Решение № 22 от 13.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Перник, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251700100511 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.

Ищецът „Петрол – Драгичево“ ЕООД твърди, че на *** в ***, ул. Кралевски път № 1 ответникът П. Й. С. издал запис на заповед, с който безусловно, без протест и без разноски се задължил да му заплати сумата 111 000 лева на падежа 09.06.2022 г. Поради непогасяване на пълния размер на задължението дружеството подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК до Районен съд – Перник и такава била издадена на 09.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1779/ 2025 г., но ответникът депозирал възражение срещу нея.

Поради това и в изпълнение на указанията на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК „Петрол – Драгичево“ ЕООД предявило иска, предмет на настоящия процес, с който моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че П. Й. С. му дължи сумата 70 000 лева.

Ответникът П. Й. С. оспорва предявения иск. С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, заявява, че не дължи претендираната сума по записа на заповед от 09.06.2021 г. Излага, че е издал ценната книга за задължения на негов близък, за да не се притеснява семейството му, тъй като последният бил дълго време извън Република България. Уговорили се с ищеца записът на заповед да бъде унищожен, тъй като били включени задължения по каузални отношения с родственика му, за които П. Й. С. не се бил задължил. Когато последният изразил несъгласието си със записа на заповед от 09.06.2021 г., „Петрол – Драгичево“ ЕООД подготвило нов запис на заповед от 23.07.2024 г., който бил подписан от него, касаещ негови задължения. С отговора на исковата молба се сочи, че не е ясно защо се претендира част от сумата по записа на заповед – 70 000 лева, като ответникът поддържа, че не е правил каквито и да е плащания по него. В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представил на П. Й. С. е направил възражение от негово име, че записът на заповед е издаден под заплаха от управителя на ищцовото дружество – Г.М.. Последният заявил на ответника, че неговият зет – съпруг на дъщеря му дължи пари за доставено гориво и ако откаже да подпише менителничния ефект ще последва саморазправа, както с ответника, така и с неговите дъщеря, зет и внуче.

1

Заплахите били конкретни и годни да възбудят основателен страх, поради което П. Й. С. издал процесния запис на заповед. Също в рамките на първото съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител е посочил, че неговият зет действително дължал пари за доставено гориво. Заявил е още, че на 08.12.2023 г. подписал запис на заповед за сумата 26 402,19 лева в полза на ищеца, но като представляващ дружеството „Лео 99“, като това задължение произтичало от доставено и незаплатено гориво. Навел е възражение за абсолютна симулация на процесната ценна книга, тъй като нямал воля за поемане на лично задължение. Отделно от това е оспорил автентичността на подписа и ръкописното изписване на името му в записа на заповед.

С молба с вх. № 16587/ 17.07.2025 г., депозирана по ч.гр.д. № 1779/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, по което е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на „Петрол – Драгичево“ ЕООД, П. Й. С. е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:

Според т. 17 от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В това производство ищецът-кредитор следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект – че ответникът е издал в негова полза редовен от външна страна запис на заповед, чиято форма и съдържание отговарят на законовите изисквания, визирани в чл. 535 и чл. 536 ТЗ, подлежащ на изпълнение. Съгласно посоченото тълкувателно решение с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга, като в тази хипотеза при преценка за основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.

При извършена проверка на редовността на процесния запис на заповед от 09.06.2021 г. съдът намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. В текста му се съдържа наименованието „запис на заповед”, като с него издателят му П. Й. С. е поел безусловно задължение да заплати на „Петрол – Драгичево“ ЕООД, надлежно индивидуализирано, сумата 111 000 лева. Посочени са датата и мястото на издаване – ***, ***, ул. Кралевски път № 1. Определеният падеж е 09.06.2022 г., като е конкретизирано мястото на плащане - гр.

Перник, ул. Кралевски път № 1. Ценната книга е подписана за издателя, а под подписа са изписани трите му имена. С оглед на тези съображения съдът приема, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и подлежащ на изпълнение, тъй като е настъпил падежът му – 09.06.2022 г.

Неоснователно е възражението на ответника, че вземането по записа на заповед е погасено по давност, релевирано с молба с вх. № 16587/ 17.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1779/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник. Съгласно чл. 531, ал. 1, вр. с чл. 537 ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Според чл.

116, б. „б” ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявяване на иск за вземането, а в чл. 422, ал. 1 ГПК е предвидено, че искът за установяване на вземането по заповедта за изпълнение се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай падежът на задължението за плащане на сумата по записа на заповед е 09.06.2022 г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е 2 образувано ч.гр.д. № 1779/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е депозирано на 09.05.2025 г., като исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, предмет на настоящия процес, е подадена в рамките на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Следователно предявяването на исковата претенция е преди изтичането на давностния срок, което обосновава извод, че задължението по менителничния ефект не е погасено по давност.

От страна на П. Й. С. се сочи, че процесният запис на заповед от 09.06.2021 г. е издаден за обезпечаване на задължения на трето лице (Р.М.В. – съпруг на дъщерята на ответника) към ищцовото дружество, произтичащи от доставка на гориво, а не на негово лично задължение, поради което е изразено становище за нищожност на ценната книга. В тази връзка следва да се посочи, че запис на заповед, който отговаря на изискванията на чл.

535 ТЗ, представлява източник на вземане по абстрактна менителнична сделка и не е недействителен ако издателят му не е задължено лице по каузалното правоотношение, за което е издаден. Касае са за свобода на договарянето, като няма пречка чрез поемането на задължение по запис на заповед за бъде обезпечено изпълнението на чуждо задължение по каузално правоотношение между това лице и поемателя по менителничния ефект. В този смисъл е Решение № 60061/ 27.07.2021 г. по т.д. № 232/ 2020 г., по описа на ВКС, II ТО, в което е прието още, че когато е установена връзка между записа на заповед и валидно възникнало каузално правоотношение между поемателя по ценната книга и трето за абстрактната сделка лице – длъжник по каузалното правоотношение, и приета между издателя на записа на заповед и поемателя обезпечителна връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение (със страни поемателя на запис на заповед и трето лицедлъжник по каузалното правоотношение), то погасяването на задължението по каузалното правоотношение може да има ефект върху погасяване на задължението, основано на записа на заповед. Следователно в процесния случай, дори да е основателно твърдението на ответника, че записът на заповед от 09.06.2021 г. е издаден за обезпечаване на задължения на трето лице (Р.М.В.) към „Петрол – Драгичево“ ЕООД, а не на негови лични задължения към дружеството, то този факт не обоснова извод за липса на менителнично задължение, при условие че е налице редовно издадена ценна книга.

Доколкото П. Й. С. не твърди, че задълженията на Р.М.В. към „Петрол – Драгичево“ ЕООД не са възникнали, нито че са платени или погасени по друг начин, обстоятелството дали е налице каузалност на записа на заповед е без значение за процесния спор.

Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на задължението по записа на заповед (Решение № 66/ 2015 г. по т.д. № 378/ 2014 г. на ВКС, II TO и Решение № 17/ 2015 г. по т.д.

№ 116/ 2014 г. на ВКС, II ТО). В настоящия случай не се сочат обстоятелства, които била имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В първото по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител е заявил изрично, че Р.М.В. действително е дължал суми за доставено гориво на „Петрол – Драгичево“ ЕООД.

Сам по себе си фактът, че записът на заповед обезпечава задължения на трето лице към ищеца по съществуващо между тях правоотношение е без значение за изхода на спора, след като не са наведени твърдения, относими към погасяването на задължението.

След като твърдението на ответника е, че процесният менителничен ефект е издаден за обезпечаване на задължения на трето лице към ищцовото дружество, възникнали във връзка с доставка на гориво, ирелевантно е и обстоятелството, че впоследствие същият е издал в полза на „Петрол – Драгичево“ ЕООД друг запис на заповед от 08.12.2023 г. за сумата 26 402,19 лева за обезпечаване на задължения на „Лео 99“ ЕООД към него в качеството си на управител на това дружество. Касае се за различни каузални задължения на различни лица, макар към един и същи кредитор, за които се твърди, че са възникнали въз основа на различни правоотношения, като същите са в различен размер. Поради това издаването на запис на заповед от „Лео 99“ ЕООД, подписана от П. Й. С. като негов управител, за обезпечаване на негови задължения към ищеца не би рефлектирало върху 3 задължението на ответника по процесния запис на заповед от 09.06.2021 г., за който се твърди, че обезпечава вземания на „Петрол – Драгичево“ ЕООД към Р.М.В..

Възражението на П. Й. С., че записът на заповед от 09.06.2021 г. е издаден поради заплаха, осъществена от страна на управителя на ищцовото дружество – Г.М., както и искането за откриване на производство по оспорване авторството на документа (макар с отговора на исковата молба и в първото по делото открито съдебно заседание да е заявено изрично, че П. Й. С. е подписал записа на заповед) са направени след изтичане на преклузивния срок за това по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което на основание чл. 133 ГПК са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани. Съгласно нормата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок (по чл. 131, ал. 1 ГПК) ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Последователно в съдебната практика се приема, че в срока за отговор се преклудират възраженията, които са свързани с въвеждане в процеса на юридически факти, извън тези, посочени в исковата молба, които подлежат на доказване от страните, освен новооткрити и нововъзникнали такива, без възраженията относно основателността на иска, оспорването по същество на представени от ищеца документи (относно годността им да установят обективираните в тях правнорелевантни обстоятелства), съответно правопрепятстващи възражения, които не е необходимо да се доказват, като нищожност на сделка поради противоречие със закона, с добрите нрави (когато е очевидно), поради липса на форма, тоест когато нищожността произтича пряко от изложеното в исковата молба или от събраните по делото доказателства, както и възражения, които касаят прилагане на императивни правни норми (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. по т.д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 106/ 12.10.2023 г. по гр.д. № 367/ 2023 г. на ВКС IV ГО, Решение № 358/ 2010 г. по гр.д. № 1183/ 2009 г. на ВКС, III ГО, Решение № 48/ 25.04.2014 г. по гр.д. № 2410/ 2013 г. на ВКС, I ГО, Решение № 67/ 06.07.2010 г. по т.д. № 898/ 2009 г. на ВКС, I ТО). В случая с отговора на исковата молба ответникът не е навел каквито и да е обстоятелства, въз основа на които да се извежда възражение, че записът на заповед от 09.06.2021 г. е издаден след заплаха. Посочил е единствено, че го е подписал, за да не бъде притеснявано семейството на неговия близък, чието задължение обезпечава, тъй като последният бил извън Република България, но липсват твърдения, че това е направено след осъществена заплаха и при възбуден основателен страх въз основа на действия, осъществени от управителя на ищцовото дружество – Г.М.. Поради това релевираното за първи път възражение за опорочаване волята на П. Й. С. като издател на записа на заповед в рамките на първото по делото открито съдебно заседание, след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с което се въвеждат нови факти в производството по делото, подлежащи на доказване, се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано. Именно въз основа на тези съображения е оставено без уважение доказателственото искане на ответната страна за допускане на свидетелски показания за установяване на отправените към П. Й. С. заплахи, а не поради преклудиране на самите доказателствени искания, в какъвто смисъл е изтъкнатото в писмената му защита възражение. Правото на ответника да посочи и представи доказателства се преклудира едва с приключване на първото открито съдебно заседание. В случая обаче, след като възражението, с което са въведени нови факти в производството, е направено след изтичане на преклузивния за това срок и следователно не подлежи на разглеждане, то посочените доказателства за установяването на тези факти се явяват ирелевантни към предмета на делото, поради което не следва да бъдат събирани.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e275865-6f00-4fcc-abf9-7ec8c5ed60ab