Определение № 717 от 06.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002901569 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника С.И.С срещу решение № 42 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 529/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 260028 от 30.03.2022 г. по гр. д. 1776/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна са уважени предявените от „УниКредит Булбанк“ АД срещу С.И.С установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 160 266,74 евро - непогасена главница по договор за банков кредит № 6879/21.08.2007 г., и сумата 7 776,90 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2010 г. до 15.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2010 г. до изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35880/2010 г. по описа на Софийски районен съд.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно предвид постановяването му при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Счита, че решението е недопустимо, защото е разгледано от местно некомпетентен съд; разгледано е по реда на търговските спорове въпреки разпоредбата на чл. 113 ГПК; решено е от състав на съда, на който е поискан отвод, което искане е оставено без аргументи без уважение; не е уважено искането му за възстановяване на предоставената му правна помощ; по правната помощ са назначавани множество адвокати, които са се отказвали; даден е ход на устни състезания, без да е уведомен и да му е указано, че може да му бъде предоставена правна помощ; даден е ход на делото, въпреки че е представил медицински документ 1 за заболяване; неправилна е констатацията на въззивния съд, че всички извършени процесуални действия от страна на ищеца са осъществени от надлежни пълномощници и действията са потвърдени надлежно; неправилно е заличена допусната му експертиза; не е налице съвпадение между твърденията и основанията по исковата молба и подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение- твърди се различен размер на вноските по периоди. С допълнителна молба поддържа, че въззивното решение е недопустимо, защото възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срок, а постановеното определение по чл. 423 ГПК, с което възражението е прието, не формира сила на пресъдено нещо. Счита, че съдът е следвало да извърши служебна справка за преюдициален спор и на последното основание да спре производството по делото. Излага, че въззивното решение е неправилно предвид необоснования извод на въззивния съд, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че съдът не е разгледал поддържаните възражения за нищожност на клаузите за изменение на договора, както и възраженията му, че не се доказва предаване на сумата по кредита, доколкото е постъпила по друга левова сметка на кредитоискателя, а експертът по ССчЕ е давал отговори на правни въпроси. Поддържа, че неясно е останало защо съдът приема, че е солидарен длъжник, след като не е кредитоискател, като счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 147 ГПК. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни и му бъдат присъдени разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Въззивният съд може ли да се позовава на мотивите на първата инстанция, ако приема принципно различна фактическа и правна обстановка – първата инстанция приема, че предсрочна изискуемост е обявена едва с подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК в съда, втората, че такава е обявена още преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и да събере такива, които са искани и са относими и допустими – например да изиска документи, за които има направено искане?

3. Към кой момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК – от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или от датата на подаване на исковата молба, и към кой момент се преценява местната подсъдност, вида на делото – търговско или гражданско, дали е потребителски спора и каква да бъде местната подсъдност във връзка с това?

Поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално очевидно неправилно, с което обосновава искането си касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл.

2 второ и трето ГПК.

Ответникът по касация, „УниКредит Булбанк“ АД, не депозира писмен отговор на жалбата и не взема становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е счел обжалваното първоинстанционно решение за валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Разгледал е конкретните оплаквания, релевирани във въззивната жалба срещу допустимостта на атакувания съдебен акт, и при служебна проверка съобразно задълженията си по чл. 269, ал. 1, изр. първо, предл. второ ГПК е намерил първоинстанционното решение за допустимо в обжалваната част.

Изтъкнал е, че съдебно решение, постановено в производство, развивало се по реда на гл. XXXII ГПК, при условие, че е бил приложим общият исков ред по ГПК, не страда от пороци на това основание. Добавил е, че към момента на осъществяване на двойната размяна на книжа между страните по спора, породен от абсолютна търговска сделка, от кръга на посочените в чл. 365 ГПК, не е било действащо второто изречение на чл. 113 ГПК, съгласно което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански, по реда на общия исков процес, като правилото е добавено шест години след образуване на производството със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. Приел е за неоснователно и оплакването за недопустимост на решението поради постановяването му от местно некомпетентен съд, като е посочил, че местната подсъдност на спора на сезирания с исковата молба Варненски окръжен съд е стабилизирана с влязло в сила определение № 52 от 20.01.2014г. по ч. в. т. д.

№ 15/2014г. по описа на АС - Варна. Подчертал е, че дори да се приеме за осъществено твърдяното с жалбата нарушение на процесуални правила - не е уважено искане за отлагане на делото, въпреки представен болничен лист /за което е счел, че няма данни/, то това не е относимо към допустимостта на първоинстанционното решение и не е самостоятелно основание за отмяната му от въззивния съд. Посочил е, че твърденията на въззивника за недоказана представителна власт за обявяване на предсрочна изискуемост и за предявяване на исковете по отношение на лицето, представлявало банката, не съставляват надлежно въведено в процеса защитно средство, с което страната разполага срещу предявените за установяване материални права, тъй като подобно възражение принадлежи само на представляваната страна. Допълнил е, че не само че банката черпи права от извършените от нейно име извънсъдебни и процесуални действия от надлежно упълномощени 3 представители, т. е. не оспорва правата на представителите, но и по първоинстанционното дело, както и по образуваните в хода на процеса множество други производства във връзка с инстанционен контрол на определения и разпореждания на първоинстанционния съд, са представени пълномощни, с които по несъмнен начин се доказва представителната власт на лицата, действали и действащи като представители на банката. Счел е за неоснователно и оплакването за недопустимост на решението, основано на твърдения за несъвпадение между основанията, посочени в заповедното производството, в сравнение с тези по исковата молба. Изтъкнал е, че в случая исковата молба е насочена срещу единия от солидарно задължените физически лица, срещу които е издадена заповедта за изпълнение, а основанията на паричните вземания, посочени в исковата молба, са напълно идентични с посочените в заявлението по чл. 417 ГПК и в диспозитива на заповедта за изпълнение. Намерил е, че тъй като съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, а предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници, обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК е предявен само срещу ответника, което се сочи от него като основание за порок на съдебния акт по същество, е ирелевантно за допустимостта или правилността на решението. Добавил е, че исковото производство е инициирано в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за приемане на възражение на солидарния длъжник от въззивния съд, подадено по реда на чл. 423 ГПК, за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Обобщил е, че всички общи и специални процесуални предпоставки за надлежното упражняване на право на иск по чл. 422 ГПК са налице.

По същество е приел, че се установява по безспорен начин в резултат на съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за банков кредит № 6879/21.08.2007 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, и кредитополучателя Силвия Георгиева С.а и солидарния длъжник С. И. С., от друга, по силата на който банката се е задължила да предостави кредит в размер на 170 000 евро, за следните цели: 1./ за покупка на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, ул. “Ст. ХаджиИ.“ № 9, 2./ за рефинансиране на кредити на кредитополучателя към „Емпорики банк“ АД в размер на 67 040 евро, към „БПБ“ АД с остатъчен размер от 50 000 евро и по кредитна карта от „БПБ“ АД с разрешен лимит от 800 лв., и 3./ за рефинансиране на кредити на солидарния длъжник С. И. С. към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в размер на 17 104 лв., към „Банка ДСК“ АД с остатъчен размер от 3 230 лв. и към „БПБ“ АД с остатъчен размер от 7 730 лв.; кредитът е следвало да бъде върнат на равни месечни анюитетни вноски в срок до 20.11.2023 г. Счел е, че в договора се съдържа цялата необходимата информация и данни, въз основа на които потребителят да се ориентира и да направи разумна преценка за това дали в достатъчна степен сключването на договора е в негов интерес. Добавил е, че в погасителния план са посочени размери на всяка една от анюитетните вноски, каква част от нея съставлява 4 главница и лихва, както и падежите на задълженията за целия срок на погасяване. Отчел е, че е уговорена годишна възнаградителна лихва, формирана от БЛП в размер на 4.101 % плюс надбавка за редовен дълг в размер на 2.339 %, като към датата на сключване на договора възнаградителна лихва възлиза на 6.44 %. Счел е, че с договора е уговорено потестативното право на кредитодателя за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем при множество хипотези, вкл. при неплащане на което и да е парично задължение по кредита - чл. 15.4 от договора за кредит. Изтъкнал е, че към доказателствения материал по делото е приобщен и сключен между страните по договора за кредит анекс № 1 от 21.08.2007 г., с които е признато наличието на неиздължена просрочена и изискуема главница в размер на 2 363.28 евро и начислена, просрочена и изискуема лихва в размер на 2 614.28 евро, с остатъчен размер на непадежирала главница от 157 903.46 евро, при дължима лихва в общ размер на 6.141 %, а върху просрочената главница 8.141 %; определен е годишен лихвен процент върху текущия дълг в размер на 5 %, и е уговорено остатъкът от кредита да се плаща на 12 вноски по 874 евро и 161 анюитетни вноски в размер на 1 601 евро, платими до 20-то число на месеца. Подчертал е, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за установяване на парично вземане за главница за горницата над 160 266,74 евро до предявената за установяване сума от 163 499 евро, е основано на изводите на окръжния съд, че посоченият анекс е нищожен на основание чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, като сключен със странафизическо лице, имащо качеството на потребител, с който е увеличена главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, тъй като е налице анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, а преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. З ЗЗД. Приел е, че тъй като решението на ОС– Варна не е обжалвано и е влязло в сила в частта за отхвърлянето на иска на банката за установяване на парично вземане към солидарния длъжник за главница за горницата над 160 266.74 евро, а кредиторът не оспорва изводите за нищожност на анекса поради недопустимо уговаряне на лихви върху лихви по правоотношение, следва да се приеме, че отричането на правните последици от това допълнително съглашение не е спорно между страните. Посочил е, че прогласената нищожност на анекса, която е довела до частично отхвърляне на иска за главница, няма отношение към отричане съществуването на останалите парични вземания за главница и договорни лихви или на част от тях с оглед приложимия вариант на заключението на допуснатата от ОС - Варна съдебно счетоводна експертиза за размери на процесните задължения, без съобразяване на нищожното договаряне. Добавил е, че погасителен план, съобразно първоначално договорения между страните лихвен процент, е бил съставен и връчен на кредитополучателя и съдлъжника при подписване на договора. Подчертал е, че ответникът изрично е заявил в отговора на исковата 5 молба, че не оспорва договора за кредит в частта за дължимостта на анюитетните вноски по първоначалния погасителен план съобразно уговорения при сключване на договора лихвен процент, както и крайния срок за погасяване на кредита, но в хода на процеса несвоевременно е релевирал отричащо тези признания твърдение, че сумата по кредита не е предоставена.