Решение № 12743 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12743 гр. С, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИ. ИВ. М.А при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. М.А Гражданско дело №

20231110133470 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Ч. К. Ц. срещу „ЕГТ“ ООД искове:

- с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ищеца е извършена дискриминация, основана на признак „лично положение“ за това, че ответното дружество не му осигурило еднакви условия на труд като не му предоставило възможност за работа „от разстояние“ в периода от 14.03.2022 г. до 30.06.2022 г. ; от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г. и от 02.01.2023 г. до 30.03.2023 г. и иск;

- с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от извършената спрямо него дискриминация.

Ищецът поддържа, че между него като служител и ответника като работодател бил сключен Трудов договор от 24.02.2022 г., съгласно който ищецът бил назначен на длъжността „програмист софтуерни приложения“. Сочи, че при започване на работа бил уведомен, че е налице извършване на работа от разстояние /т. нар. хоум офис/. Посочва, че това не било вписано в трудовия договор, но било установено на практика като форма на организиране на работата в дружеството. Посочва, че отдалеченият достъп бил възможен след настройка на акаунта на съответния служител, какъвто достъп получил и той. Посочва, че някои от неговите колеги ходели в офиса 2-3 месечно, а имало и такива, които работели единствено от разстояние. Твърди, че при работа от разстояние служителят уведомява прекия си ръководител по телефон или електронна поща. Посочва, че през първите шест месеца след сключване на трудовия договор е ходел в офиса на дружеството, след което е започнал да работи и от разстояние, като уведомявал за това прекия си ръководител Б Т. В началото на март 2023 г. ищецът подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. му предстояли изследвания и операция. Посочва че ползвал отпуск, след което работел дистанционно чрез VPN, за което уведомил прекия си ръководител Б Т и директора П П..

Последните на проведена среща го информирали, че в последния работен ден трябва да се яви в офиса на дружеството, за да предаде каквото е необходимо. Докато работел „хоум 1 офис“ в дните на предизвестието ищецът получил обаждане от прекия ръководител на Б Т – И А. Последният се държал грубо и неуважително с ищеца и заявил, че ако не се явява на работа три дни ще бъде дисциплинарно уволнен и че за него се прекратява хоум офиса, тъй като е „в предизвестие“. Посочва, че тормозът на работното му място е започнал още докато е работел в офиса на дружеството, тъй като му било дадено неизправно оборудване, а на друг служител – напълно технически изправно такова.

Поддържа, че спрямо него е осъществено дискриминационно отношение по признак „лично положение“, като в процесните периоди съгласно уточнителна молба от 08.04.2024 г. и уточнителна молба от 30.10.2024 г. не била предоставена възможност да работи „от разстояние“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва исковете. Поддържа, че претенцията на ищеца не е за наличие на дискриминация, а се твърдят вреди от деликт. Оспорва да е налице реализирана спрямо ищеца дискриминация. Посочва, че на служителите била предоставена възможност да работят дистанционно, когато спецификата на работата и заетостта на конкретния служител го позволява, а преценката за това е възложена на ръководителя на съответния служител. Посочва, че ищецът нееднократно е работил дистанционно. Оспорва твърдението, че други служители никога не са били в офисите на работодателя. Сочи, че практиката на дружеството е резултатите от работата от разстояние е да се отчитат на работното място в офисите на дружеството. Поддържа, че на ищеца не е отказвана възможността да работи от разстояние, предоставена му е VNP връзка и дори от твърденията в исковата молба е видно, че е работил по този начин. Оспорва да е налице реализиран спрямо ищеца тормоз в сочения в исковата молба телефонен разговор, като твърди, че в случая се касае за субективно отношение на ищеца към изказванията, а не обективно по-неблагоприятно третиране. Оспорва претенцията и по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /.

Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението /т.1/ и осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените вреди /т. 3 /.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. ищецът следва да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е налице дискриминация, за което указания са му надлежно дадени с доклада на делото. Едва при доказване на тези факти законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на иска.

В случая не се спори между страните, установява се от представените писмени доказателства и е отделено за безспорно с доклада по делото, че между страните е сключен Трудов договор от 24.02.2022 г., съгласно който ищецът е назначен на длъжността „програмист софтуерни приложения“, както и че договорът е прекратен считано от 30.03.2023 г.

От показанията на разпитания по искане на ответника свидетел - П А. С се установява, че същият е служител на ответното дружество на позиция Директор на Дирекция „Казино мениджмънт системи“, а отделът, в който е бил служител ищецът „Софтуерни разработки“, се занимава с разработването на софтуер и хардуер за казина и игрални зали. Според свидетеля в дружеството има неофициална практика служители да работят от разстояние, като това зависи дали конкретните задачи в конкретния момент налагат използването на определен хардуер, за да бъде свършена задачата. Необходимият хардуер според свидетеля съставлява игрален автомат, устройство за приемане на банкноти, 2 работата с който следва да се извърши на място в офиса. Поради това посочва, че работата от разстояние е по изключение. Поддържа, че ищецът нееднократно е работил от разстояние по негово искане. Сочи, че работата от разстояние се разрешава устно от прекия ръководител или ръководителят на отдела и се реализира чрез отдалечен достъп през VPN.

Посочва, че е възможно служител да работи от дома си и без да е реализирал достъп през VPN, когато следва да разпише код и само за резултата от работата си да влезе през VPN.

От разпита на призования по искане на ищеца свидетел И. А. А се установява, че същият е работел в ответното дружество в периода от февруари 2022 г. до март 2023 г. на длъжност Мениджър на отдел „Казино мениджмънт системи“, а ищецът е бил служител в този отдел като старши програмист. Поддържа, че не си спомня да е провеждал разговор с ищеца, в който да му е казвал, че няма право да работи хоум офис, тъй като вече е в предизвестие. Сочи, че служителите работели „хоум офис“ по лично усмотрение според задачите, които имат да изпълнят, като при поискване винаги са ползвали този начин на работа. Поддържа, че на ищеца никога не е отказвал или забранявал да работи „хоум офис“.

Сочи, че вътре в самия екип на отдела програмистите се разбирали поотделно и не е имало нужда от неговото одобрение, като само са информирали останалите, че съответният ден са „хоум офис“. Посочва, че за него са от значение резултатите от работа, като разпределянето на времето и натовареността е по усмотрение на съответния служител. Посочва, че е било достатъчно устно да е информиран за работата от разстояние, но се е случвало служители и да не са го информирали. Посочва, че при задача да се напише код не е нужно да се влиза в системата, тъй като това е творческа задача. Посочва, че ищецът е работел по проект „Мулти кърънси био аксепт“ за банкомат, което е отговорна задача, за която му помагали по-младши програмисти. Работата на ищеца по проекта не изисквала постоянна VPN връзка, но му е трябвал физически хардуер - компютър, биоаксептор, захранване, монитори и т.н. като банкомат. Освен това за работата по проекта била предоставена и физическа каса с различни копюри – банкноти, които са в обръщение, които той трябва да прекара през биоаксептора/банкомата, за да може да ги прочете с оглед проверка дали са фалшифицирани.

Твърди, че този хардуерът тежи около двадесет килограма, а и не може да се изнесе от офиса на дружеството, т.к. има много механични и електрически части по него. Поради това когато се налага работа с него служителят трябва да бъде в офиса, а когато се пишат задачи по алгоритмите е възможен „хоум офис“, но за проверката им не е възможна работа с хардуера от разстояние. Твърди, че в периода от февруари 2022 г. до март 2023 г. ищецът е ползвал хоум офис, като към него не е имало по-различно и специално отношение.

От разпита на призования по искане на ищеца свидетел И. Я. П. се установява, че същият е работил в един екип с ищеца в ответното дружество в отдел „Казино мениджмънт системи“, като е бил служител от 01.03.2022 г. до октомври същата година. Едновременно с това твърди, че е бил на работа, когато ищецът е напуснал и е напуснал след него.

Поддържа, че дружеството не е имало политика да се ползва хоум офис в неговия екип и той е работел присъствено с единични изключения – около два пъти, в които е искал разрешение от И. А. Посочва, че машините представлявали стационарни компютри. Поддържа, че е имало един служител, който наскоро станал баща и повечето време е бил хоум офис, но поголямата част от колегите били присъствено. Конкретно свидетелят не излизал, защото не му се е налагало, а и доколкото това била първата му работа искал да види работния процес на място. Посочва, че неговата работа била пряко свързана с машините и затова му казали, че по принцип е присъствена работа. Посочва, че с ищеца са работели по различни проекти, като ищецът работел по репортинги, а той по реалния софтуер, който е в казината.

Доколкото не се твърди от страна на ищеца да е извършена дискриминация спрямо него на основание здравословно състояние, не подлежат на обсъждане представените медицински документи, които овен това и касаят обстоятелства, реализирани след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.

Не следва да бъде обсъждан и ценен като доказателство по делото представеният с исковата молба Протокол №23/ИСТЕ – 037 за извънсъдебна аудио-техническа експертиза, тъй като нито обекта на изследване, нито заключението е събрано чрез предвидените в ГПК доказателствени способи в рамките на процеса.

Събраните доказателства съдът преценява, като съобразява, че съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на 3 тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. От значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.