Решение № 583 от 09.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120201102 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на В. Н. М., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление №22-0769-003947/07.02.2023 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на свидетели, без да се уточни какво е тяхното качество, отделно от това не е конкретизирано точното място на нарушението, липсва посочване на възраст на нарушителя и неговата месторабота. Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да изложи възражения срещу акта. На последно място се посочва, че действително водачът е бил поканен за проба с техническо средство, но не му е бил връчен талон за кръвна проба и по този начин му е било попречено да даде проба. Пледира се за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

А.А. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Изтъква, че на жалбоподателя е връчен третия екземпляр от талона за изследване, докато съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. Изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.) на 1 проверяваното лице следвало да се връчи първият екземпляр. Моли за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юк. Ж., която посочва, че поддържа депозираното от нея по-рано становище и моли за присъждане на разноски. В приложено по делото писмено становище се застъпва, че жалбата е неоснователна. Оборват се възраженията на жалбоподателя, като се моли НП да се потвърди изцяло и на АНО да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – НП е връчено на жалбоподателя на 22.02.2023г., а жалбата е депозирана на 23.02.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 25.11.2022г., около 18:00 часа жалбоподателят М. управлявала лек автомобил „Нисан Алмера” с рег. № *** в *** до „С.“ ООД по посока бл.***. Тя била спряна от полицейски патрул при 04 РУ-Бургас, в състава на който влизали полицейските служители Ю.Х. и М.И., които впоследствие били посочени като свидетели-очевидци в акта). В хода на проверката полицейските служители решили да тестват водача за употреба на алкохол и наркотици, поради което и поискали съдействие от колегите си от Сектор „ПП“. На място пристигнал св.Н. П. – младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ и тествал водача за алкохол.

След това поканил водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000 с фаб. № ARМЕ-0067”, но М. категорично отказала.

Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 136871, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от издаване на талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който удостоверил това с подписа си.

За горните обстоятелства св.П. съставил на водача АУАН с бл. № 485902, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 136871 за явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл.

174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители от 04 РУ-Бургас, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от него, което също било отразено с подписа му.

В срока, даден от контролните органи, М. не се явила в медицинското заведение.

В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени възражения.

2

Въз основа на АУАН на 07.02.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на М. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВРгр.Бургас, която към дата 07.02.2023г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Действително в АУАН не е посочен точният номер на бул. „А”, до който е била извършена проверката, но това не е нужно, доколкото начинът, по който е описано мястото на констатиране на нарушението от актосъставителя и АНО (гр. Бургас, бул.“А“ до „С.“ ООД по посока бл.***) е повече от изчерпателен, не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е 3 било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното.

Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.

Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, както и че такова се явява липсата на отбелязване на възраст и месторабота на нарушителя.

Критерият за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая в акта е посочено, а и от разпита на свидетеля пред съда, категорично се изяснява, че Ю.Х. и М.И. са свидетели-очевидци на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било несъществено.

Действително разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и местоработата на нарушителя (ако той въобще реши да предостави на актосъставителя информация в тази насока) и липсата на тези реквизити съставлява формално нарушение на посочените правни норми. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза тези нарушения не са съществени, тъй като с тях не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. В АУАН е посочено ЕГН на нарушителя, което е напълно достатъчно, за да се установи възрастта на водача, като изискването за вписване на месторабота няма никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, поради което и не се явява съществен елемент от съдържанието му, и неговата липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив, което е довело до невъзможност да организира защитата си. На първо място, доказателства в тази насока не бяха ангажирани.

На следващо място, дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив - то това не променя факта, че същият представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Освен това, видно от цялата защитна линия, прокарана в жалбата и в поддържаната теза на процесуалния представител, жалбоподателят е била наясно срещу какво точно се защитава и какво нарушение му е било вменено още с предявяването на АУАН.

На последно място съдът следва да посочи, че не споделя доводите на жалбоподателя 4 за нарушено право да даде кръвна проба, посредством невръчване на талон за изследване.

Тези твърдения категорично се оборват от приложения талон (л.7), от който е видно, че лицето с подписа си е удостоверило, че го е получило. В него ясно е посочено, че М. е следвало да се яви в УМБАЛ до 45 минути и макар да й е дадено предписание, тя не го е направила, поради което се е отклонила от дължимото поведение. Не е съществено нарушение това, че на жалбоподателката е бил връчен екземпляр, различен от първия, на талона за изследване, доколкото всички са с еднакво съдържание, По същество, съдът следва да посочи следното: