Решение № 333 от 28.04.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Шумен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630102263 по описа за 2024 година

Предявени са пет обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.

1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ - по отношение на претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва; с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 24.09.2023 г., с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - по отношение на претенцията за заплащане на такси за периода от 04.01.2023 г. до 29.08.2023 г. и с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 309а, ал.1 от ТЗ - по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 260, представлявано от Димитър Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева прокурист, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*** № 8, ет.4, чрез пълномощника си – адв.

Христина Христова Иванова от САК срещу О. Т. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.

Вехтово, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „Хан Аспарух” № 1.

Ищцовото дружество твърди, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен между „Юробанк България” АД, от една страна и О. Т. Н., ЕГН **********, от друга страна, предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 11 152 лв., като ответникът се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В съответствие с договора, ответникът усвоил изцяло предоставените от банката парични средства от разплащателна сметка с IBAN: BG67BPBI79461064414701, разкрита на името на О. Т. Н., при „Юробанк България” АД, в деня на сключване на договора.

Излага, че в чл. 3 от договора, страните се съгласили, че за усвоения кредит през 1 първите 12 месеца, кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 8.450 %, а от тринадесетият месец на договора до крайния срок за издължаване на кредита, кредитополучателя дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. Посочено било, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева /за краткост ПРАИМ/, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите надолу. Следователно твърди, че при сключването на договора възнаградителната лихва била в размер на 8.450% годишно за първите 12 месеца. От тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на кредита към фиксирана договорна надбавка се прибавял Референтен лихвен процент. Тя подлежала на актуализация на тримесечна база, при условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от договора.

На следващо място сочи, че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора за кредит, страните изрично били уговорили и дължимоста на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги, във връзка с процесния кредит. В този смисъл претендираната от ищеца сума в общ размер на 93.50лв. - такси, представлявала сбор от:

- 7 бр. непогасени месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит на обща стойност 24.50 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от договора;

- 7 бр. такси на обща стойност 69 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел XVI, б. „В“, т. 10.

Заявява, че според чл. 7 от договора, процесният кредит се погасявал на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. По аргумент от чл. 8, вр. чл. 6 от договора и видно от представения като доказателство погасителен план, погасителните вноски се изплащали до 03-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси бил до 03.08.2029 г.

Излага, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължил да заплати обезщетение за времето на забава /мораторпа лихва/ върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определял от Министерски съвет /по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит/.

Заявява, че кредитополучателят не бил изпълнил договорните си задължения по чл. 4, чл. 7 и чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., а именно: не бил заплатил на банката дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не бил заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва, съгласно чл. 9; не бил заплатил дължимите такси, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора.

Съгласно чл. 14 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноска по кредита, банката можела да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.

Съгласно договореното в чл. 19 от процесния договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябвало да бъдат направени в писмена форма и щели да се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.

Твърди, че на основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 03.01.2023 г. и следващите, съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 2

03.08.2021 г., банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока било обективирано в нарочна Покана чрез ЧСИ Даниела Златева с № 876 в регистъра на КЧСП и район на действие ОС - Шумен, изпратена до ответника О. Т. Н.. Поканата била достигнала до длъжника на 10.08.2023 г., като това била и датата, която считали за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното задължение.

В исковата молба се уточнява, че претендираната от ищеца сума в размер на 144 лв. такси, дължими във връзка с връчване на покана за обявяване на предсрочната изискуемост по банковата сделка, представлявала сбор от разходите на банката, във връзка с връчване на поканата до кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите били действително заплатени от Банката, в доказателство на което прилагали 2 бр. банкови бордера, удостоверяващи извършените плащания към съдебните изпълнители. Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи доказателства заедно с извлечението от сметка, считали че съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост било задължително условие за защита правата на кредитора. Предвид това, разходите по това необходимо уведомяване за обявяването на изискуемостта следвало да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника, поради което същите се претендирали като такси във връзка с договора.

„Юробанк България” АД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по процесния договор, като на 10.10.2023 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника О. Т. Н., ЕГН **********, по което било образувано ч. гp. дело 2250/2023г. по описа на Районен съд – Шумен.

Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гp. дело 2250/2023г. по описа на Районен съд — Шумен, срещу длъжника било образувано и се водило изпълнително дело № 184 от 2024 г., по описа на ЧСИ Даниела Златева.

Издадената Заповед за незабавно изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ад. 1, т. 2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си.

С настоящата искова молба предявяват пет обективно съединени положителни установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, първият от които с цена на иска 9 773.71 лева, представляващ главница по Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., вторият с цена на иска в размер на 549.06 лева - претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната лихва за периода от 03.01.2023 г. до 10.08.2023 г., третият с цена на иска 352.71 лева - претенцията за заплащане на обезщетение за мораторна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 24.09.2023 г., четвъртият с цена на иска 93.05 лева – такси за периода от 04.01.2023 г. до 29.08.2023 г. и петият с цена на иска 144.00 лева – обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 09.10.2023 г. до изплащане на вземането.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството. За него се явява процесуален представител – адв. Йордан Йорданов от САК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства счита, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

3

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими и частично основателни. Излага, че по отношение на клаузата за включване в задълженията на заемополучателя и на еднократна такса за оценка на кредитоспособността в размер на 300.00 лв., вписана в чл. 5, т. 1 от Договора за потребителски кредит, счита същата за нищожна. Съгласно чл. 10а , ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска предхождала сключването на договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 от ЗПК, който предвиждал, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценявал кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава представена от потребителя или в действителност се касаел за осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за отпускане на заема, не се касаело за извършване на услуга, още повече, че не било ясно посочено еднократната такса за оценка на риска как била определена и за какво точно действие се дължала /чл. 10а, ал. 4 от ЗПК/. Поради което доколкото оценката на риска предхождала сключването на договора, то тази дейност касаела усвояването на кредита във връзка с което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК била предвидена забрана за кредитора да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.