Решение № 19532 от 29.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19532 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20241110174256 по описа за 2024 година

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 405267/12.12.2024г., уточнена с молба вх. № 89889/13.03.2025г., с която ищецът А. Н. И. е предявил срещу ответника ******* обективно кумулативно съединени главен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г., евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г., както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 236.96 лева (след допуснато увеличение на първоначалния размер на иска от 231.96 лева по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 02.10.2025г.), представляваща недължимо платена сума за възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба12.12.2024г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 21.04.2023 г. сключил с ******* договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 800лева, по който следвало да върне сума в общ размер от 827.04 лева, от която лихва от 3.38% в размер на 27.04 лева, при посочен годишен процент на разходите от 49.85% за срока на кредита от 12 месеца. Поддържа, че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответника, като в договора за потребителски кредит не бил посочен конкретен размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като получил заемната сума в размер на 800.00лв. ищецът установил, че ответникът е начислил сума в размер на 236.96лв. за такса за обезпечение с поръчителство, която услуга се предоставяла от партньор на *******. Твърди, че на 24.04.2023 г. заплатил на ******* задължения по договора за потребителски кредит в общ размер от 1064 лева. Поддържа, че процесният договор за 1 потребителски кредит е недействителен, тъй като вноски но договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит и в ОУ, както и поради това, че в чл.5.3 от ОУ сключването на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит и същото било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит и съставлява задължително условие за кандидатстването. Навежда възражение, че не е сключвал договор за поръчителство и такъв не й бил предоставен. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит.

Твърди, че разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство са в размер над 70%, с оглед на което посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответства на действително уговорените такива, така и била налице неяснота при определяне на ГПР, което имало за последица недействителност на договора. Поддържа, че клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 е нищожна, като неравноправна по смисъла па чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите па чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023 г. с посочените в исковата молба параметри. Поддържа, че предявените искове са неоснователни. Оспорва исковете при твърденията, че на кредитополучателя е била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит. Твърди, че в договора били посочени размерът на общата сума по договора, която подлежала на връщане, както и били упоменати броят на дължимите в срока по договора месечни вноски в общ размер на главница и лихва, както и били посочени лихвеният процент и ГПР. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че кредитополучателят е уведомен предварително за изискването на кредитора за предоставяне обезпечение. Възнаграждението за предоставената от Multitude Bank (Малта) услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит. Процесният договор за кредит бил сключен при спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият ГПР в договора за 2 кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г., от който се установява, че на посочената дата между А. Н. И.

(кредитополучател) и ******* (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 800 лева, със срок на издължаване от 30 дни, при лихвен процент (ГЛП) – 3.38 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 49,85 %.

Съгласно чл. 5 от договора за заем, страните се съгласяват същият ще бъде обезпечен с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. В чл. 9.1 от договора е предвидено, че заемателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит, като уведоми писмено дружеството в 14-дневен срок от сключването на договора. В случай че заемателят упражни правото си на отказ, същият се задължава да върне на дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Срокът за връщане на кредита започва да тече от датата на получаването на уведомлението на заемателя за упражняване на правото му на отказ. Съгласно чл. 9.3 от договора за заем, в случай че заемателят не се възползва от правото си по чл. 9.1. в предвидения за това срок, той окончателно губи тази възможност.

Приет по делото е договор за гаранция (поръчитество) от 21.04.2023 г., сключен между Multitude Bank p.l.c. (гарант) и А. Н. И. (клиент), по силата на който, съобразно чл. 1.5 от договора, гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за заем, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор. В чл. 1.4 от договора за гаранция са посочени параметрите на договора за заем, а именно: договор за заем, сключен между заемодателя и клиента на 21.04.2023 с номер на договора 1255790, отпусната сума 800.00 и дата на плащане 21.05.2023 г. В чл.1.6 от договора за гаранция е предвидена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство): сумата, в размер от 236.96 лв., дължима от клиента за предоставената гаранция.

3

В чл. 2.1 от договора за гаранция от името на ответника е декларирано, че потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договор ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Договорът за гаранция се прекратява, ако заемодателят не предостави заем на клиента или ако клиентът се откаже от договора за заем съобразно условията му.

В чл. 3.1 от договора е предвидено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговоря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем между клиента и заемодателя. Съобразно чл. 3.2 от договора за гаранция, клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин посочен в Общите условия към договора. Плащането на таксата се дължи в срок съгласно чл.1 т.6 от настоящия договор.

По делото е прието и заключение на допусната съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че на 21.04.2023 г. е усвоена сумата по отпуснатия кредит в размер на 800.00 лв. от А. Н. И., чрез електронната система за разплащания на ******. Общият размер на заплатената сума от ищеца суми по процесния договор за заем възлиза на 1 064.00 лв. Съобразно заключението, сума за допълнително избрана услуга към Multitude Bank от 236.96 лв. е платена на 24.04.2023 г., като сумата не е задържана от *******. Вещото лице е допълнило, че размерът на ГПР по процесния договор би бил 79.47 %, ако при неговото изчисление бъде взето предвид и възнаграждението за обезпечение съгласно чл. 5 от Договор за потребителски кредит 1255790/21.04.2023 г. в размер на 236.96 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е предявил обективно съединени установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 4, вр. чл.11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на недължимо платените суми по нищожния договор.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 4, вр. чл.11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023 г. с ******* с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г. и на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г., а именно, че договорът е действителен, клаузата е равноправна, че 4 не представлява скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречи на закона и добрите нрави.