Решение № 163 от 03.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Шумен, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Т. Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20263600500228 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №90/09.03.2026г. по гр.д.№742/2024г., НПРС е признал за установено по отношение на Д. К. И., че „МАКАРА“ ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Б.Т.Д., не е собственик на ½ ид. част от недвижим имот-самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. .... одобрена със заповед № РД-18-57/01.10.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, който се намира в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, със застроена площ 64,63 кв.м. / апартамент № 4, етаж 2-ри, вх. А, жилищен блок на фирма „Фаянс” в квартал 18/, с прилежащите й изба № 4 и 1,1225 % от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата / граници/ : на същия етаж- ***, ***, под обекта ***, над обекта-***, находящ се в гр. .... ул. „....” № 115, състоящ се от две стаи, кухня, сервизно помещение и две тераси.

Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволно от решението останало ответното дружество. Сочи, че същото се явявало недопустимо, в условия на евентуалност-неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност, по подробно изложени съображения. Търсената защита била в условия на чл.498, ал.2 от ГПК, регулираща в императивност възможност на лице, което се намира във владение на такъв имот, да се брани срещу въвода само с иск за собственост, 1 като този иск следвало да бъде положителен установителен иск за собственост. Предвид това и постановено решение , като такова по недопустим иск, се явявало недопустимо. По същество сочи, че изготвеният доклад по делото бил неточен и непълен досeжно дадената квалификация. Неправилно с доклада била разпределена и доказатествената тежест, като на ищцата било указано да докаже, по какъв начин и с какви конкретни нейни действия спрямо съсобственика манифестирала намерението си, че ще свои неговата идеална част. Излага, че в нарушение на чл.164, ал.1,т.1 и т.2 и ал.2 от ГПК били допуснати свидетелски показания.

Съдът не изпълнил и задължението си по чл.236, ал.2 от ГПК, в мотивите на съдебния акт за прецени събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна свързаност. Неправилно съдът приел, че встъпване в дълг от страна на ищцата имало само на ...г.. Не било взето предвид обстоятелството, че в рамките на изпълнителното производство ищцата била третирана само като съсобственик, както и че за да е явно, владението трябва да е манифестирано до неограничен кръг лица. Неправилен се явявал изводът на съда, че именно от ...г., с направеното на тази дата второ встъпване в дълг, било поставено началото на десетгодишния срок на придобивната давност, както и че било налице явно владение. Не бил налице фактическият състав на придобивната давност. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, евентуално отменено изцяло и постановено друго такова, с което заявената претенция бъде отхвърлена.

Претендира и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

Въззимаемата е депозирала отговор на въззивната жалба, с който взема становище по неоснователността й. Настоящият спор не бил в сочената от жалбоподателя хипотеза, тъй като ищцата притежавала самостоятелни права на собственост върху процесния имот, надлежно признати й по съответния законов ред по реда на чл.587 от ГПК, отпреди извършване на публичната продан от ЧСИ през 2024г.. За предявяване на отрицателен установителен иск се изисквало наличието на посочен и доказан правен интерес, който в случая произтичал от оспорване правото на собственост на ищцата от страна на ответника с твърдението, че той е станал собственик на процесния имот. По същество сочи, че ответникът не бил придобил имота, тъй като към момента на обявяването му за купувач, на издаването и вписването на постановлението за възлагане, се явявал нейна собственост, а не на длъжника по изпълнителното дело. Претендира и присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК,от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно отразеното в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....2008г. на нотариус с рег. № ... на ....2008г. Д. К. И. и К.И.К., придобили посредством покупкопродажба правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. .... обл. Шумен: апартамент № 4, етаж ІІ, вх. А, жилищен блок на фирма „Фаянс“, построен върху държавна земя-УПИ-І в кв. 18, ул. „....“ № 115 по плана на гр. .... състоящ се от две стаи, кухня, 2 сервизно помещение и две тераси, със застроена площ от 64,63 кв.м. , ведно с прилежащо избено помещение № 4 с полезна площ от 6,82 кв.м. , както и 0,1225% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници за апартамента: ляво- ап. 18, дясно- ап. 5, горе-ап. 7, долу-ап.1, при граници за избено помещение-ляво-коридор, дясно-изба № 6, отдолу-земя, от горе-първи жилищен етаж, при покупна цена 2685.90лв..

На 25.01.2008г. ищцата сключила договор за банков кредит с "Райфайзенбанк"ЕАД с цена от 12480лв. с цел рефинансиране и потребителски нужди.

К.И.К. също сключил договори за кредит с „Райфайзенбанк“ ЕАД-на 14.02.2008г. сключил договор за международна кредитна карта Visa с цена 1000 лева и договор за кредит с цена 14 210 лв.. Договорът за кредит от 14.02.2008г., бил изменен с анекс № 1 от .....2009г. и договор за встъпване в дълг от 30.06.2009г..

С договор за встъпване в дълг от ...г., ищцата поела солидарно задължение да изплаща всички задължения на кредотополучателя К.И.К. по договора за международна кредитна карта Visa от 14.02.2008г..

С анекс №2/...г. К., като кредитополучател и И., като съдлъжник, се споразумели с кредитора за промени в условията на подписания между тях договор за банков кредит от 14.02.2008г., анекс №1 от .....2009г. и договор за встъпване в дълг от 30.06.2009г..

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, ищцата е внесла за погасяване на отпуснат кредит на К. по договора за банков кредит от 14.02.2008г., анекс №1/.....2009г., договор за встъпване н дълг от 30.06.2009г. и анекс №2/...г., както и по договора за международна кредитна карта от 14.02.2008г. и договор за встъпване в дълг от 25.03.2008г.сумата 11 755лв. за периода 05.10.2012г.-26.11.2020г., а по договора за банков кредит от 14.02.2008г., анекс №1/.....2009г., договор за встъпване в дълг от 30.06.2009г. и анекс №2/...г., за периода 26.11.2020г.-м.03.2025г.-7445лв..

През 2022г. ЧСИ Р.Р. образувал изпълнително дело № 2022...0400501 с взискатели ТД на НАП Шумен и В.С.К. и длъжник К.И.К.. На 05.07.2023г. ищцата получила съобщение от ЧСИ, че е наложена възбрана върху имота, закупен от нея и К./длъжник по изпълнителното дело/, както и че са насрочени опис и оценка на същия на 11.07.2023г..

На 11.07.2023г., в рамките на принудителното изпълнение, бил извършен опис на имота, на който е присъствала ищцата, като в протокола, в графа „възражения от страните и заявени от трети лица права върху описаната вещ, направени по време на описа“ е посочено единствено изявление на последната, че длъжникът К.И.К. от 2010г. не живее в имота.

И./като съсобственик/ е била назначена за пазач на описания имот.

След извършване на описа, видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ..../2023г. на нотариус с рег.№... на 04.08.2023г., ищцата била призната за собственик на другата ½ ид. ч от процесния имот, на основание чл.

587, ал. 3 от ГПК.

На 01.09.2023г. ищцата била уведомена чрез обаждане, че е насрочена публична продан 3 на недвижимия имот в периода 04.09.2023г.-04.10.2023г., а наддавателните предложения ще бъдат обявени на 05.10.2023г. Последвали още две публични продани, за които ищцата била уведомена.

С постановление за възлагане от 28.03.2024г. ЧСИ е възложил на ответника „Макара“ ООД с ЕИК 203011267 процесните ½ ид.ч. от имота. Постановлението е влязло в законна сила на 02.05.2024г..

На 02.06.2024г., на ищцата била връчена призовка за принудително изпълнение по изп.д.

№501/2022г. ва ЧСИ с рег.№..., с която била уведомена, че на 21.06.2024г. ЧСИ ще извърши въвод във владение на купувача по публичната продан на ½ ид.ч. от съсобствения недвижим имот.

Видно от служебна бележка от 15.07.2024г., издадена от „ВиК“ООД-гр.Шумен, ищцата е абонат на дружеството от 2009г. до момента, за жилище на адрес: гр..... ул.“....“№115, вх.1 ап.4.

СвидЗ.А. колега на ищцата, излага, че от последната чул, че през 2008г. станала собственик на процесното жилище чрез теглене на кредит с К.К., с когото живеели съвместно до 2010г.. След раздялата им, последният се отказал от имота- тъй като не можел да си погасява кредита, казал на ищцата тя да погасява неговата част и тя да остане за нея, като това го знаел от ищцата. Според свидетеля, условията в апартамента отначало били нечовешки, но с негова помощ го пооправили и сега бил що-годе добре. От 2010г., когато отишъл в жилището за пръв път, ищцата винаги си живеела там и не бил виждал К.. От И. чул, че през лятото на 2023г. ЧСИ дошъл в жилището и искал да прави опис, а тя му казала, че живее там. Свидетелят бил чул, че К. ходил да работи в чужбина.

Свид.П.И./брат на ищцата/ сочи, че жилището било закупено със заеми през 2008г.ищцата и К. живеели заедно и всеки от тях взел заем. В началото на 2010г. К. напуснал жилището и отишъл да живее на село, и тъй като не можел да заплаща заема се разбрали с ищцата тя да поеме заема и апартаментът да остане изцяло за нея. След това той не идвал да я види, не се интересувал и не бил извършвал ремонти дейности в имота. Свидетелят пояснява, че живее в с. Каменяк, като в гр.Каспичан не бил живял. Бил чувал, че К. гледал животни в с. Каспичан докато е живял с ищцата. Бил започнал работа при него и като го попитал какво става с апартамента, той му отговорил, че с И. се разбрали, че тъй като нямал възможност да плаща заема, тя да го заплаща и да остане за нея.

Свидетелят Р.Р.ЧСИ по изп.д.№501/2002г./ излага, че извършил опис на апартамента на длъжника К. в гр..... на ул. „....“ №115. С ищцата се срещнали няколко пъти, като за първи път това било по време на описа, когато я намерил в апартамента. Тогава му казала единствено, че К. не живеел там и той го протоколирал. Изразила учудване, защо ще се описва апартамента, при положение, че длъжникът имал единствено 1/2 ид.ч. и кой щял да я купи. Тогава не оспорила собствеността на К., а едва впоследствие, след като започнал да извършва продажбата й връчвал лично съобщенията и тя му казвала, че е собственик на апартамента и имала нотариален акт. Съдебният изпълнител не видял документа, тъй като 4

И. му казала, че ще му го даде когато й кажел адвоката.

По делото е разпитан и длъжникът по изпълнителното дело и бивш съжител на ищцата К.К., който твърди, че с И. се запознали през 2005-2006г. и заживели веднага на съпружески начала в апартамента на баща му. После били на квартира 2-3г. в гр..... а след това си купили собствено жилище през 2008г., за сумата от 25 000лв., за което и двамата теглили потребителски заеми, като свидетелят помогнал и с пари от животните, които отглеждал/прасета, овце/. Всеки от тях бил поръчител на кредита на другия. Заемите се погасявали от И., след като й дал картата си, по която получавал заплатата си от „Рока България“ и отделно в свободното си време допълнително работел в консервна фабрика, само и само по-бързо да се изплати заема. Сочи, че с И. се разделили през 2015г.-2016г., тъй като започнали да се карат много- последната искала той да продаде собственото си жилище, което имал от двадесет години и в което продължавал и в момента продължавал да гледа животни, а той не бил съгласен. След като напуснал апартамента, когато му се налагало оставал там, за да не прихожда до село. Бил получил съобщение от банката и му се налагало да ходи и да провери дали И. заплаща кредита и същата го заплащала, като имало няколко неплатени вноски, които отишъл той да погаси. В Дания отишъл да работи през 2019г. и преди да замине й предложил тя да му наплати неговия дял, тъй като живеела в апартамента, но тя му заявила много малка сума и той не се съгласил. Лично съдебният изпълнител му се обадил да го уведоми, че се продава неговата идеална част от апартамента.