Определение № 8530 от 05.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8530 гр. София, 05.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110124057 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от А. И. Т. против „-------------“ ООД с искане чл. 9, ал.

1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № МАХ_---------/23.11.2021 г., предвиждащи задължение за потребителя за заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 524,89 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 750 лева, да бъдат за прогласени за нищожни.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен Договор за кредит № МАХ_---------/23.11.2021 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 1500 лева, като потребителят се задължил да върне сумата в размер на 1755,05 лева, като уговореният ГПР по съглашението възлизал на 38,84%, а годишният лихвен процент на 32,55% при срок на кредита от 11 месеца. Страната поддържа, че със съглашението било уговорено заплащане на допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, които се явяват нищожни, като заобикалящи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите и противоречащи на добрите нрави. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

Ведно с исковата молба е представен документ, за който е направено искане да бъде приет като писмено доказателство по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че потребителят е пожелал да му бъдат предоставени допълнителни услуги, бил е запознат с цената на предоставянето им, като стойността на услугите не е елемент от ГПР по договора. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че съгласно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ в ГПР се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В подадения отговор са изложени твърдения, че процесните услуги не са задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит, поради което не са включени в ГПК, респ. с уговарянето им не се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Процесуалният представител на страната поддържа, че клаузите не противоречат на добрите нрави, поради което се явяват действителни. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение да бъдат възложени в 1 тежест на ищеца.

Ведно с отговора е представен документ, за който е направено искане да бъде приет като писмено доказателство по делото.

По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 21, ал.1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за проглА.ване на нищожността на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № МАХ_---------/23.11.2021 г., предвиждащи задължение за потребителя за заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 524,89 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 750 лева, за нищожни като заобикалящи закона, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит, част от който са посочените клаузи, както и че клаузите са недействителни съгласно посочените от страната разпоредби на ЗПК, респ. в доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД е да установи, че клаузите противоречат на добрите нрави в обществото.

Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 23.11.2021 г. между А. И. Т. и „------------“ ООД е сключен Договор за кредит № МАХ_--------- с посочено в исковата молба съдържание, като с чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от съглашението е уговорено задължение за потребителя за заплащане на допълнителни услуги: „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 524,89 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 750 лева, както и че цената на услугите не са включени в размера на ГПР по съглашението.

По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба и отговора документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.03.2023 г. от 14.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3