Определение № 34167 от 20.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18055/2026
- Вид
- Определение № 34167
- Подписан
- 20.09.2026
- В сила
- 20.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34167 гр. София, 20.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110118055 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. Ч., с която срещу „Профи Кредит България“ ЕООД са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 40025225724/24.04.2024 г. и за връщане на надплатената над главницата сума във връзка със същия.
Ищецът твърди, че е сключила с ответника процесния договор за кредит със срок от 30 месеца за сумата 2000 лева, при посочени ГЛП 41,00 % и ГПР 48,63 %, но са били начислени такси за допълнителни услуги в размер на 2640 лева. Общата дължима сума от потребителя е с посочен размер 3228,31 лева (без в нея да се включват таксите за допълнителните услуги), но при съобразяване на допълнителните начисления ищцата следвало да заплати на кредитора сумата 5868,31 лева (вноска 195,61 лева). Заявява, че не знае със сигурност каква сума е заплатила на кредитора, но счита, че същата надвишава 2000 лева. Формално предявява иска си за сумата 639,11 евро като част от претенция с общ размер 2077,85 евро. Сочи, че има качеството потребител, а по отношение на договора е приложим ЗПК. Поддържа договорът за кредит да е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал реално приложимият към правоотношение ГПР, а по-нисък такъв. Таксите за допълнителни услуги по договора не са били взети предвид като разход по кредита и вкл. в ГПР, а кредиторът е следвало да стори това, в която връзка ищецът излага подробни съображения. Освен това не е било посочено кои точно разходи формират ГПР, което водело до липса на информация за потребителя относно реалния размер на задължението му по договора. В условията на евентуалност излага доводи, че недействителни са клаузата за допълнителните услуги, увеличаващи размера на задължението на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предявява частичен осъдителен иск за сумата 639,11 евро, която твърди да е надплатена над сумата за главница. Моли за уважаване на исковете, за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Заявява искане ответникът да бъде задължен да представи справка за усвоената по договора за кредит сума и справка за всички плащания, направени от потребителя към кредитора, както и справка за усвоената сума по договора. В условията на евентуалност заявява искане за допускане на ССчЕ, която да изследва 1 плащанията.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват. Признава факта на сключване на процесния договор за кредит, както и че ищцата е заплатила над главницата сумата от 522.46 евро, но отрича да е заплатила над главницата сума в размер на 639,11 евро. Счита, че при сключването на договора са спазени всички императивни изисквания на ЗПК, като възнагражденията за допълнителни услуги не следва да се включат при изчисляване, съответно посочване на ГПР в договора за потребителски кредит. В тази насока ответникът излага подробни доводи. Оспорва евентуалния иск за прогласяване на отделни клаузи от договора, регламентиращи допълнителните услуги, като намира същия за неоснователен. Моли съда да задължи ищцата да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, макар такава да е посочена в титулната част на исковата молба (стр. 2 горе вдясно), препис от която ответникът е получил. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Счита, че не е необходимо да се допуска изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Възразява срещу доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, тъй като ищцата е представила документи за плащанията с исковата молба, които съвпадали със становището на ответника относно извършените плащания.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в условията на евентуалност, че са нищожни оспорените клаузи, регламентиращи дължимостта на такси за допълнителни услуги.
По предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да установи суми в какъв размер е заплатила на ответника по процесния договор за кредит.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
В тежест на ответника е да установи още, че е налице основание да задържи заплатените му от ищцата суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2000 лева, че във връзка с договора за кредит са били начислени такси за допълнителни услуги в посочения в исковата молба размер. Безспорно е още, че ищеца е извършила плащания към кредитора над дължимата по договора главница в размер на 522,46 евро, КАТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ Е СПОРНО дали са налице заплатени суми над признатата от страна на ответника с отговора на исковата молба.
Следва да се приемат представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
С оглед наличието на спор между страните относно точната заплатена от страна на ищеца на ответника сума, съдът намира, че искането по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено. На ответника следва да се укаже, че ако не представи справка от счетоводните си записвания, от която да е видно каква сума е усвоена по процесния договор за кредит, както и какви плащания е извършила ищцата по дати и суми в определения от съда срок, доказателственото искане на ищеца по чл. 195 ГПК ще бъде уважено, което ще доведе до генериране на допълнителни разноски в настоящото производство.
2
Страните следва да се приканят към склчване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщението ДА ПРЕДСТАВИ справка от счетоводната си система относно усвоената от кредитополучателя по процесния договор сума, както и справка за извършените погасявания по същия – по дати и по размер.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на изисканите справки в срок доказателственото искане на ищеца по чл. 195 ГПК ще бъде уважено, което ще доведе до генериране на допълнителни разноски в настоящото производство и вероятност съдът да приложи последиците съгласно чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по чл. 195 ГПК за първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 09:30 ч., за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители по ел. път.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на ИМ по ел. път.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3