Определение № 666 от 26.10.2018, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 562/2018
- Вид
- Определение № 666
- Подписан
- 26.10.2018
- Състав
- РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Други актове по делото
- Определение № 731 от 14.11.2018 · РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№666./26.10.2018 година
.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева въззивино ч. гр. дело № 562/18г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про
Продажби” АД, гр. Варна чрез адв. Н. Б. ***, против разпореждане № 5722/24.08.18г., постановено по в.гр.д. № 1212/18г. на ОС-Варна, с което е върната като недопустима подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 2115/16.08.18г., с което е била оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта по разноските.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Оспорва се изводът на съда, че определение № 2115/16.08.18г. е необжалваемо на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, тъй като същото е постановено по отношение на разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за първи път от въззивна инстанция и по арг. от задължителните указания, дадени с т. 24 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението подлежи на директен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК пред ВКС. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „КНМ ГРУП” ЕООД, гр. Варна чрез адв. Д. Я. ***, с който жалбата се оспорва като недопустима с доводи за необжалваемост на съдебния акт, а в условията на евентуалност и като неоснователна. Претендира се частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално отхвърлена като неоснователна. Претендират се и разноски за настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение от 10.07.2018г., постановено по гр.д. № 1212/2018г. ОС-Варна, като въззивна инстанция е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение на РС – Варна по гр.д. № 11323/2014г. и се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, направени във въззивното производство и в производство по чл.303 ГПК.
По повод депозирана от жалбоподателя молба по чл.248 ГПК въззивният съд е постановил определение № 2115/16.08.18г., с което е оставил без уважение искането му за изменение на решението от 10.07.2018г. в частта за разноските.
Срещу това определение е постъпила частна жалба с вх. № 24259/17.08.2018г. и същата е върната с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане като недопустима поради необжалваемост на съдебния акт.
Този извод на ОС – Варна е правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3, изр. последно ГПК определението, с което се допълва/изменя решение в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва и самото решение. Това означава, че ако актът не подлежи на обжалване, то и определението по чл.248 ГПК също е необжалваемо /в т.см.
Определение № 159 от 15.05.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1798/2017 г., III г.о., ГК; Определение № 3 от 3.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2457/2017 г., II т. о., ТК; /.
Неоснователно е позоваването на разрешението по т.24 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК. Със същото е посочен само процесуалния ред относно обжалването на постановено за първи път от въззивния съд определение по чл.248 ГПК, а именно, че това е по чл.274 ал.2