Решение № 531 от 29.11.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Ловеч, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101766 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр.

Производството е образувано по искова молба от М. С. С., ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, бул.“Ген.Столетов“№21.

С исковата молба първоначално е бил сезиран РС – София, като по образуваното гр.дело № ***/*** г. състав на Софийски РС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София – град.

С Определение № ***/****** г. по адм.дело № ***/*** г. описа на Административен съд София – град делото е изпратено на ВАС за определяне на местно компетентния съд.

Първоначално, по искането за решаване на спора за подсъдност е образувано адм.дело № ***/*** г. по описа на ВАС пред смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, като с Определение № ****** г. делото е прекратено и изпратено на тричленен състав на ВАС поради наличие на спор за подсъдност между административни съдилища. С Определение № ***.*** г. по адм.дело № ***/*** г. ВАС е постановил, че компетентен да се произнесе по исковата молба на М. С. С. е Административен съд – Ловеч.

По повод така изпратената искова молба е образувано адм.дело № ***/*** г. по описа на Административен съд – Ловеч. Спорът е разгледан по същество, като по делото е постановено Решение № *** г., с което исковата претенция е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Решението е било обжалвано от ищеца М. С. пред ВАС, който с Решение № *** г. по адм.дело № *** г. по описа на ВАС е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщане на делото, по описа на Административен съд – Ловеч е образувано 1 адм.дело № *** г. По делото е постановено Решение (с характер на определение) № *** от *** г., с което исковата молба е оставена без разглеждане, като съдът е приел, че претенцията е недопустима, тъй като надлежното й предявяване е задължително обусловено от проведено преди това производство пред КЗК, която да установи с влязъл в сила акт дискриминационното нарушение от страна на съответните длъжностни лица.

Съдебният акт е бил оспорен пред ВАС, който с Определение № ***/*** г. по адм.дело № ***/*** г. е отменил Определение № *** от *** г. и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В последното съдебно заседание по делото, проведено на *** г. ищецът М. С. се е позовал на Тълкувателно постановление №*** г., съгласно което делото по дискриминация следва да се разглеждат от гражданските съдилища и е застъпил становище, че Административен съд – Ловеч не е компетентен да се произнесе по спора. С Определение № *** г. по адм.дело № *** г. Административен съд – Ловеч е прекратил производството по горепосоченото адм.дело и е изпратил същото на смесения състав по чл.135, ал.5 от АПК, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд за определяне на подсъдността на делото.

С Определение № *** г. Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Р България – Смесен петчленен състав е постановил, че компетентен да се произнесе по подадения иск от М. С. С. е Районен съд – Ловеч.

В исковата молба, въз основа на която първоначално е образувано делото ищецът М.

С. С. твърди, че от средата на *** г. изтърпява наказание, наложено му от БОС и бил настанен в XI група на О.З. – гр. Ловеч – териториално звено към ГД“ИН“ – правосубектен ответник.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че през време на пребиваването му в XI група на О.З. – гр. Ловеч е пребивавал във всички налични килии със следните номера:

№211, №212, №213, №214, №215 и №216. Твърди, че администрацията на затвора, в частност посочените в ИМ лица, предвид служебното си положение и възможността им да влияят, чрез принуда го държали в изолация. Наред с това упражнявали тормоз, като го настанявали периодично през два до четири месеца в различни килии и то с хора, с които имал конфликти и е декларирал, че не може да съжителства. Поради тези обстоятелства бил предприел действия и си търси правата по предвидения от закона ред. В тази връзка, за да го склонят да прекрати с оплакванията, изложени в жалби до различни институции, администрацията му налагала безпричинни административни наказания и го подлагала на неоснователни обиски, като същевременно толерирала други затворници от същата XI група, при явни нарушения на вътрешния ред, които не наказва и въобще не подлага на обиск, а формално ги проверява много по-рядко отколкото него(ищеца). Посочва, че такива са затворниците В. А. Х., И. А. С., Д. ЙО., които са с различен от неговия произход, а според ИСДВР ЙО. С. и н-к сектор СДВР В. С. с по-ниски общокултурни дадености.

Твърди, че изброените по-горе затворници се ползват от привилегията да не бъдат наказвани за извършени от тях нарушения, да пребивават в килии посочени от самите тях за дълги 2 периоди от време и със съкилийници, които те посочват и определят, както и да им се правят формални обиски без да изкарват личния си багаж извън килиите, които обитават за проверка и обиск.

Ищецът твърди, че поради факта, че си търси правата по законен ред, както и това, че има спечелено дело в ЕСПЧ в Страсбург и че е с български произход, познаващ законовите възможности и разпоредби и предвид своята грамотност е поставян в понеблагоприятно положение в сравнение с другите затворници, наказван е и тормозен, както словесно, така и чрез безпричинно наложените му наказания.

Твърди, че е преследван и поради факта, че е бил предприел действия за защита от дискриминация пред състав на Софийския РС.

Счита, че чрез тези си действия и бездействия, които по закон са задължения на администрацията на О.З.- Ловеч, явяваща се териториално звено към ГД“ИН“ – гр. София, търпи унижения и престой в по-неблагоприятно положение отколкото другите затворници.

В петитумната част на сезиращия акт (първоначалната ИМ) е изведено искане да бъдат призовани на съд с ГД“ИН“, явяващ се правосубектен ответник и да: установи извършената спрямо него дискриминация; да осъди ГД“ИН“ да преустанови нарушението, както и да се въздържа вбъдеще от по-нататъшни нарушения и да осъди ГД“ИН“ да му заплати сумата от *** лв., съставляваща обезщетение за претърпяната от него дискриминация и унижено достойнство за периода от 13.07.*** г. до завеждане на иска /03.04.*** г./, което е пряк причинно-следствен резултат от незаконните действия и бездействия на ответника, ведно със законната лихва върху присъдената от съда сума, считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане.

В хода на производството е допуснато изменение на иска, който следва да бъде разгледан със следния петитум: съдът да признае твърдяните от ищеца действия и бездействия на затворническата администрация за незаконосъобразни, извършени в противоречие с дискриминационното законодателство, за периода от *** г. до 03.04.*** г. и присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на ***лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане.

В изпълнение указанията на ВАС, III-то отделение по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № *** от *** г. по адм.дело № *** г. по описа на ВАС ищецът С. е конкретизирал претенцията си, както следва.

С допълнително уточнение към исковата молба от *** г./л.38 от адм.дело №***С. е заявил, че администрацията на Затвора - Ловеч като териториално поделение на ГД“ИН“ в разрез с чл. 10 от ЗЗДискр. не е предприела всичко необходимо при изпълнение на своите функции, за да му осигури равенство при изтърпяване на наложената му изолация. Посочва, че е настанен в постоянно заключено помещение по 22-23 часа в денонощието, което според него е в разрез с факта, че режимът му е бил заменен през *** г. от специален на строг.

Оценката на риска му е била занижена, но въпреки това администрацията на затвора не му е осигурила изпълнение на наказанието в съответствие с определения му режим-настаняване в 3 помещения, които през нощта се заключват, което означава, че през деня не трябвало да бъде заключен. Твърди, че същевременно при сходни и сравними обстоятелства администрацията на Затвора Ловеч настанява други лишени от свобода, на които режимът им е заменен на „строг“ по килиите, като същите лица били с по-висок риск от неговия и повече провинения, но са били настанявани в килиите в кратки срокове след замяна на режима им. Според ищеца такива лишени от свобода са ЙО. М. ЙО., Д. И. Н. и Д. К. П..

Посочва, че това неравностойно третиране влече редица лишения за него – не може да участва в спортни мероприятия, в трудови дейности, в различни квалификационни курсове, не може да учи друга специалност в училището към Затвора гр. Ловеч. Освен това, ищецът твърди, че въпреки факта, че комисията към затвора се събира на всеки два месеца и е можело да бъде изведен от изолация, това не е сторено, което му причинявало неимуществени вреди, които той оценява на четиринадесет хиляди лева за периода от 01.08.*** г., когато е поставен в изолация до настоящия момент. Претендира допълнително обезщетение от 14 000лв. /четиринадесет хиляди лева/ за периода от 01.08.*** г. до 03.04.*** г. за претърпяна дискриминация. Заявява, че сумата от тридесет хиляди лева, която е претендирал в исковата си молба, по която е образувано адм. дело № ***/*** г. си остава. Посочва конкретни обстоятелства, които го поставят в условия на неравно третиране – лишаване от определени блага, тъй като настанените със същия режим „строг“, които също са осъдени на доживотен затвор са настанени в друга група, където са отключени през цялото време и имат възможност за културно-масови, спортни и други дейности. При тях режимът е по-свободен. Ищецът твърди, че в сравнение с тези лица е дискриминиран, тъй като не може да черпи тези блага, които те имат. В тази връзка посочва имената на лишени от свобода, като на базата на тяхното положение да се правят сравнения при сходни и сравними обстоятелства относно условията, при които те изтърпяват наказание, и условията при които ищецът изтърпява наказание дали има дискриминация.

В уточнителна молба на назначения от съда процесуален представител адв. Г. П.

/л.85 от адм.д.№*** г./ са наведени твърдения за дискриминационно отношение, поставянето на ищеца в неравностойно положение при сходни и сравними обстоятелства в сравнение с други лишени от свобода лица със същите сходни и сравними присъди „доживотен затвор без замяна“ и/или „доживотен затвор“, на които както при ищеца режима на изтърпяване на наказанието им от „специален“ е заменен на по-лек „строг“ и същите са прехвърлени в друга група, където се ползват от специални блага, последица от строгия режим, а именно: пребиваване в килии, които са отключени през деня, могат да участват в трудова дейност, квалификационни курсове, спортни и др.мероприятия, да провеждат свиждания в неделните дни, да им правят обиски веднъж месечно, да са настанени с лишен от свобода, който поискат. Ищецът твърди, че това им привилегировано отношение е вследствие на факта, че те не си търсят правата, а ищецът ги защитава само и единствено по законен начин. Посочва, че това са лицата Н. Д. Д., ЙО. М. ЙО., Д. И. Н., Д. К. П., П. К. П., И. А. С., П. П. Д., И. Д. С., В. П. П., именно на базата на тяхното положение ищеца иска сравнение при сходни и сравними обстоятелства за периода от който му е заменен режима 4 от „специален“ в по-лек „строг“, а това е датата 01.08.*** г. до 03.04.*** г, като съдът следва да се съобразява и с обстоятелствата, настъпили впоследствие и са относими към казуса съобразно закона. Само за това обстоятелство и по-горния период, че ищеца е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите л.св. лица, въпреки че и той е със заменен по-лек режим „строг“, както при тях, но въпреки това е държан в изолация при засилен надзор и охрана против волята му, в разрез с решението в тази насока на ЕСПЧ по делото „С. срещу България“ без да се обосноват за ищеца критерии, обстоятелства или др., поради което е все още изолиран. Претенцията на С. са да бъде обезщетен с отделна сума от тази, посочена предварително от *** лв, а именно 14 000 лв, т.е общата цена на иска да стане 44 000 лв, ведно със законните лихви.