Решение № 1971 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110107286 по описа за 2025 година за да се произнесе, взепредвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищците Д. В.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л. К., Й. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К., И. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К. и М. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К., всичките като наследници на Т. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л. К., общ. А., обл. В.,, срещу ответника „Е. М." ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: гр. С. ****, район "М.", ж.к. "М. *", ул. "Б. П. - С." №*, сграда **, вх. *, ет. *, представлявано от Т. В., в качеството му на управител, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М., отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК , уточнени с молба с вх.№ 74771/02.09.2025г., за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело по изп. дело №****/****г. по описа на ЧСИ Н. Д. и по изп. дело **/****г. по описа на ЧСИ Н. Д., образувани въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2011г., издаден по ч.гр.д. № *****/****г. по описа на РС – Варна/унищожено/, а именно:

-сумата от 5721,14 лв., представляваща неиздължена главница по договор за кредит от 16.12.2010г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК – 15.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 395,14 лв., представляваща договорна лихва периода от 15.01.2011г. до 12.12.2011г.,

- сумата от 35,51 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.01.2011г. до 12.12.2011г.,

- сумата от 123,04 лв., представляваща държавна такса и - сумата от 389,46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

1

- сумата от 8041,02 лв. - законна лихва от 15.12.2011г. и до 21.02.2025г., предвид факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията.

Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.

Ищците основават исковата си претенция, уточнена с молба с вх.

№74771/02.09.2025г., на следните фактически твърдения: Твърди се, че на 24.03.2025г. починалият ищец е получил като длъжник съобщение с изх. № 3038/21.02.2025г., ведно с копие на изпълнителен лист от 20.12.2011г., издаден по ч.гр.д. № *****/**** г. по описа на РС – Варна, въз основа на заповед за изпълнение от 16.12.2011г. и уведомление за прехвърляне на вземания изх. ***/**.**.****г., по изп. д. № ** /****г. по описа на ЧСИ Н.

Д., с рег. № *** и с район на действие ОС – Варна, с указание за незабавно плащане на посочената в същото сума в полза на кредитора „Е. М.“ ЕООД.

Сочи, че кредиторът основавал вземането си на издаден изпълнителен лист, по силата на който, ищеца е бил осъден да заплати на „***“ АД, по ч.гр.д. №*****/****г. на ВРС, което е унищожено, следните суми, както следва:

-сумата от 5721,14 лв., представляваща неиздължена главница по договор за кредит от 16.12.2010г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК - 15.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението,

-сумата от 395,14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2011г. до 12.12.2011г.,

-сумата от 35,51 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.01.2011г. до 12.12.2011г.,

-сумата от 123,04 лв., представляваща държавна такса,

-сумата от 389,46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

- и лихви, в размер на 8041, 02 лв. - законна лихва от 15.12.2011г. и до 21.02.2025г.

Видно от приложеното уведомление за прехвърляне на вземания с изх.

***/**.**.****г., на 31.01.2018г., задължението на ищеца към „***“ АД по договора за кредит от 16.12.2010г., е било прехвърлено на ответника „Е. М.“ ЕООД. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело ****/****г. по описа на ЧСИ Н.

Д., с рег. № *** и с район на действие ОС - Варна, прекратено поради настъпила перемпция на 16.06.2018г., няколко месеца след цедиране на вземането. Сочи, че вземането на новия кредитор „Е. М.“ ЕООД към него основано на издадения през 2011г. изпълнителен лист, е дало основание за образуване на изп. д. № ** /****г. по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № *** и с район на действие ОС - Варна, по което дело е получил съобщение на 24.03.2025г., Ищецът твърди, че последното изпълнително действие по изп. дело № ****/****г. по описа на ЧСИ Н. Д., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е прекратено поради настъпила перемпцияна на 16.06.2018г и при съобразяване, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. (общо за 69 дни). Настоява, че според дадените в т.10 на ТР №2/26.07.2015г. разяснения, новата погасителна давност е започнала да тече от 16.06.2016г.

До образуването на изп. дело **/****г. през 2025г. по описа на ЧСИ Н. Д., не е проведено изпълнително действие по искане на взискателя или служебно от съдебния изпълнител по изп. дело № ****/****г. След образуване на изп.дело **/****г. по описа на 2

ЧСИ Н. Д., се счита, че вземането към длъжника Т. К. по изп. лист от 20.12.2011г. е погасено по давност (поради бездействие от страна, както на първоначалния, така и на последващия кредитор) още на 25.08.2021г.- денят, следващ датата на изтичането на 5-годишния давностен срок, считано от последното извършено изп. действие по прекратеното изп. дело №****/****г. по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № *** и с район на действие ОС – Варна, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК3 т. е. от 16.06.2016г. Или най-късно се настоява, че давността е настъпила към момента на подаване на тази искова молба а основание чл. 117 от ЗЗД, във връзка с чл. 116 буква "В" от ЗЗД, във връзка с чл. 119 от ЗЗД.

С изложеното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

Ответната страна „Е. М." ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: гр. С. ****, район "М.", ж.к. "М. *", ул. "Б. П. - С." №*, сграда **, вх. *, ет. *, представлявано от Т. В., в качеството му на управител, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М., е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Сочи се от ответника, че понастоящем въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с №**/****г. по описа на ЧСИ Н. Д. Г. (рег. № ***), район на действие ОС Варна. Въз основа на изпълнителния титул преди това е било образувано предходно изпълнително дело с № ****/****г. по описа на ЧСИ Н. Д. Г., район на действие ОС Варна, по искане на тогавашния кредитор „О. Б. Б." АД, което е прекратено с Постановление на съдебния изпълнител от 05.08.2018г. „Е. М." ЕООД е придобило вземането по изпълнителния лист, като частен правоприемник на основание Договор за цесия от 31.01.2018г., сключен между "О. Б. Б." АД (като цедент) и „Е. М." ЕООД (като цесионер). Оспорва се така предявения иск по основание и размер, като се счита същия за неоснователен и недоказан.

Сочи се, че към датата на образуване на предходното изпълнително дело срещу длъжника с № ****/****г. по описа на ЧСИ Н. Д. е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Сочи се, че доколкото изпълнителното производство по предходното изпълнително дело при ЧСИ Н. Д., е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г. След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

След прекратяване на делото с постановление на съдебния изпълнител и преди да изтече давностния срок е изтеглен изпълнителния лист и е образувано ново изп. дело под № **/****г. по опис на ЧСИ Н. Д. Г., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Варна, като още с молбата за образуване от 11.02.2025г. са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси, което е довело до ново прекъсване на погасителната давност. Настоява се, да се вземе предвид също така, че в посочения период давността е била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. Съгласно чл.3,1.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно чл. 13, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от 3 обнародването на този закон в „Държавен вестник" - т.е. от 21.05.2020г.

С оглед на гореизложеното, се отправя искане за отхвърляне предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. Моли се, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „Е. М." ЕООД, делото да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа. В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С оглед на изложеното, се отправя искане да се отхвърли предявеният иск.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в тежест на всеки ищец е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на ищцовата страна е да установи наведените от нея твърдения, на които основава исковата си претенция и от които черпи благоприятни правни последици, а именно: - наличието на изпълняемо право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; - факта на образувано от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; - наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право; т.е. наведените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, които се основават на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тежест на ответната страНА по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.