Определение № 3495 от 05.10.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3495 гр. Варна, 04.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100502195 по описа за 2021 година и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу Решение № 708/24.06.2021 год., постановено по гр. дело № 11102/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на СТ. Н. К. от гр. Варна сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени веди – болки и страдания, страх, отчаяние и негативно емоционално напрежение, получени заболявания, вследствие на необосновано дългия период на водене на наказателно производство срещу него, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.02.2020г. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ответника по иска част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърди се, че времевият интервал, през който делото се е намирало в своята досъдебна фаза а именно: в периода от 31.07.2008г. – датата на първоначално привличане на К. в качеството му на обвиняем до внасяне на делото с обвинителен акт в РС-Варна на 03.06.2010г. и в периода 15.07.2010.-16.08.2010., когато делото е било върнато на ВРП за отстраняване на допуснато процесуално нарушение, след което отново ищецът К. е бил предаден на съд с внесен срещу него обвинителен акт, е преди приемането на нормата на чл.

2б от ЗОДОВ, която е в сила от 15.12.2012 год. Според въззивника цитираната норма е материално правна и няма обратно действие, а урежда случаи, които са се осъществили преди нейното приемане, поради което и изначално липсва правопораждащо годно основание за осъждането на Прокуратурата на РБ за вреди на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Горните възражения и доводи изобщо не са били обсъдени от първоинстанционния 1 съд.

Въззивникът навежда още, че предвид установеното по делото, че при извършената служебна проверка ИВСС не е констатирал виновно бездействие, довело до необосновано забавяне на разследването, то и липсва основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди в хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ.

Неправилен и е изводът на съда, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство, предвид установеното по делото, че болестите, от които е страдал ищецът, са с давност отпреди предприетото против него наказателно преследване; не е установена и причинна връзка между твърдяните вреди и воденото срещу К. наказателно производство – дали заболяванията са се породили в следствие на водения срещу ищеца наказателния процес или са следвали обичайния ход на развитие.

Навежда също, че присъденият от съда размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е завишен и е определен в нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в частта му за сумата от 5000 лева да бъде отхвърлен, а в евентуалност се настоява решението да бъде изменено, като се намали значително размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с критериите за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика в аналогични случаи и съобразно конкретните данни по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден.

От Прокуратурата на РБ е подадена и частна жалба против Определението № 3745/28.07.2021 год. по гр. дело № 11102/2020 год. по описа на РС-Вана, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на Прокуратурата на РБ за изнемение на решението № 708/24.06.2021 год. по същото гр. дело в частта му за разноските относно присъдените в тежест на ПРБ в полза на Държавата разноски за държавна такса за първоинстанционното производство в размер на сумата от 10 лева.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се измени първоинстанционното решение в частта му за разноските, като се отмени в частта му, с която ПРБ е осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 10 лева за първоинстанционото производство.

От насрещната страна отговор на частната жалба не е подаден.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

По частната жалба съдът ще се произнесе с решението си.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Прокуратурата на РБ, въззивна жалба срещу Решение № 708/24.06.2021 год., постановено по гр. дело № 11102/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на СТ. Н. К. от гр. Варна сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени веди – болки и страдания, страх, отчаяние и негативно емоционално напрежение, получени заболявания, вследствие на необосновано дългия период на водене на наказателно производство срещу него, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.02.2020г. до окончателното и́ изплащане;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 01.11.2021 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3