Определение № 2899 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502546 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК, във вр. с ал.1 от с.чл. и се развива по жалба с вх.№ 92091/07.07.2026 г. на адвокат Н. В. от САК, действаща в качеството й на особен представител на ответницата по образуваното пред СГС гр.д.№ 12500/2021 г. А. В.

П., насочена против Определение № 13623/24.06.2026 г. по цитираното гр.д., с което молбата на частната жалбоподателка за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските е оставена без уважение.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното определение, поради постановявянето му при нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

Твърди се производството по делото да се е развило по два предявени в условието на обективно съединяване искове – по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.109 ЗС, а в рамките на същото особения представител на ответницата да е осъществила надлежно процесуално представителство, като е подал отговор на исковата молба, участвал е в проведените открит с.з., ангажирал е доказателства.

Поради последното и определеното възнаграждение от първоинстанционния съд се явявало неадекватно на осъществената правна помощ и съдействие от страна на адв.В. по делото, като се иска неговото завишаване до размер на 5 890 лв., определени съобразно действащата разпоредба на чл.7 от Наредба № 1/21004 г. към момента на развитие на първоинстанционното производство.

Насрещните страни не са взели становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частната жалбоподателка и данните по делото, намира следното:

Молбата на адв.В. е процесуално допустима, т.к. е депозирана от надлежно легитимирана страна – особен представител на ответницата в първоинстанционното производство, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, във вр. с чл.29, ал.3 ГПК, срещу съдебен акт, чийто адресат е адв.В., в рамките на преклузивния срок за това.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Противно на поддържаното от частната жалбоподателка производството пред първоинстанционния съд се е развило единствено по предявен негаторен иск по чл.109 ЗС 1 от ищците в първоинстанционното производството против А. В. П.. Следва да се акцентира, че постановеното съдебно решение по този иск е влязло в законна сила и не е било обжалвано от нито една от страните, нито е искано допълването му, вкл. от настоящата частна жалбоподателста с аргументи, че съдът не се е произнесъл по част от заявеното искане на ищците.

Ето защо и доводите на адв.В., че е осъществявала правна помощ и съдействие в полза на ответницата по предявени срещу нея в условието на обективно съединяване два иска – отрицателен установителен и негаторен, са несъстоятелни.

Възнаграждението на особения представител на ответницата по този иск е било определен от първоинстанционния съд, който е компетентен да стори това, още с акта на назначаване на адв.В. като особен представител по делото, като вкл. с уведомителното писмо от САК /л.38 от първоинстанционното дело/ е прието, че определен размер на дължимото се възнаграждение за първата съдебна инстанция е в размер на 2 120 лв.

Последният е съобразен с действащата към момента на назначаването на адвоката особен представител нормативна уредба – ГПК и Наредба № 1/2004 г. в редакцията й към м.12.2022 г. и всички аргументи в противната насока в частната жалба се явяват неоснователни.

Нормата на чл.47, ал.6 ГПК регламентира правото на възнаграждение на особения представител в случаите, в които същият се назначава от съда на разноски на ищеца.

Според задължителните постановки на т.6 на ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо и може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, който е задълженото лице от авансово внесеното възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото да е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител.

В случая ищците са внесли авансово определения от първоинстанционния съд размер на дължимото се на особения представител на ответницата възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/2004 г., съобразно действащата й към релевантия момент редакция, срещу което и САК не е възразил.

При определянето му съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и изискването размерът на дължимото се възнаграждение да не е по-нисък от минималния за съответния вид работа, съгласно чл.36, ал.2 ЗАдв.

Според задължителните за настоящия състав постановки на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 /чл. 633 ГПК/, всеки национален съд при определяне на възнаграждение на особения представител на ответника /привременно, респ. окончателно/ е свободен да не прилага Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г. /, към която препраща чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК. Съдът е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Основният ориентир при преценката за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят, а правната сложност е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Съдът остойностява труда на особения представител и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Съдът прилага опитните правила и познава специализирания и висококвалифициран пазар /в този смисъл определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. дело № 1908/2022 г., I т. о., ТК, определение № 1570 от 12.06.2024 г. на ВКС по ч. т. дело № 664/2024 г., II т. о., ТК, определение № 2289 от 13.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 3051/2023 г., IV г. о., ГК, определение № 2080 от 04.07.2025 г. на ВКС по ч. т. дело № 633/2025 г., II т. о., ТК, определение № 4427 от 04.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 3842/2022 г., I г. о., ГК, определение № 3975 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2806/2024 г., IV г. о., ГК, определение № 3337 от 25.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2

2091/2025 г., IV г. о., ГК и др. /.

Съобразявайки тези задължителни разяснения в настоящия казус решаващият състав намира, че подготовката и проучването на делото са били осъществени от адв.В. единствено по повод предявения иск по чл.109 ЗС, вкл. че особеният представител е участвал и в проведените общо четири открити с.з. пред първоинстанционния съд. Последният факт обаче не предпоставя завишаване размера на определеното възнаграждение, т.к. отлагането на делото винаги е било по обективни причини. Съобрази и че предявеният иск не разкрива по-висока фактическа и правна сложност в сравнение с други дела със същия предмет.

Взе предвид и определените размери на възнаграждение на особени представител по други производства с идентичен предмет и цена на иска.

При съобразяване на всички тези обстоятелства приема, че определения от първоинстанционния съд съд размер на дължимото се на адв.В. възнаграждение, в качеството й на особен представител на ответника по първоинстанционното дело, е справедлив и отговаря на обема на осъществената от нея правна защита и съдействие по делото.

Ето защо и като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди, Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13623/24.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 12500/2021 г. по описа на СГС, ГО.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3