Решение № 32 от 03.02.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. П., 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100431 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д.

Г. К., ЕГН: **********, от гр. К., чрез адв.Н. Т. И., АК-Ш., със съдебен адрес гр. Ш., пл. „О.“ № 1, ет. 1, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., п.к. ***, ул. „Ц.“ № 11А, представлявана от законните представители и управители И.И., В.З., Д.С., З.И., К.Т., С.С., А.А., Д.Д., З.М., С.М., И.Р. и Т.Т., след изпращането му по подсъдност от Районен съд гр.К..

Сочи се от ищеца, че на 10.08.2018 г. страните сключили трудов договор, по силата на който ищецът се задължил да престира труд като шофьор на товарен автомобил, а ответникът да му заплаща трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Излагат се твърдения, че ответникът е подизпълнител на белгийска фирма, като всички превозвани от ищеца товари са осигурявани от тази фирма. Посочва се, че ответникът транспортирал ищеца и негови колеги до гр.Брюксел, Белгия, където ищецът се качвал на ТИР, за да започне нов курс и в продължение на поне най-малко четири месеца, ежедневно, без прекъсване, денонощно прекарвайки в тировете, транспортирани товари из целия Европейски съюз. Навеждат се доводи, че на 17.12.2021 г. ответникът уволнил ищеца без да го уведоми, декларирайки този 1 факт пред НАП.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца за незаконно и същото да бъде отменено на основание чл.344, ал.1 от КТ, както и да бъде постановено възстановяването на ищеца на предишната му работа на основание чл.344, ал.2 от КТ, като и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца: сумата от 1 000 лева, представляваща разлика между дължимите му суми за труд, вкл. нощен такъв, по минималните ставки на Кралство Белгия от една страна и платеното му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за периода от 10.08.2018 г. до 17.12.2021 г.; при условията на евентуалност, ако иска бъде отхвърлен по предходната точка, да бъде осъден ответника на основание чл.59 от ЗЗД да плати на ищеца същата сума по предходния иск, представляваща сумата, с която ищеца е обеднял, неполучавайки от ответника действителната парична равностойност за престирания от него труд, а ответникът се е обогатил, спестявайки си разходите, които би направил обичайно, за да получи престирания от ищеца труд за периода от 10.08.218 г. до 17.12.2021 г.; сумата от 1 000 лева, която сума представлява обезщетение по чл.228 във вр. с чл.225, ал.1 и 2 КТ в размер на шест брутни трудови заплати, считано от деня на процесното уволнение /17.12.2021 г./, през който период ищецът е останал без работа поради уволнението, евентуално е работил на по-нископлатена работа по смисъла на чл.225, ал.2 от КТ до деня в който изтича шестмесечния период по чл.225 КТ – 17.06.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяването на исковете до окончателното им плащане.

Претендират се сторените по делото разноски.

Съдът е дал ход на исковата молба по реда на чл.131 ГПК /изпратен е препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника/.

В предвидения от закона срок, ответната страна е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете, както по основание, така и по размер. Посочва, че не е спорно по делото, че страните са сключили трудов договор на 10.08.2018 г., като оспорва фактическите обстоятелства, изложените от ищеца в молба с вх. № 7506/14.11.2022 г.

Навежда, че ищецът не е изряден работник, както и че същият отказал да се яви за осъществяването на нов курс за работодателя, а също и да получи копие от заповедта за уволнение. Оспорва истинността на изложените от 2 ищеца твърдения в уточняваща молба с вх. № 7666/17.11.2022 г. Изразява становище за недопустимост на иска, касаещ осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща разлика между дължимите му суми за труд, вкл. нощен такъв, по минималните ставки на Кралство Белгия от една страна и платеното му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за визирания период, както и предявения в условията на евентуалност иск да бъде осъден ответника на основание чл.59 от ЗЗД да плати на ищеца същата сума по предходния иск, представляваща сумата, с която ищеца е обеднял, неполучавайки от ответника действителната парична равностойност за престирания от него труд, а ответникът се е обогатил, спестявайки си разходите, които би направил обичайно, за да получи престирания от ищеца труд за периода от 10.08.218 г. до 17.12.2021 г.

В противен случай, счита исковете за недоказани по основание и размер.

Твърди, че ищецът е изпълнявал трудово правоотношение като шофьор товарен автомобил на ответното дружество от 10.08.2018 г. до 17.12.2021 г., като уточнява, че реално работникът е бил на работа до 02.08.2021 г., след която дата не се е явил на работа без да посочи причина за това, както и че за периода от 10.08.2018 г. до 17.12.2021 г. работодателя не дължи и не са налице незаплатени трудови възнаграждения и обезщетение при командироване на ищеца.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание, поддържа изложено от процесуалния си представител в множеството изпратени молби по делото.

Ответната страна се представлява от адвокат, който със становище заявява отхвърляне на исковете.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е заключение по назначена съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В кориците на гр.д. № 14/2022 г. на РС-К. се съдържат релевантни за спора доказателства, а именно: копия на Трудов договор № 212 от 10.08.2018 г., писмо от Посолството на Кралство Белгия, актуално състояние на ответното дружество, справка за постоянния и настоящ адрес на ищеца.

Към отговора на исковата молба приложен към гр.д.№ 14/2022 г. на РС3 К. са представени отново копие на Трудов договор № 212 от 10.08.2018 г., длъжностна характеристика на Д. К., служебна бележка № 54 от 10.08.2018 г. относно проведен инструктаж на ищеца, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 01388183052617 от 10.08.2018 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 01388213085538 от 28.12.2021 г., 11 броя регистрационни талони за ППС – влекач, един брой регистрационен талон за ППС – товарен автомобил, два броя регистрационни талони за леки автомобили и договор за наем на жилище от 27.06.2017 г. /на чужд език/.

Като доказателства по настоящето дело са приети: справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 18.04.2022 г. на Д. К., трудово досие на ищеца, съдържащо Заповед № 18/17.12.2021 г. за прекратяване на трудовия договор, служебна бележка № 54/10.08.2018 г., декларация от И.И., карта за квалификация на водач на МПС на Д. К., удостоверение за психологическа годност № 378284 на Д. К., карта на водача на Д. К., свидетелство за управление на МПС на Д. К., Полица № 1800210321000094 за застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ от 20.01.2021 г., Полица № 0111200321003584 групова застраховка задължителна трудова злополука от 26.10.2020 г., удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя за Д.

К., длъжностна характеристика на шофьор на тежкотоварен автомобил на Д.

К..

Приобщена към доказателствата по делото е оригинала на трудовата книжка на Д. К..

По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата Д.Г., Г.Ш., Ж.

Ж., М.П., П. Д. и П. С..

Свидетелят Г., заявява, че работи в „С.“ от самото начало на фирмата, от 10-11 години, като бил ръководител на шофьорите, които работят в дружеството. В задълженията му влизали обучаване на шофьорите, които пристигали във фирмата относно условията на работа, както и специално с изискванията на фирмата, с която работили, тъй като основно работили с фирма DHL, защото при влизане в територията на DHL имало задължителни условия, които трябвало да се спазват. Сочи, че познавал ищеца, като заявява, че същият бил доста агресивен и при всеки опит да му се обяснявало нещо, 4 той винаги казвал, че знаел всичко. Описва го като много агресивен и човек, с който трудно се комуникирало. Заявява, че Д. К. имал трудов договор сключен през 2018 г., както и че същият бил запознат с всички условия касаещи трудовата му функция. Посочва, че фирмата имала доста курсове и до различни държави, като се отивало до една дестинация, разтоварвала се стоката и шофьорът се връщал, както и че всички курсове започвали от Брюксел и след курса шофьорите отново се връщали в Брюксел, където имали време да се изперат, да си починат, да си сготвят. Твърди, че последно Д. К. карал на късите линия, като не бил шофьор по т.нар. дълги линии.

Посочва още, че почивките шофьорите правели по квартири, които били наети от ответното дружество. Това били квартири със сключени договори за наем, със спални, кухня, баня, в които шофьорите да почиват. Излага твърдения, че останал учуден когато разбрал за делото, защото всяка претенция на Д. К. била уважавана, и за това какъв камион да карал, тъй като искал камион с по-голяма кабина и всеки път му било влизано в положение.

Посочва, че след приключването на курса фирмата осигурявала превоз до България, както и имало бусове, които да връщат шофьорите на работа, но ако някой желаел да пътува със собствен превоз тогава пътните разноски се покривали от фирмата. Твърди, че и след напускането на фирмата, Д. К. се връщал в квартирата и си готвел. Сочи, че Д. К. в момента работил в друга фирма, като не можел да каже името на фирмата, но лично той го виждал на два пъти с камиони. В заключение посочва, че няма шофьор, който 24 часа да не бил слизал от камиона.

Свидетелят Ш., служител на ответното дружество, заявява, че работи във фирмата от 28.08.2017 г. Сочи, че превозите на фирмата са от DHL, като предимно се правили превози, куриерски пратки на DHL. Твърди, че след приключване на курса се прибирал в Брюксел, за да прави паузи, като в Брюксел имало две квартири, наети от фирмата, в които имало спални, кухня, баня. Заявява, че познава Д. К. като колега. Посочва, че още в първия ден когато започнал работа, Д. направил катастрофа и след това го сложили на късите линии, за да можел да кара, защото бил не добре с очите, не можел да вижда. Посочва, че Д. отивал в квартирата да почива. Сочи, че нямал проблем относно заплащането, като от трето до пето число всичко се плащало и нямало нито един ден забавяне. Посочва, че на него Д. не му се бил оплаквал от условията на работа и възнаграждението, той даже получавал и 5 допълнително възнаграждение защото докарвал други шофьори и фирмата му давала допълнително възнаграждение, бонус, че е довел шофьор, по 200 – 300 евро на човек. Относно напускането на ищеца посочва, че той отишъл в друга фирма за повече пари, защото било по-леко.

Свидетелят Ж. заявява, че автомобилите, които управлявал Д. К. били с ремаркета, над 15 тона заедно с ремаркето, като Д. извършвал превози за "С." и карал в Белгия и Холандия. Посочва, че Д. тръгвал от Брюксел, а шофирането му от деня на качване до слизане от камиона продължавало дватри месеца. Заявява, че Д. К. спял в камиона по време на почивките, като не му било известно да е спал на друго място. Доколкото бил запознат, Д. ходил да си готви и да се къпе в квартирата на дружеството, но ежедневните почивки ги прекарвал в камиона. Сочи, че Д. бил на разположение на ответника за нови курсове, когато казвали. Посочва, че за всичко това знае от самия Д. К., като не бил очевидец, тъй като пътували в различни релации.

Свидетелят П. заявява, че от три месеца не работи, но преди това работил за "С.". Посочва, че автомобилът, който управлявал Д. К. бил полуремарке, над 15 тона, както и че правил курсове в Германия, Белгия, Франция, Люксембург, Холандия. Заявява, че всички шофьори почвали и тръгвали от Брюксел и от Брюксел се прибирали. Сочи, че шофирането на Д. продължавало около три месеца, като той нощувал в камиона. Посочва, че в квартирата в Брюксел Д. един път инцидентно по някакъв повод останал да нощува там, но бил ходил да си готви, да се къпе и след това пак отивал в камиона, даже и ежедневните почивки прекарвал в камиона. Заявява, че шофьорите били постоянно и денонощно на разположение на дружеството.