебната практика е изведен следният практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца. Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, лицата по чл.

3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от 5 облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В процесния случай от обстоятелствената част на АУАН и НП по никакъв начин не става ясно кои са продажбите, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, респ. какъв е техният предмет. В АУАН е посочено само, че част от извършените продажби на стоки и услуги, за периода от 01.01.2020 г. – 22.01.2021 г., са регистрирани в данъчна група „А“, вместо в данъчна група „Б“, но нито е посочен предмета им, нито тяхната стойност. В НП е отразено, че част от извършените продажби на стоки и услуги, за периода от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., на стойност от 24630,67 лв., са регистрирани в данъчна група „А“, вместо в данъчна група „Б“, но отново не е посочено кои са тези продажби, какъв е предметът им. Следователно, на първо място, от съдържанието на АУАН и НП се налага извод, че в случая между АУАН и НП не е налице съответствие относно описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е и з в ъ р ш е н о . Установената в АУАН фактическа обстановка не е възпроизведена по идентичен начин в НП. Отделно от това, следва да се отбележи, че попадането на съответната продажба на стоки и услуги в съответната данъчна група зависи именно от нейния вид и предмет, поради което и фактите, свързани с вида и предмета на продажбите са съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Правнорелевантните за наказания субект факти следва да се съдържат в самия правораздавателен акт, а не да се извличат от доказателствата по делото. Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти и обстоятелства, относими към 6 съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него. Началото на административнонаказателното производство се слага с АУАН, поради което в същия следва да са отразени всички съставомерни признаци на административното нарушение и поради това той не може да препраща за тези факти към други документи. В процесния случай в АУАН и в НП нарушението не е описано пълно, точно и ясно, тъй като не става ясно кои точно са продажбите, които са регистрирани в данъчна група „А“, вместо в данъчна група „Б“. При това положение съдът счита, че е накърнено правото на защита на нарушителя да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му.